Ad Config - Website header

 

Article_top

Любопитни факти изплуваха около скандала с предложената данъчна амнистия за вероизповеданията със закъснялото публикуване днес на стенограмата от декемврийското заседание на ресорната комисия в Народното събрание. В края на миналата година депутатите гледаха измененията в закона за вероизповеданията, като сред основните идеи бе да се сложи край на даренията от чужбина. Още тогава обаче, на продължило близо пет часа заседание на комисията, е бил направен опит за прокарване на текста, който доведе сега до скандал в парламента и дори до разнобой между управляващите ГЕРБ и Обединени патриоти. А предложението е дошло от... Министерството на финансите.

Колко са задълженията

Както е известно, в началото на годината лично председателите на парламентарните групи на ГЕРБ и ДПС Цветан Цветанов и Мустафа Карадайъ внесоха ново изменение в прясно приетия закон, с което се предлага опрощаването на публичните вземания на вероизповеданията у нас до 31 декември 2018 година. Справка, поискана от Клуб Z от финасовото министерство показа, че задълженията възлизат на общо 8,4 милиона лева. От ведомството на Владислав Горанов обаче отказаха да ни дадат разбивка - кое вероизповедание колко дължи. Информацията била лична.

Скандал обаче се разрази - БСП, макар и извън парламента, се противопостави на данъчната амнистия. Това направиха и партиите от ОП. На министерството му се наложи да изнесе данни. Този път - че общите вземания са за 8,2 милиона лева. От Главно мюфтийство пък си признаха, че техните задължения са 8,1 милиона лева от общите. И левицата, и "патриотите" обвиниха ГЕРБ и Движението в съглашателство - ДПС поставяла в зависимост управлението, за да крепи кворума.

Трябва ли парламентът окончателно да опрости дълговете на шест вероизповедания, от които най-големите – над 8 млн. лева, са на Главното мюфтийство?

Въпреки отпора, миналата седмица предложението за опрощаване на задълженията към хазната бе прието на първо четене. От ГЕРБ изтъкваха като аргумент запазването на етническия мир в страната и намекнаха, че решението за данъчната амнистия е било взето на заседанието на Консултативния съвет за национална сигурност (КСНС) при президента миналата година. От левицата обаче отричат да е ставало дума за опрощаване на дългове по време на КСНС. Единодушие е имало само по въпроса със спирането на външното финансиране (което в крайна сметка не бе спряно с измененията в закона, б.р.).

Къде е стенограмата

Неофициално обаче в парламента се заговори, че предложението за амнистията е дошло още миналата година - на въпросното заседание на комисията по вероизповеданията в НС. Тогава е било отхвърлено на косъм. Затова и сега, в началото на 2019-а, на Цветанов и Карадайъ им се наложило да направят нов опит да се опростят дълговете на мюфтийството. 

От наличните документи на сайта на парламента, в който според правилника за дейността, имащ силата на закон, се качват всички предложения, доклади, стенограми и пр., информация за текстове, засягащи амнистия, при разглеждането на закона миналата година няма. Така че остана да се провери в стенограмата от въпросното заседание на комисията, провело се на 19 декември. Оказа се, че стенограмата също не е налична. Интерес към нея са проявили и депутати от БСП, които вече започнаха да виждат конспирация - че записът се крие умишлено, за да покаже как ГЕРБ тогава е отхвърлила същото предложение, което днес предлага.

Проучване на Клуб Z показа, че причината да се забави качването на текста от дебата в заседанието е техническа - за да се коригират сгрешени имена и изслушат аудиозаписите от близо 5-часовото заседание. В крайна сметка всички корекции били нанесени, а за да се качи стенограмата на сайта трябва подписа на председателя на комисията Красимир Велчев (ГЕРБ). Велчев е подписал днес и така дълго чаканата стенограма вече е налична.

Залата да реши

Въпросната стенограма разкрива как предложението за амнистията е дошло от финансовия министър - без да е внесено официално в писмена форма от депутат. Велчев го прочита и предлага на депутатите да го впишат в доклада за зала, а залата да реши при окончателното гласуване. Наема се да е "вносител" на предложението, като на два пъти подчертава, че то е "политическо решение".

Следва отпор от страна на Обединени патриоти и БСП, а Цордан Цонев (ДПС) и шефа на кабинета на бившия главен мюфтия Недим Генджев - Николай Панков, влизат в юридически спор - може ли да се опрощават "публични задължения, влезли със съдебно решение в правния мир, и публичен изпълнител си събира средствата, които трябва да влязат във фиска". Левицата и "патриотите" настояват за повече информация - за обема на задълженията и на кои вероизповедания са те.

