Article_top

Съдът е мястото на справедливостта. Освен когато не е съд, а е специализиран наказателен орган, създаден от властта за разправа с неъдобните. Като например Народният съд в България след 9 септември 1944 година. Или като съдилищата в СССР по времето на Сталин. Или – в Германия по времето на Хитлер, стриктно прилагащи законодателството за окончателното изтребление на евреи, цигани, хомосексуални и пр.

Или като Специализирания наказателен съд, създаден в България с явната цел да имитира (за пред чужденците) борба с корупцията, но всъщност да преследва посочените от властта.

Подобни съдилища имат толкова отношение към справедливостта, колкото Хитлеровите щурмоваци – към гимнастиката. Затова издават „строги” присъди дори, когато всяко едно доказателство се оказва несъществуващо или нескопосно фалшифицирано, а единственият свидетел започне да твърди, че е бил притискан да излъже.

Като например в случая с Десислава Иванчева и нейната бивша заместничка, осъдени респективно на 20 и 15 години – не за вземане на подкуп (прекалено смешни се оказаха „доказателствата”), а за искането на такъв. За което доказателства така и не се появиха. А марионетката на властта Петър Дюлгеров, чак след като и той получи 12 години (очевидно – поради недостатъчно рвение) застана пред камерите и разказа, че строителят Ваклин никога не е имал строителни книжа, които бившата кмет на Младост да е „бавила” в очакване на подкуп. 

Всъщност, между „правосъдието” а ла ГЕРБ и правосъдието а ла Сталин има доста повече общо, отколкото изглежда на пръв поглед. Не толкова отдавна сегашният правосъден министър Данаил Кирилов ни осветли, че в работата си следва принципите на Кант и Хегел, тъй като те са учители на Маркс и Енгелс.  А преди две години, на 12 април 2017 година, сегашният министър на финансите Владислав Горанов ни напомни класически постулат на марксизма-ленинизма: „Справедливостта... е класово понятие и е недостижима”. 

Може би затова преди седмици същият Кирилов, тогава все още законо-ковач, ни обясни, че изобщо за справедливост не може да иде реч. Ако КПКОНПИ ти национализира имота, а след това съдът те обяви за невинен – оставаш си национализиран. Нищо не ти се връща. Не поради съображения за справедливост, а защото „обществото иска възмездие” и, ако то не дойде от съда, трябва да дойде от друго място. Конфискаторският орган се оказва над съда. НКВД е по-висш орган на възмездието дори от съветския съд, защото раздава мъст по-ефикасно.

Очевидно е, че върхушката на ГЕРБ, въобразила си, че е господстваща класа, си прави справедливост за себе си. Която изглежда така: ние вземаме, каквото си искаме; а вие, ако много знаете – ето ви едни 20 години в дранголника. Или, както в зората на управлението на Борисов ни обясни депутатът с прозвището Емо Ротманса – „Властта е наша... Правим, каквото си искаме”.

Виждаме тия дни, как „Апартаментгейт” не е разклатил самочувствието на новата господстваща класа. На всеобщото недоволство властта отговаря: „Внимавай, какви ги говориш. Виж, как пъхаме в затвора всеки, когото си искаме”.

От момента на безпрецедентния цирк по арестуването на Иванчева (такъв не видяхме в случая със созополския кмет, обвинен за два милиона...) е ясно: тя е първият политически затворник в България след падането на Стената. И с нея ще бъде постъпвано така, както се постъпва с политически затворници – с демонстративна жестокост, нямаща никакво отношение към някакви реални събития в реалния свят. За да бъдат сплашени всички граждани. Защото е исторически факт, че когато се появи първият политически затворник, доста скоростно се появяват втори, трети, пети, десети и така нататък. 

След като имаме политически затворници – имаме диктатура. А на този фон, кандидатът на ПЕС за председател на Еврокомисията бил оценявал високо волята на българското правителство и лично на хер Цацаров за постигането на напредък по препоръките и констатациите и пр. и т.н. и т.д. 

Няма да влизам отново в темата за парвенюшкото високомерие и слугинската липса на солидарност на европейската върхушка с обикновените граждани, търпящи диктаторски произвол във все повече страни от Източна Европа. Ще констатирам очевидното. Диктаторите в крайна сметка се натъкват на съкрушителен отпор и търпят наказание. А техните помагачи и ятаци просто се опозоряват. 

Няма и не може да има функционираща европейска идея, докато на територията на ЕС има политически затворници и специални репресивни органи, прекопирани от Хитлер и Сталин – т.е. от онези, заради които ЕС изобщо е направен. За да ги няма никога повече. 

 

Съдът е мястото на справедливостта. Освен когато не е съд, а е специализиран наказателен орган, създаден от властта за разправа с неъдобните. Като например Народният съд в България след 9 септември 1944 година. Или като съдилищата в СССР по времето на Сталин. Или – в Германия по времето на Хитлер, стриктно прилагащи законодателството за окончателното изтребление на евреи, цигани, хомосексуални и пр.

Или като Специализирания наказателен съд, създаден в България с явната цел да имитира (за пред чужденците) борба с корупцията, но всъщност да преследва посочените от властта.

Подобни съдилища имат толкова отношение към справедливостта, колкото Хитлеровите щурмоваци – към гимнастиката. Затова издават „строги” присъди дори, когато всяко едно доказателство се оказва несъществуващо или нескопосно фалшифицирано, а единственият свидетел започне да твърди, че е бил притискан да излъже.

