Article_top

„Бих описал като непълна днешната ситуация с връщането на еврейска собственост, отнета по времето на Холокоста. Има известен напредък и признание за трагедията от Холокоста по отношение на реституцията, но трябва да се направи повече, за да бъде върната еврейска частна, комунална или наследствена собственост или да бъдат изплатени компенсации.“

Това заяви в телефонен брифинг за журналисти от цял свят американският дипломат Томас Яздгърди. Той е специален пратеник по въпросите на Холокоста в Бюрото за Европа и Евразия на Държавния департамент на САЩ.

Думите на Яздгърди бяха в отговор на въпрос на Клуб Z какво е днес положението с връщането на еврейска собственост в бившите комунистически страни от Източна Европа.

Дипломатът допълни, че казаното от него важи и за конфискувани и заграбени от нацистите произведения на изкуството.

Клуб Z попита също какви са показателите на различните източноевропейски държави.

„Не бих искал да сравнявам, защото това няма да помогне с нищо. Във всяка страна има специфични обстоятелства и опит. Искам да кажа, че имаме диалог с много държави в Европа, включително от Западна Европа, по тези въпроси“, отговори Яздгърди.

След падането на Берлинската стена държавите от Централна и Източна Европа са поели ангажименти за разрешаване на проблемите с реституцията, свързана с Холокоста. Някои дори са приели закони. Иначе Студената война е поставила дълбоко в замразителя тези въпроси.

Особено трудно е положението в Полша, изтъкна Яздгърди. И припомни, че тази страна е първата жетва на нацистка Германия. И че там до войната са живели 3,3 милиона евреи. Проблемът обаче може да бъде разрешен с помощта на САЩ.

Разговорът бе воден в навечерието на Йом ха Шоа – деня на почит към 6-те милиона евреи в Европа, избити от нацистите и техните помощници. Тази година датата се пада на 1 май, а САЩ ще почетат заедно с Беларус затворниците от гетото в Минск – едно от най-големите в окупираните от Германия територии. А специален гост на Държавния департамент във Вашингтон ще бъде оцелелият в това гето Савелий Каплински.

На тържествата е поканен и Джаред Къшнър – зетят на американския президент Доналд Тръмп. Бабата и дядото на Къшнър по бащина линия също са беларуски евреи, оцелели от Холокоста и сражавали се в партизански отряди срещу нацистите.

Ден по-късно – на 2 май, 9 висши американски официални представители ще участват в годишния Марш на живите от Краков в бившия концлагер „Аушиц-Биркенау“ в Полша.

Томас Яздгърди бе помолен да коментира и кампанията на унгарското правителство срещу родения в Унгария евреин Джордж Сорос.

„Това е извън сферата на дейността ми. Но трябва да кажа - и съм го казвал, когато съм бил в Унгария - че всеки опит за разделяне на хората в едно общество не помагана работата ми“, отговори той.

Но допълни, че Вашингтон има плодотворен диалог с Будапеща по въпросите за борбата с антисемитизма, както и за реституцията на заграбена еврейска собственост.

Представителят на Държавния департамент разказа интересни подробности за борбата срещу отричането на Холокоста, което все повече се увеличава напоследък, особено в Европа. Той даде за пример центъра „Шоа“ към Университета на Южна Калифорния. Там са създадени холограми на оцелели. И всеки може да ги пита за всичко, свързано с техния живот и патила. Това е особено полезно за младите хора, смята Томас Яздгърди.

Специалният американски пратеник е категоричен, че нацистите не могат да бъдат героизирани. И всяка страна би трябвало да положи сериозни усилия в тази насока.

 

„Бих описал като непълна днешната ситуация с връщането на еврейска собственост, отнета по времето на Холокоста. Има известен напредък и признание за трагедията от Холокоста по отношение на реституцията, но трябва да се направи повече, за да бъде върната еврейска частна, комунална или наследствена собственост или да бъдат изплатени компенсации.“

Това заяви в телефонен брифинг за журналисти от цял свят американският дипломат Томас Яздгърди. Той е специален пратеник по въпросите на Холокоста в Бюрото за Европа и Евразия на Държавния департамент на САЩ.

Думите на Яздгърди бяха в отговор на въпрос на Клуб Z какво е днес положението с връщането на еврейска собственост в бившите комунистически страни от Източна Европа.

Дипломатът допълни, че казаното от него важи и за конфискувани и заграбени от нацистите произведения на изкуството.

Клуб Z попита също какви са показателите на различните източноевропейски държави.

„Не бих искал да сравнявам, защото това няма да помогне с нищо. Във всяка страна има специфични обстоятелства и опит. Искам да кажа, че имаме диалог с много държави в Европа, включително от Западна Европа, по тези въпроси“, отговори Яздгърди.

След падането на Берлинската стена държавите от Централна и Източна Европа са поели ангажименти за разрешаване на проблемите с реституцията, свързана с Холокоста. Някои дори са приели закони. Иначе Студената война е поставила дълбоко в замразителя тези въпроси.

Особено трудно е положението в Полша, изтъкна Яздгърди. И припомни, че тази страна е първата жетва на нацистка Германия. И че там до войната са живели 3,3 милиона евреи. Проблемът обаче може да бъде разрешен с помощта на САЩ.

Разговорът бе воден в навечерието на Йом ха Шоа – деня на почит към 6-те милиона евреи в Европа, избити от нацистите и техните помощници. Тази година датата се пада на 1 май, а САЩ ще почетат заедно с Беларус затворниците от гетото в Минск – едно от най-големите в окупираните от Германия територии. А специален гост на Държавния департамент във Вашингтон ще бъде оцелелият в това гето Савелий Каплински.

На тържествата е поканен и Джаред Къшнър – зетят на американския президент Доналд Тръмп. Бабата и дядото на Къшнър по бащина линия също са беларуски евреи, оцелели от Холокоста и сражавали се в партизански отряди срещу нацистите.

Ден по-късно – на 2 май, 9 висши американски официални представители ще участват в годишния Марш на живите от Краков в бившия концлагер „Аушиц-Биркенау“ в Полша.

Томас Яздгърди бе помолен да коментира и кампанията на унгарското правителство срещу родения в Унгария евреин Джордж Сорос.

„Това е извън сферата на дейността ми. Но трябва да кажа - и съм го казвал, когато съм бил в Унгария - че всеки опит за разделяне на хората в едно общество не помагана работата ми“, отговори той.

Но допълни, че Вашингтон има плодотворен диалог с Будапеща по въпросите за борбата с антисемитизма, както и за реституцията на заграбена еврейска собственост.

Представителят на Държавния департамент разказа интересни подробности за борбата срещу отричането на Холокоста, което все повече се увеличава напоследък, особено в Европа. Той даде за пример центъра „Шоа“ към Университета на Южна Калифорния. Там са създадени холограми на оцелели. И всеки може да ги пита за всичко, свързано с техния живот и патила. Това е особено полезно за младите хора, смята Томас Яздгърди.

Специалният американски пратеник е категоричен, че нацистите не могат да бъдат героизирани. И всяка страна би трябвало да положи сериозни усилия в тази насока.

Коментари

Момент, другаре...

"американският дипломат Томас Яздгърди ... специален пратеник по въпросите на Холокоста в Бюрото за Европа и Евразия на Държавния департамент на САЩ"

Др. Яз-гърди в какъв капацитет дърдори за проблеми на граждани на държави, в които той е един никой?

А и тукашното издание в качеството си на какво задава въпроси по сценарий, писан очевидно от служител на Яз гърди?

Понамирисва на размяна на парични знаци.

Най

Следвайте ни

 
 

Още по темата

Още от категорията