Предложението на Министерство на финансите не минава през комисията по вероизповеданията. "За" гласуват петима депутати, "против" няма, а "въздържал се" са също петима.

Ето я стенограмата

Ето как се развива "действието", едно към едно (с малки съкращения):

ПРЕДС. КРАСИМИР ВЕЛЧЕВ: Предложение за "Преходни и заключителни разпоредби". Предварително казвам, че това е политическо решение. (Изчита текста на предложението за опрощаване на всички публични вземания до 31 декември 2018 година).

ЙОРДАН ЦОНЕВ: Само да поясня, господин Председател, преди да почнат дебатите, ако има такива, че това предложение е изготвено от Министерството на финансите по разпореждане на финансовия министър. Става въпрос за данъчна амнистия на всички вероизповедания за техните просрочени неплатени публични задължения към 31 декември, да кажем, или към някаква друга дата, която избере Комисията и народните представители. Доколкото въпросът е фискален, той е чисто фискален, по принцип не подлежи на съгласуване и обсъждане с вероизповеданията. Ако някое от тях не иска да ползва тази преференция, там изрично е записано от експертите на Министерството на финансите, че който иска да ползва данъчната амнистия, трябва да предприеме активни действия, тоест тя не е пасивна, трябва да подаде съответното искане и така нататък. Пояснявам това, защото въпросът е фискален и той е решен от министъра на финансите. Това е във връзка с Вашата бележка, че има политическо решение по въпроса и във връзка с дебатите, че въпросът е чисто фискален, не касае религиозни права, религиозни задължения и по никакъв начин не накърнява правата на религиозните общности. Ако искат, ползват тази данъчна амнистия, ако не искат, не я ползват – тяхна воля. А иначе въпросът е чисто фискален. Благодаря.

ИСКРЕН ВЕСЕЛИНОВ: Уважаеми господин Председател, ето затова в Правилника на Народното събрание пише, че предложителят трябва да мотивира своите предложения. Аз бих искал да знам кои вероизповедания колко дължат на бюджета и с този щедър жест, който всъщност разбрах, че е политическо решение, не разбрах на коя политическа сила, кой какво получава, тоест какво ще си спестите да плати на фиска! Така че моля да бъде изнесена тази информация, за да могат народните представители да си формират мнението.

ВАСИЛ АНТОНОВ: Въпросът е принципен и ние няма да подкрепим това предложение. Не е възпитателно и не е в полза на фискалната политика.

ПРЕДС. КРАСИМИР ВЕЛЧЕВ: Други мнения? Има ли други изказвания? Няма.

ИСКРЕН ВЕСЕЛИНОВ: А има ли информация, която да ни го обяснява?

ПРЕДС. КРАСИМИР ВЕЛЧЕВ: На мен лично не са ми я давали, казах, че… (Реплики.) Но пак Ви казвам, това се гласува в залата. 

Следва спорът Цордан Цонев-Николай Панков. Ловченският митрополит Гавриил също се намесва, за да каже, че "такова предложение за амнистия при нас (Светия синод) нямаше".

"Ние, представителите на Светия синод, можем да коментираме неща, които са гледани в Светия синод. Такова предложение за амнистия при нас нямаше, първо. Второ, ние почти нямаме никакви дългове, Българската православна църква. Това мога да кажа. Повече по този въпрос нямам право, защото нямам пълномощия от Светия синод, тъй като това не беше в предложените от Синода текстове и не е гледано", посочва митрополит Гавриил, от което следва, че Министерство на финансите предлага опрощаване на дългове без дори да е консултирало вероизповеданията.

Велчев слага край на дискусията като подлага предложението на гласуване:

ПРЕДС. КРАСИМИР ВЕЛЧЕВ: След като е предложено, съм длъжен да го поставя на гласуване. Моля, гласувайте. (Реплики.) Аз го внасям, защото казах, че е политическо решение. Това вероятно ще се реши в залата.
За – 5, против – няма, въздържали се – 5. Предложението не се приема.

 

Любопитни факти изплуваха около скандала с предложената данъчна амнистия за вероизповеданията със закъснялото публикуване днес на стенограмата от декемврийското заседание на ресорната комисия в Народното събрание. В края на миналата година депутатите гледаха измененията в закона за вероизповеданията, като сред основните идеи бе да се сложи край на даренията от чужбина. Още тогава обаче, на продължило близо пет часа заседание на комисията, е бил направен опит за прокарване на текста, който доведе сега до скандал в парламента и дори до разнобой между управляващите ГЕРБ и Обединени патриоти. А предложението е дошло от... Министерството на финансите.

