Двамата бивши депутати, сега част от Демократична България - Петър Славов и Мартин Димитров, осъдиха Министерство на финансите за отказ да предостави публична по закон информация за това колко пари е успяла да си събере държавата след приемането на Закона за банковата несъстоятелност (ЗБН), по-известен като закона КТБ на Делян Пеевски. Гръмките обещания бяха за поне 1,4 милиарда лева.

Решението е на Административния съд в София и подлежи на обжалване пред Върховния административен съд. В него се посочва, че отказът на ведомството на Владислав Горанов да отговори на запитването, направено по реда на Закона за достъп до обществена информация, е неоснователен. Общо две дела са заведени от Славов и Димитров този въпрос заради получен на практика отказ от министерството.

Първото им питане е било шест месеца след влизането в сила на закона, а второто - една година по-късно.

От министерството са се опитали да се измъкнат от отговорите на поставените от Славов и Димитров въпроси за първото шестмесечие с аргумента, че не разполагат с данните във вида, параметрите и периодите, в който двамата са ги поискали, става ясно от самото съдебно решение, публикувано от Славов. АСС обаче посочва, че въпреки това информацията е налична именно в Министерство на финансите, което получава и месечен отчет от синдика на банката, който отчет после предоставя на Фонда за гарантиране на влоговете в банките.

"Следователно, макар министърът на финансите да не създава тази информация, той има задължение да я съхранява", посочват магистратите.

Ето и шестте въпроса, формулирани от двамата бивши депутати.

1. На колко възлиза масата нанесъстоятелността на КТБ към 07.03.2018 година и от какви активи се състои?

2. На колко възлиза  масата нанесъстоятелността на КТБ към 13.09.2018 година и от какви активи се състои?

3. Какъв е общият размер от събраните от синдиците на КТБ средства след влизане в сила на промените в Закона за банковата несъстоятелност, обнародван в Държавен вестник, бр. 22 от 13.03.2018 година?

4. Какъв е размерът на оценените като несъбираеми кредити?

5. Какъв е размерът на средствата, събрани в периода 07.03.2018 година-13.09.2018 година от изпъленния срещу обезпечения по просрочени кредити, отпуснати от КТБ?

6. По какви критерии се преценява спрямо кои субекти и кои сделки приоритетно да се приложат новите правомощия на синдиците?

ЗБН беше шумно приет в началото на миналата година. Той беше предложен от депутатите от ДПС Хамид Хамид, Йордан Цонев и Делян Пеевски. Както е публично известно, Пеевски и бившият мажоритарен собственик на банката, днес "беглец" в Сърбия - Цветан Василев, бяха в повече от добри отношения преди фалита. Въпросният закон бе горещо защитаван от ГЕРБ. А мотивът за на вносителите му бе "да се спре вторичното ограбване на КТБ".

Предложенията на вносителите бяха всички цесии, както и всички заличавания на обезщетения по кредити, да бъдат ревизирани. Президентът Румен Радев наложи вето заради ретроактивното действие на закона, но то, разбира се, бе отхвърлено от мнозинството.

"Ако министерството реши да обжалва пак, това със сигурност означава, че има нещо за криене", коментира Мартин Димитров пред Клуб Z.

"Министерство на финансите трябва да отговори къде са тези 1,4 милиарда лева, които се обещаваше да бъдат събрани със закона, защото иначе ще изглежда като закон за уреждане на конкретни казуси", допълни Славов.