"Господи, благодаря ти за Владимир Путин".

"Не, това не е обичайната възхвала, отправена към Всевишния и произнесена от главата на Руската православна църква, приятеля на стопанина на Кремъл патриарх Кирил. Това е секретно заклинание на висшето ръководство на НАТО. През идната седмица алиансът отбелязва 70 години от основаването си. И ако не бяха военните заплахи на Путин, ако липсваха неговите обиди и тревоги, към настоящия момент пактът би могъл да се разтури. Помислете върху следното: едва един на всеки десет германци смята Доналд Тръмп за надежден съюзник. Колкото и абсурдно да звучи, за някои дори неговата непредсказуемост е най-голямата заплаха за мира в цял свят. И никак не е чудно, че отбелязването годишнината от основаването на НАТО в Брюксел най-вероятно ще е скромно.”

Това пише политическият наблюдател на “Таймс” Роджър Бойс. Според него именно военният арсенал и войнствеността на Путин сплотяват НАТО.

“Нападението на Русия срещу Грузия през 2008 г., анексирането на Крим, постоянната дестабилизация на Източна Украйна, арестуването на украински кораби в Азовско море - всичко това говори в полза на тезата, че европейските погранични региони са уязвими за режима, решен да се възползва от военното си влияние за отвличане на вниманието от вътрешни проблеми. Желязната завеса може и да е паднала, но хибридните войни на Русия се стоварват върху държавите членки на НАТО посредством кибератаки, както и чрез заплахи срещу онези, които не са част от алианса, но се осмеляват да отправят взор на Запад. НАТО, наречена от Тръмп отживелица, отново е с мисия”, посочва авторът на публикацията и се аргументира: “Алиансът се характеризира със своята готовност да защити границите си. Ето защо температурата на НАТО може да бъде измерена по най-странния член на алианса – Турция, както и най-разтревожения европейски съсед Украйна. При такава обстановка и в двете страни предстои провеждането на избори (в Украйна президентски, в Турция местни – б. р.), при които Путин ще е фактор. И то не само там, а и другаде”.

Роджър Бойс припомня, че център за анализи във Вашингтон е проучил 63 военни алианса от последните 500 години. Средната продължителност на съществуването им се оказала 15 години. В този смисъл 70-годишнината от основаването на НАТО е нещо уникално.

Според автора нито един от тримата основни кандидати за президент на Украйна не съзира никакво предимство от по-дълбоко сътрудничество с Москва. Дали следващият държавен глава ще е реформатор или популист, направлението е ясно – на Запад.

Що се касае до Турция, тамошните местни избори са помрачени от последната политическа маневра на Ердоган с цел привличане на гласоподаватели, което пък дава възможност за сближаване с Путин. Става дума за предложението стотици хиляди потенциални руски туристи да влизат в Турция без визи. Въпреки очебийния гняв на НАТО Ердоган е решен и да купи руски ракети от тип ПВО С 400, напомня Бойс.

Същевременно той е на мнение, че западният алианс не е толкова разярен от подобна провокативна покупка на въпросните руски ракети, както на пръв поглед изглежда. И без това Турция е съумяла да си извоюва привилегировано положение, тъй като географското й разположение позволява на НАТО да разширява влиянието си в Близкия изток. Така Анкара се е сдобила с един вид лиценз.

Ако Ердоган намери начин да управлява Северна Сирия вместо Путин, то НАТО ще е напълно щастлива. По-добре някакъв дял при възстановяването на Сирия, отколкото тя да бъде преотстъпена на Путин, който, ако не го възпрат, може да я превърне в своя крупна военна база. Ще се отвърне ли Ердоган от НАТО и в дългосрочна перспектива ще се обърне ли към Путин? Историята на руско-турските войни дава отговор – НЕ!

“Има турска поговорка – едно бедствие е по-добро от хиляди съвета. Ухажването на Путин от страна на Ердоган може да има лош край и това ще придаде нова мощ на НАТО. Образът на Путин като зъл дух няма да е вечно в помощ на пакта при излизането му от екзистенциална криза. В крайна сметка оцеляването и доверието в НАТО ще зависят от компромиса между САЩ и Европа”, посочва в анализа си Бойс.

По негово мнение европейците са длъжни да признаят, че основният проблем пред сигурността на Америка е възходът на Китай, а не Русия. САЩ трябва да бъдат убедени, че е в собствения им национален интерес да се уповават на Европа дори и след настъпването на промяна в Кремъл.

Ако Европа би инвестирала много повече в отбранителната си инфраструктура, аргументите й ще имат по-голяма тежест.

“Ако това ни се удаде, напълно е възможно НАТО да просъществува по-дълго от Съветския съюз (1917 – 1990 г.), заради който Путин толкова много страда”, заключава публикацията си в “Таймс” Роджър Бойс.