БСП преминава през своята традиционна предизборна вътрешнозаводска драма. Лидерката Корнелия Нинова залага всичко на масата, разгръща блицкриг на много флангове - реактивна с парламентарния бойкот и реваншистка към вътрешната опозиция. Реално между двамата първи в социалистическата евролиста – Елена Йончева и Сергей Станишев, обичаен междуличностен конфликт няма. Но зад сценичните фанфари, пленуми и обръщения на „другари и другарки“, моментното статукво около Нинова играе опасен покер. Залага стратегическия външнополитически облик БСП – изборът е евроцентризъм, ПЕС и Брюксел или заедно с „лошите момчета“ на Европа и Висшеградската четворка. „Консервативизирането“ на БСП променя дори и баланса в лавирането между ЕС и Русия. 

Пленумни вълнения

Опитите на лидера на ПЕС и настоящ евродепутат Сергей Станишев да влезе в опечаления донкихотовскибраз на последния пленум на БСП са очарователно нелепи. Защото бързо забрави какво остави на „Позитано 20“ след партийното си царуване и имиджовата катастрофа около правителството „Орешарски“. 

Не бива да се забравя, че Сергей Станишев избяга позорно в Брюксел след политическа криза през 2014 г. А за времето от тогава до днес стана част от брюкселската хайверена левица, нямаща нищо общо с редовия партиен избирател на БСП. При условие, че почти всеки евровот преминава през злободневието на родната ни политика, колко пъти лидерът на ПЕС Сергей Станишев се включи в дебатите за корупция, злоупотреба с власт, доходи, здравеопазване, образование, сигурност? 

В кампанията за евровота ще бъде сочен като бранител на печалната Истанбулска конвенция, която се изроди в политически инструмент за опияняване на масите. Така че, ако ще се сърди г-н Станишев, че е недооценен в собствената си партия, да се сърди на себе си.

Може би трябва да се посочи и това, че „пълзящият болшевизъм“ (по съотборника на Станишев - Михаил Миков) е свидетелство и за поколенческа смяна в БСП, нещо като за вечния двубой синове срещу бащи. Нинова вече има свои фаворити, които се опитва да намести сред шестте възможни мандата на БСП. А в политиката няма нито вечни, нито незаменими. Каквото Станишев направи с Румен Петков и Румен Овчаров през 2008 г., това го застига днес самия него, а и съзаклятниците му. Една обикновенa вътрешнопартийна схизма. А и не е сигурно до колко е гарантирано мястото на Сергей Станишев в листата. Както се зарече и Нинова в понеделник:

"Дали ще бъде и на кое място ще реши Националният съвет на следващото си заседание в първата половина на април, както е по устав. До тогава изчакайте, моля. Националният съвет ще подрежда листата и местата в нея"

Борбата за Елена

За разлика от Сергей Станишев, Елена Йончева е по-силен локомотив за дърпане на евролистата на социалистите. За тези две години тя беше „опакована“ и подадена на публиката като острие срещу управляващите, беше в центъра на разкриващи се корупционни скандали, роднински назначения и други форми на „шуробаджанащина“, които лесно се „продават“. Дори прокуратурата се стовари одиозно върху нея, за да завърши образа й на мъченик.

Едновременно с това Елена Йончева все още има смутен публичен образ. Тя е в постоянен дуализъм - смени Станишев с Нинова, отказа се от президентската институция (вероятно, защото не се спогоди с по-нежната половина на президентското тяло), за да отиде в парламентарната група на БСП. Хем иска да е надпартийна, хем плува в една река с партийните повели. Прави журналистически разследвания за оградата и снима филми, но ги представя като депутат от левицата. В случая тя е журналист колкото са Бареков, Сидеров и Джамбазки, които водят авторски предавания в телевизора.

Моята партия, моето бъдеще

Общата картина показва, че с действията си, на моменти дори хаотични и необясними, лидерката Корнелия Нинова хвърля всички сили като за последно в тази изборна надпревара. А акциите й около Истанбулската конвенция, Глобалния пакт за миграцията на ООН, чумата по животните, излизането от парламента са само загрявка. Защото тя все повече осъзнава, че една загуба на евровота обрича бъдещето й не само на поста, но и в политиката. Защото Нинова не е нито Мая Манолова, нито Пламен Орешарски.