Добромир Банев е юрист, поет и писател. Автор на множество стихосбирки, през февруари излезе и последното му томче със стихове. Клуб Z представя три фрагмента от най-новата книга на Добромир Банев „Любов до синьо“ (Издателство „Персей“).
Объркан като трилър е светът.
„Любов“ е тухличка в игра на „Лего“.
Излиза пасиансът всеки път –
като в роман
тя предпочита него.
Животът е шампанско и сълзи,
и ягоди, и хрупкави череши...
Като в картина е неотразим –
„мечта“ е емнация на „беше“.
Дъждът вали. Но само пролетта
на прага на пристигащото лято
разбира: тихо плаче любовта...
„Обичам те“ се пише,
всъщност,
слято.
Накрая всичко ще се подреди.
Морето е лицето на безкрая –
каквото се е случило преди,
не ще повтори залезите, зная.
Ще стиснем в шепи пясък и тъга,
защото радостта не идва лесно...
С вълните ще споделяме брега,
напук на тази неизбежна есен.
Накрая.
Там, където ти и аз,
блажени в най-любовната умора,
ще си крещим „обичам те“ без глас –
случайно да не ни подслушат хората.
Създадохме си свои правила,
напук на обичайните сезони.
Не се развива любовта по план –
тя гони вятър,
ние – нея гоним.
Годините се сляха във една.
Изглеждаме измамно остарели.
Очите на пораснала жена -
убежище за нашите недели.
В очите на един пораснал мъж
все още си играе детска радост...
Целувки до несвяст в мъгла и дъжд
са обещание за вечна младост.
Препъвахме се в чужди светове,
докато се надбягваме с безкрая.
Не гоним вече бързи ветрове.
Сега ни стига тази тиха стая.
Сега ни стигат всичките звезди,
които през прозореца надничат...
Момче, което просто ще заспи
в прегръдката на своето момиче.