Колко са задълженията

Както е известно, в началото на годината лично председателите на парламентарните групи на ГЕРБ и ДПС Цветан Цветанов и Мустафа Карадайъ внесоха ново изменение в прясно приетия закон, с което се предлага опрощаването на публичните вземания на вероизповеданията у нас до 31 декември 2018 година. Справка, поискана от Клуб Z от финасовото министерство показа, че задълженията възлизат на общо 8,4 милиона лева. От ведомството на Владислав Горанов обаче отказаха да ни дадат разбивка - кое вероизповедание колко дължи. Информацията била лична.

Скандал обаче се разрази - БСП, макар и извън парламента, се противопостави на данъчната амнистия. Това направиха и партиите от ОП. На министерството му се наложи да изнесе данни. Този път - че общите вземания са за 8,2 милиона лева. От Главно мюфтийство пък си признаха, че техните задължения са 8,1 милиона лева от общите. И левицата, и "патриотите" обвиниха ГЕРБ и Движението в съглашателство - ДПС поставяла в зависимост управлението, за да крепи кворума.

Трябва ли парламентът окончателно да опрости дълговете на шест вероизповедания, от които най-големите – над 8 млн. лева, са на Главното мюфтийство?

Въпреки отпора, миналата седмица предложението за опрощаване на задълженията към хазната бе прието на първо четене. От ГЕРБ изтъкваха като аргумент запазването на етническия мир в страната и намекнаха, че решението за данъчната амнистия е било взето на заседанието на Консултативния съвет за национална сигурност (КСНС) при президента миналата година. От левицата обаче отричат да е ставало дума за опрощаване на дългове по време на КСНС. Единодушие е имало само по въпроса със спирането на външното финансиране (което в крайна сметка не бе спряно с измененията в закона, б.р.).

Къде е стенограмата

Неофициално обаче в парламента се заговори, че предложението за амнистията е дошло още миналата година - на въпросното заседание на комисията по вероизповеданията в НС. Тогава е било отхвърлено на косъм. Затова и сега, в началото на 2019-а, на Цветанов и Карадайъ им се наложило да направят нов опит да се опростят дълговете на мюфтийството. 

От наличните документи на сайта на парламента, в който според правилника за дейността, имащ силата на закон, се качват всички предложения, доклади, стенограми и пр., информация за текстове, засягащи амнистия, при разглеждането на закона миналата година няма. Така че остана да се провери в стенограмата от въпросното заседание на комисията, провело се на 19 декември. Оказа се, че стенограмата също не е налична. Интерес към нея са проявили и депутати от БСП, които вече започнаха да виждат конспирация - че записът се крие умишлено, за да покаже как ГЕРБ тогава е отхвърлила същото предложение, което днес предлага.

Проучване на Клуб Z показа, че причината да се забави качването на текста от дебата в заседанието е техническа - за да се коригират сгрешени имена и изслушат аудиозаписите от близо 5-часовото заседание. В крайна сметка всички корекции били нанесени, а за да се качи стенограмата на сайта трябва подписа на председателя на комисията Красимир Велчев (ГЕРБ). Велчев е подписал днес и така дълго чаканата стенограма вече е налична.

Залата да реши

Въпросната стенограма разкрива как предложението за амнистията е дошло от финансовия министър - без да е внесено официално в писмена форма от депутат. Велчев го прочита и предлага на депутатите да го впишат в доклада за зала, а залата да реши при окончателното гласуване. Наема се да е "вносител" на предложението, като на два пъти подчертава, че то е "политическо решение".

Следва отпор от страна на Обединени патриоти и БСП, а Цордан Цонев (ДПС) и шефа на кабинета на бившия главен мюфтия Недим Генджев - Николай Панков, влизат в юридически спор - може ли да се опрощават "публични задължения, влезли със съдебно решение в правния мир, и публичен изпълнител си събира средствата, които трябва да влязат във фиска". Левицата и "патриотите" настояват за повече информация - за обема на задълженията и на кои вероизповедания са те.

Предложението на Министерство на финансите не минава през комисията по вероизповеданията. "За" гласуват петима депутати, "против" няма, а "въздържал се" са също петима.

Ето я стенограмата

Ето как се развива "действието", едно към едно (с малки съкращения):

ПРЕДС. КРАСИМИР ВЕЛЧЕВ: Предложение за "Преходни и заключителни разпоредби". Предварително казвам, че това е политическо решение. (Изчита текста на предложението за опрощаване на всички публични вземания до 31 декември 2018 година).