Като например в случая с Десислава Иванчева и нейната бивша заместничка, осъдени респективно на 20 и 15 години – не за вземане на подкуп (прекалено смешни се оказаха „доказателствата”), а за искането на такъв. За което доказателства така и не се появиха. А марионетката на властта Петър Дюлгеров, чак след като и той получи 12 години (очевидно – поради недостатъчно рвение) застана пред камерите и разказа, че строителят Ваклин никога не е имал строителни книжа, които бившата кмет на Младост да е „бавила” в очакване на подкуп. 

Всъщност, между „правосъдието” а ла ГЕРБ и правосъдието а ла Сталин има доста повече общо, отколкото изглежда на пръв поглед. Не толкова отдавна сегашният правосъден министър Данаил Кирилов ни осветли, че в работата си следва принципите на Кант и Хегел, тъй като те са учители на Маркс и Енгелс.  А преди две години, на 12 април 2017 година, сегашният министър на финансите Владислав Горанов ни напомни класически постулат на марксизма-ленинизма: „Справедливостта... е класово понятие и е недостижима”. 

Може би затова преди седмици същият Кирилов, тогава все още законо-ковач, ни обясни, че изобщо за справедливост не може да иде реч. Ако КПКОНПИ ти национализира имота, а след това съдът те обяви за невинен – оставаш си национализиран. Нищо не ти се връща. Не поради съображения за справедливост, а защото „обществото иска възмездие” и, ако то не дойде от съда, трябва да дойде от друго място. Конфискаторският орган се оказва над съда. НКВД е по-висш орган на възмездието дори от съветския съд, защото раздава мъст по-ефикасно.

Очевидно е, че върхушката на ГЕРБ, въобразила си, че е господстваща класа, си прави справедливост за себе си. Която изглежда така: ние вземаме, каквото си искаме; а вие, ако много знаете – ето ви едни 20 години в дранголника. Или, както в зората на управлението на Борисов ни обясни депутатът с прозвището Емо Ротманса – „Властта е наша... Правим, каквото си искаме”.

Виждаме тия дни, как „Апартаментгейт” не е разклатил самочувствието на новата господстваща класа. На всеобщото недоволство властта отговаря: „Внимавай, какви ги говориш. Виж, как пъхаме в затвора всеки, когото си искаме”.

От момента на безпрецедентния цирк по арестуването на Иванчева (такъв не видяхме в случая със созополския кмет, обвинен за два милиона...) е ясно: тя е първият политически затворник в България след падането на Стената. И с нея ще бъде постъпвано така, както се постъпва с политически затворници – с демонстративна жестокост, нямаща никакво отношение към някакви реални събития в реалния свят. За да бъдат сплашени всички граждани. Защото е исторически факт, че когато се появи първият политически затворник, доста скоростно се появяват втори, трети, пети, десети и така нататък. 

След като имаме политически затворници – имаме диктатура. А на този фон, кандидатът на ПЕС за председател на Еврокомисията бил оценявал високо волята на българското правителство и лично на хер Цацаров за постигането на напредък по препоръките и констатациите и пр. и т.н. и т.д. 

Няма да влизам отново в темата за парвенюшкото високомерие и слугинската липса на солидарност на европейската върхушка с обикновените граждани, търпящи диктаторски произвол във все повече страни от Източна Европа. Ще констатирам очевидното. Диктаторите в крайна сметка се натъкват на съкрушителен отпор и търпят наказание. А техните помагачи и ятаци просто се опозоряват. 

Няма и не може да има функционираща европейска идея, докато на територията на ЕС има политически затворници и специални репресивни органи, прекопирани от Хитлер и Сталин – т.е. от онези, заради които ЕС изобщо е направен. За да ги няма никога повече. 

Коментари

kangaroo court

Г-н Дайнов, това за което говорите в "англосаксонската" култура(както е модерно да се казва в България) се нарича "kangaroo court". Напишете го в Гугъл и ще видите какво излиза. В Уикипедия е описано много красноречиво и напълно се припокрива с описаното от вас.

Нина Иванова's picture
Нина Иванова
Нина Иванова

Виждам само едно решение в момента

Сега ние, зайците в овчи кожи, можем да направим само едно: да гласуваме за Иванчева на евроизборите. Това ще бъде видимо и ефикасно противодействие. Само с говорене не става. Докато ние си мърморим, балът на плъшоците отдална е прелял от мазетата в тронната зала.

Калин

Значи според г-н Дайнов, "доказателствата" срещу Иванчева били "смешни". Парите намерени в колата също са много смешни. Записите със СРС-та в които се уговаря подкупа също са безкрайно смешни. Отпечатъците по ръцете също са толкова смешни, че можеш да се спукаш от смях.
Ами смейте се бе г-н Дайнов, смейте се ! Знаете ли кое е тъжно. Най-тъжно е, че смятате хората за малоумници, за 80% дебили както се изрази едно червено водорасло от групата на БСП.
Ето това е най-тъжно.
Иначе може да се смеете до края на годината. Само дето срещам всеки ден хора, които не намират тези "доказателства" за толкова смешни, колкото на вас ви се виждат.
Но правото да се смеете сам е неотменимо. Нищо, че не е толкова заразително за другите хора.

Най

Следвайте ни

 
 

Още по темата

Още от категорията

Анкета

Кога ще приключи ремонтът на „Графа“?