Стефан Тафров – кандидат за евродепутат от коалицията „Демократична България“ (ДБ), обеща, че ако бъде избран, ще се бори за свободата на руските правозащитници Юрий Дмитриев и Оюб Титиев.

Той направи изявлението си специално за Клуб Z. Това стана при започването на кампанията в чужбина на партия „Да, България“ - една от трите членки на ДБ. То бе дадено в Брюксел.

Стефан Тафров е първи в листата на „Да, България“ и втори в тази на ДБ след Радан Кънев (ДСБ). Третата партия от коалицията е „Зелените“, начело на чиято листа е Албена Симеонова.

Тафров бе в Брюксел с още три кандидатки за Европарламента от партията му. Това са живеещата в Лондон журналистка Мария Спирова и работещите в Брюксел Алина Добрева и Цвета Дряновска. Те се срещнаха с живеещи и работещи в европейската столица българи.

„Ще се боря за свободата на руските правозащитници. Самият аз съм правозащитник и тази тема винаги ме е вълнувала. Някога съм се подписвал в защита на българските турци по време на т.нар. възродителен процес, когато това беше опасно и се преследваше“, изтъкна Стефан Тафров.

Юрий Дмитриев и Оюб Титиев са активисти на руското общество „Мемориал“, разследващо престъпленията на сталинизма. То е обявено за чуждестранен агент от руските власти. В момента Дмитриев е подсъдим по скалъпени обвинения в педофилия над собствената си приемна дъщеря. Титиев наскоро бе осъден на 4 години трудова колония за притежание на наркотици – нещо, което той отрича.

Стефан Тафров все още не е наясно към коя гропа в Европарламента ще се присъедини „Да, Българя“, аковкара свой депутат. Но е сигурно, че това няма да бъде нито Партията на европейските социалисти (ПЕС), нито която и да било от евроскептичните групи.

„Аз няма да спра да говоря за Европа. Защото ЕС е най-доброто нещо, което е създадено, и е от огромна полза за България“, каза дългогодишният дипломат.

ЕС и Европарламентът обаче трябва да бъдат променени, категорични бяха и четиримата кандидат-евродепутати. Като лош пример Тафров изтъкна факта, че се налага понякога да се чака доста време, за да се разбере кой как е гласувал в Европарламента. Докато в националните парламенти такава информация се получава много бързо.