Няма да има допълнителен данък "курорт" върху имотите, които не са единствено жилище на собственика, намират се в населено място, определено от Министерския съвет за курортно селище и не се отдават под наем или по друг реламентиран от Закона за туризма начин на почиващи. 

Конституционният съд отмени последните промени в Закона за местните данъци и такси, чиито вносители бяха депутати от партията на Валери Симеонов - НФСБ. "Идеалната цел" зад поправката бе уж облагане с данък на жилища, които нерегламентирано се ползват на хотелски начала, но без регистрация и без за това да се отчисляват пари за общините и държава от евентуалния приход на собствениците.

Първоначално депутатите на Симеонов, докато той още бе вицепремиер, направиха самостоятелен опит да ремонтират Закона за местните данъци и такси - именно с въвеждането на допълнителен имотен данък за курортите. Този проект обаче така и никога не стигна до пленарната зала - заради спорове и опасения, че става дума за двойно данъчно облагане на един и същи имот - веднъж стандартния имотен данък и втори път - още един налог заради населеното място и това, че не е единствено жилище. Исканите от НФСБ текстове не отговаряха и на въпроса какво се случва с жилища, които не са в официално обявени за курорти населени места, но също се ползват от туристи на хотелски начала, без това да се прави по регламентиран от закон начин. Такива примери има и в София, и в Пловдив - градове, интересни за туристите, но не курорти.

Като се разбра, че законопроектът няма да мине, от НФСБ подходиха по друг начин - вкараха текстовете за промяна чрез изменения между двете четения в друг законопроект - този на Закона за корпоративното подоходно облагане, внесен от Министерския съвет. Така данък "курорт" върху имотите бе гласуван от мнозинството в Народното събрание. Текстовете обаче стигнаха до Конституционния съд. Той бе сезиран от президента Румен Радев. 

Самият текст, окончателно приет от Народното събрание през есента на 2018 г., гласеше, че за жилищни имоти в курорти, посочени в списък, определен от Министерския съвет, ставките за данък сгради са по-високи. Правилото се прилага, ако жилището не е основно т.е. собствениците имат и друг имот. Така на практика поправката засягаше предимно ваканционни жилища. Имаше и разлика в "цената" човек да има апартамент или къща в курорт от национално значение и или в курорт от регионално значение - в първия случай излизаше по-скъпо. Конкретният размер на данъка щеше да се определя от общинските съвети, парламентът определи само минимални и максимални стойности.

Неравно третиране на собствениците на имоти

Според Конституционния съд обаче допълнителният имотен данък в курортите води до неравно третиране на различните собственици, а имущественият данък се определя неправомерно от начина на ползване на жилищата. В решението си, прието единодушно, конституционните съдии посочват, че имуществените данъци могат да зависят само от стойността на имота, но не и от неговото предназначение:

"Доходите на лицата от имотите, отдавани под наем, от своя страна се облагат по реда на Закона за данък върху доходите на физическите лица (ЗДДФЛ), при което несъмнено се облага именно доходът, а не имотът (като имущество). И в двата случая определяща е волята на собственика на имота да потърси доход от него, което от своя страна предопределя и вида подоходен данък, който се дължи".

Второ - правомощия за определяне на данъците има Народното събрание, но в случая размерът им се обвързва с акт на Министерския съвет, който определя кои населени места са курорти и от каква категория:

"Изключителната компетентност на НС да установява данъци, във всичките им елементи, относно недвижимите имоти на гражданите се оказва поделена между парламент и правителство, което е конституционно недопустимо. Без законово посочени критерии, правителството се овластява със свой акт за определяне на курортите от национално и местно значение косвено да предопределя размера на данъка върху недвижими имоти на територията на такива курорти".

КС оспорва и становище на Министерството на финансите в подкрепа на приетите текстове с допълнителия данък:

"Въпреки заявения стремеж за постигане на равнопоставеност между две категории данъчни субекти – лицата, които отдават имот под наем, и тези, които не отдават имот под наем, – оспорената разпоредба на чл. 22 ЗМДТ води до несправедлив резултат, в противоречие с духа и буквата и на чл. 6, ал. 2 от Конституцията. Лицата, които не получават доходи от наем, ще дължат данък за имота си в по-висок размер от лицата, които получават доходи от своя имот. Не може да се приеме тезата на министъра на финансите в писменото му становище по делото, че изменението в закона е насочено към „справедливо облагане”, тъй като данък по ЗДДФЛ и патентен данък се дължат в резултат на избора на собствениците на тези имоти относно ползването им и на получения доход."

Още в началото на годината общини приеха нови ставки на имотния данък в описаните случаи. Не е налична статистика дали такъв налог вече е събиран по места. Решенията на Конституционния съд обаче нямат обратно действие.