Вчера се произнесоха тежки осъдителни присъди на първа инстанция срещу Десислава Иванчева, Биляна Петрова и Петко Дюлгеров.

Нямам никаква представа кой в отминалата една година успя да обвърже тези трима подсъдими с десните НПО-та, политици, общественици и обикновени граждани, които (като мен) не желаем свинщината да продължава.

Но „пакетирането“ на това наказателно дело с председателя на Върховния касационен съд и провеждането примерно на „протест в подкрепа на Иванчева и Лозан Панов“ беше такава архиглупост и така повдигна топката за свинеф... Пардон. Ще кажа само, че дънните риби зад свинарника дори не биха имали акъл да си го поръчат и на рождения ден.

Малко по фактите

Не е вярно, че „няма нито едно доказателство“ за вината на двете шефки от район "Младост", точно обратното е – има „светещи пари“ в комбинация със СРС. Това е христоматийно достатъчна комбинация за осъдителна присъда.

Не е вярно, че СРС нищо не казват – точно обратното. Да, в тях не се говори за „парите“, а за „нещата“, но то пък иначе трябва да си съвсем прост... И подредени в житейската логика, те се връзват напълно, ако не 100-процентово с тезата на строителния предприемач Ваклин (а оттам и на прокуратурата).

Не е вярно, че „единственият свидетел“ срещу двете – Петко Дюлгеров, се е отметнал от показанията си. Точно обратното е – подсъдимият по принцип има законното право да не говори истината, за да реализира правото си на защита. Едно такова отмятане – много често срещано след досъдебната фаза – би трябвало дори да е „пресметнат риск“ от страна на поддръжниците на обвинението. Основният свидетел срещу Иванчева е друг – казва се Александър Ваклин. А такива са още жена му, екипът му, хората от админстрацията на район "Младост" (например „фамозното позвъняване“, след като Петко Дюлгеров доказано прекарва няколко минути в колата на Иванчева и Петрова, те хал-хабер си нямат, че зад задната седалка е пуснал камара пари в кутия, но веднага звънят на секретаря на общината да пусне преписката на Ваклин... бавена преди това десетки месеци).

Такива свидетели са още други сторители и прочее, които въртяха, сукаха, но от думите им стана много ясно, че в "Младост" е „смърдяло“ на подкупи. Отделна тема е тези строители дали за пръв път се сблъскват с искане на рушвети, за да развиват от десетилетия дейността си в София, и защо точно сега се е събудила гражданската им съвест... Но това наказателно дело е само за този случай. И за нищо друго.

И какво ли ги е накарало да се ядосат дотолкова, че да се стигне до това, до което се стигна...

Примерно – разсъждавачите по делото беше по-умно да акцентират, че мистериозно изчезва един бял А4 лист, в който доказано Ваклин е увил парите... Но то трябва да познаваш фактите...

Не е логично, че Ваклин блъфира, като казва, че имал и други имоти и му направили „пакетна цена“ с отстъпка за количество занапред в бъдещето. Защото към момента още не бил подал документация за тях... Да, но имотите му в район "Младост" са налице – той им праща номерата на SMS. Вие как мислите – по-логично е да знае какво го чака и занапред, или да не знае, ако случайно допуснем, че действително го изнудват?

Не е вярно, както казват защитниците на Иванчева, че съдът не им позволил да се изслушат целите СРС в залата. Точно обратното – прокуратурата искаше да се слушат целите. Съдът отказа.

Не е вярно, че „Панайот Рейзи и синът на Ветко Арабаджиев с милионите ходят на свобода, а тук за 56 000 евро ги осъдиха“. У Панайот Рейзи няма намерени пари. Не „свети като елха“ – ако използваме забележителния набор от изразни средства на прокурор Иван Гешев. Няма СРС, няма нищо.

Другият пък изобщо не е длъжностно лице.

Съвсем отделна тема е дали и доколко ще излязат доказуеми назад във времето обвиненията за престъпления по служба или безстопанственост при вечния сървайвър Рейзи (имам, меко казано, някои съмнения в тази посока, б.р.). Но те нямат нищо, ама нищо общо с чл. 302а, който предвижда от 10 до 30 години и по който са се „нагласили“ двете дами чисто сами, возейки се с джип с белязани пари вътре.

А свинският, безпощаден, унизителен арест няма нищо общо с делото по същество – за него си има жалба до Страсбург.

Всичко друго е опит в уравнение да се сравняват чушки с холни гарнитури и да получиш резултат в брой валдхорни.

Изреждам всички тези факти не от любов към прокуратурата и КПКОНПИ или защото вярвам в тяхната почтеност. А от уважение към простата истина. А тя е – по личното ми убеждение, че и в този казус, както и все повече в днешно време, няма „добри“ срещу „лоши“.

Другото е агиткаджийско мислене, което е ок само на мач...

Но ще видим ВКС каква ще каже накрая по въпроса.

И за съдията...

Добър пример за окаяното състояние, в което се намира правдата у нас, е, че точно както до вчерашния ден кафявите пеевски клоаки изливаха вонящото си съдържание върху съдия Иво Хинов, почти същото му се случва от вчера след 15:30 ч. от „умно-красивите“.

Това за мен доказва само едно – че днес да имаш доблест и да решаваш по съвест не е куул... И носи откровени опасности. И не знам колко още съдии могат да си позволят този лукс. Но същият този магистрат един път изгони служителя от дирекция „Охрана“ от залата, за да не притеснява Иванчева, докато дава обяснения.

Не, много по-яко е да викаш на арената „Ууу“ и „Долу“ и до сочиш с палец към земята.

И понеже става въпрос за градски проблеми, да цитирам един градски бард „Я по-полека“ с невинността на Иванчева.