От известно време се говори, че "Фолксваген" планира гигантска инвестиция в България - близо 6000 нови работни места върху площ от 4000 декара. Има ли България шанс? Ето какво ни каза д-р Митко Василев, управител на Германо-българската индустриално-търговска камара (ГБИТК):

Г-н Василев, последната година беше рекордна в българо-германските икономически отношения. Какви точно са цифрите?

Това действително е така. Ще го конкретизирам в сферата на търговските отношения. За пръв път беше премината границата от 8 милиарда евро - взаимният стокообмен възлиза на 8,266 милиарда. Това е прираст от над 10% - 2018 спрямо 2017 година. Това е абсолютен рекорд, който досега не сме постигали.

При това с плюс за България.

Така е. Има няколко неща, които са радващи от българска гледна точка. Първо: българският износ към Германия е нараснал с 12,3%, тоест - с 290 милиона евро. Нараснал е и вносът от Германия - със 7,8%. И второто - това, което Вие споменахте: Германия има търговски дефицит с България. Нещо, което се случва за трети път след промените от 1989 година. През миналата година положителното салдо на България в търговията с Германия възлиза на около 320 милиона евро.

На какво се дължи това положително салдо, г-н Василев? Какво изнася България за Германия?

Едно от обясненията е, че в България влязоха германски фирми, които произвеждат тук продукти и услуги, които наемат работна ръка и после изнасят продукцията в Германия. Това вече е български износ, защото става дума за български дружества. За това допринасят такива големи производители като Аурубис, Либхер, Пиринтекс, Сименс и други. Естествено, има и редица малки и средни предприятия, които не са така известни на широката публика, но също дават важен принос. Още повече, че миналата година германските инвестиции започнаха полека-лека да се завръщат в България.

Може би в хода на това завръщане скоро в България ще инвестира и Фолксваген. Очаква се решение на Управителния съвет на Фолксваген за строежа в Източна Европа на нова "Mehrmarkenfabrik", както я нарича концернът, тоест - фабрика за няколко различни марки от семейството Фолксваген. Тази фабрика ще заработи през 2023 година и ще произвежда до 300 000 автомобила годишно, пет модела на Фолксваген, Шкода и СЕАТ. Първоначално в играта бяха България, Румъния, Сърбия, Турция, а може би и Северна Македония. Но в момента като че ли - по едни или други причини - България се очертава като фаворит. Такава надежда тези дни пред нас изрази включително и един от лидерите на ГЕРБ. Такова ли е и Вашето впечатление?

Аз бих желал да е така, макар че - Вие сам го казахте - България се намира в остра конкуренция със своите съседи. Ако тази инвестиция на Фолксваген наистина се случи в България, това ще е един огромен пробив. Говорим за инвестиция в размер на 1,4 милиарда евро, ще бъдат назначени около 5000 служители, плюс 650 инженери - и всичко това на една площ от около 4000 декара. В България две са местата, които досега са предложени: зоната Кремиковци до София и индустриална зона Раковски до Пловдив. Където и да стане това, за България би било голяма чест.

И не само чест, но и икономическа изгода.

Трябва да имаме предвид обаче, че това са автомобили от последно и най-ново поколение, което тотално ще промени ландшафта в страната. Темата е много дискутирана в българските медии и сега се очаква окончателното решение на концерна Фолксваген. Има различни мнения кога това ще се случи: в края на април, през май или пък през втората половина на годината.

Българската редакция на Дойче Веле отправи поредица от запитвания към централата на Фолксваген за това кога се очаква решението и какви са рамковите условия, които концернът поставя, но засега от там ни писаха единствено, че решение още няма. И че веднага ще ни уведомят, когато то бъде взето официално. Какви ще бъдат, според Вас, главните критерии, които ще залегнат в основата на решението? Различни наблюдатели, с които разговаряхме, смятат например, че политическата обстановка в Турция и в Румъния в момента като че ли дава някакво предимство на България.

Кои са критериите, най-добре може да каже самият Управителен съвет на Фолксваген. Ние само можем да гадаем, да спекулираме и да предполагаме. Така че аз бих казал само някои, но подчертавам, че това са само мои разсъждения на глас - аз в никакъв случай не мога да обвързвам мое мнение с решението на германската компания. Естествено, ще има и политически моменти. България има предимството, че е член на ЕС, че обстановката тук е спокойна, че имаме чудесно развитие не само на двустранните отношения, които вече цитирахме. Така че това ще е един комплекс от различни фактори, които ще оказват влияние върху взимането на крайното решение. Не без значение е и какво българската държава (естествено, концернът ще се допита и до другите държави) ще може да предложи като държавни помощи за подкрепа на тази гигантска за размерите на България инвестиция. Защото подобен проект не е бил реализиран в съвременната история на България и това е нещо уникално. Така че предполагам и съм сигурен даже, че българската страна ще направи всичко възможно да предостави добри условия. Естествено, ние трябва да гледаме на нещата от позицията на член на ЕС, трябва да се съобразяваме с тези дадености. Докато Сърбия, да кажем, не е член на ЕС. По политически причини смятам, че България е добро място за инвестицията и ние всички бихме се радвали да привлечем подобен гигант като Фолксваген заедно с неговите поделения.

Вие казвате „държавна помощ", но една такава държавна помощ няма ли да наруши правилата на ЕС?

Аз затова казах, че като член на ЕС ние трябва да се съобразяваме с правилата. Не е добре да се нарушават тези правила, само и само да влезе компанията Х или У. Аз мисля, че България като лоялен член на ЕС трябва да се съобрази с това. Както България, така и останалите държави имат заданието да попълнят един много подробен документ, който се изисква от инвеститора - така наречения Request for Proposal (RFP - искане за предложение, бел.ред.), в който се дават детайли за офертата, която страната може да предложи. Там са включени: държавна помощ, допълнителни обещания в различни области, като например инфраструктура, работна ръка, обучения и много, много други конкретни детайли. От това зависи преценката коя държава какво предлага и доколко ще може да се справи с предизвикателствата. Защото да бъдат заети 5000 работници, и то около София, където безработицата е много ниска - това наистина е едно огромно предизвикателство. И това ще бъде проблем.

Нека отново се върнем към конкурентите на България за тази инвестиция - и по-специално към Сърбия. От Ваша гледна точка ще изиграе ли някаква роля фактът, че Сърбия не е член на ЕС и че има с Русия споразумение за безмитна търговия, което може да се окаже в конфликт със санкциите срещу Москва?

Аз мисля, че това би трябвало да се вземе под внимание, защото е важна съставна част от цялостната картина. Сърбия не е член на ЕС и може би при тях правилата за даването на държавна помощ няма да са толкова стриктни. Сръбската страна може да използва като аргумент и факта, че имат подписано споразумение за безмитна търговия с Русия, но според мен това не касае толкова автомобилите. Това също са част от детайлите, които трябва да бъдат разглеждани.

Дойче веле.