ЙОРДАН ЦОНЕВ: Само да поясня, господин Председател, преди да почнат дебатите, ако има такива, че това предложение е изготвено от Министерството на финансите по разпореждане на финансовия министър. Става въпрос за данъчна амнистия на всички вероизповедания за техните просрочени неплатени публични задължения към 31 декември, да кажем, или към някаква друга дата, която избере Комисията и народните представители. Доколкото въпросът е фискален, той е чисто фискален, по принцип не подлежи на съгласуване и обсъждане с вероизповеданията. Ако някое от тях не иска да ползва тази преференция, там изрично е записано от експертите на Министерството на финансите, че който иска да ползва данъчната амнистия, трябва да предприеме активни действия, тоест тя не е пасивна, трябва да подаде съответното искане и така нататък. Пояснявам това, защото въпросът е фискален и той е решен от министъра на финансите. Това е във връзка с Вашата бележка, че има политическо решение по въпроса и във връзка с дебатите, че въпросът е чисто фискален, не касае религиозни права, религиозни задължения и по никакъв начин не накърнява правата на религиозните общности. Ако искат, ползват тази данъчна амнистия, ако не искат, не я ползват – тяхна воля. А иначе въпросът е чисто фискален. Благодаря.

ИСКРЕН ВЕСЕЛИНОВ: Уважаеми господин Председател, ето затова в Правилника на Народното събрание пише, че предложителят трябва да мотивира своите предложения. Аз бих искал да знам кои вероизповедания колко дължат на бюджета и с този щедър жест, който всъщност разбрах, че е политическо решение, не разбрах на коя политическа сила, кой какво получава, тоест какво ще си спестите да плати на фиска! Така че моля да бъде изнесена тази информация, за да могат народните представители да си формират мнението.

ВАСИЛ АНТОНОВ: Въпросът е принципен и ние няма да подкрепим това предложение. Не е възпитателно и не е в полза на фискалната политика.

ПРЕДС. КРАСИМИР ВЕЛЧЕВ: Други мнения? Има ли други изказвания? Няма.

ИСКРЕН ВЕСЕЛИНОВ: А има ли информация, която да ни го обяснява?

ПРЕДС. КРАСИМИР ВЕЛЧЕВ: На мен лично не са ми я давали, казах, че… (Реплики.) Но пак Ви казвам, това се гласува в залата. 

Следва спорът Цордан Цонев-Николай Панков. Ловченският митрополит Гавриил също се намесва, за да каже, че "такова предложение за амнистия при нас (Светия синод) нямаше".

"Ние, представителите на Светия синод, можем да коментираме неща, които са гледани в Светия синод. Такова предложение за амнистия при нас нямаше, първо. Второ, ние почти нямаме никакви дългове, Българската православна църква. Това мога да кажа. Повече по този въпрос нямам право, защото нямам пълномощия от Светия синод, тъй като това не беше в предложените от Синода текстове и не е гледано", посочва митрополит Гавриил, от което следва, че Министерство на финансите предлага опрощаване на дългове без дори да е консултирало вероизповеданията.

Велчев слага край на дискусията като подлага предложението на гласуване:

ПРЕДС. КРАСИМИР ВЕЛЧЕВ: След като е предложено, съм длъжен да го поставя на гласуване. Моля, гласувайте. (Реплики.) Аз го внасям, защото казах, че е политическо решение. Това вероятно ще се реши в залата.
За – 5, против – няма, въздържали се – 5. Предложението не се приема.

Коментари

Очевидно никой не желае подобни политически сделки!

Интересно дали в Народното събрание ще имат нахалството да тръгнат срещу толкова очевАдното единодушие на народа!
Питащият 's picture
Питащият
Питащият

От къде накъде

От къде накъде държавата и данъкоплатеца ще издържат попове , мюфтии муфтии и прочие тарикати . Кой колко и как ще бъде луд си е негов проблем стига да не пречи на останалите луди . Вярващите във въображаем приятел някъде там отвъд и свят подреден за тях са или тихо луди или буйно луди . Работа на държавата не е да спонсорира лудите , а да прибира буйстващите .Работата на държавата е да спонсорира нормалните , които искат да се образоват и да бъдат полезни , а не религиозните училища .

Най

Следвайте ни

 
 

Още по темата

Още от категорията

Анкета

Какво очаквате да се случи на новодомците от ГЕРБ?