Няма лошо „Фолксваген“ (Volkswagen AG) да построи завод в България. Милиони евро инвестиция, работни места, местни подизпълнители – и не на последно място престиж. Ще има заслужена радост, ще звучат фанфари, ако най-голямата автомобилна корпорация в Европа реши да изгради производствена мощност у нас.

Ала това не бива да поражда свръхочаквания – нито да се приема като панацея. Една възможна инвестиция, колкото и мащабна да е, няма да реши тукашните проблеми. Няма да ни превърне мигом в образцова демокрация с върховенство на закона, идеални порядки и норми и безупречни условия за свободно и честно предприемачество. Накратко, няма да свърши нашата работа в изчистването на обора и подреждането на собствената къщичка.

Фабрика на внушителен и реномиран автопроизводител не е гаранция само по себе си за образцова функционираща държава с демократичен ред. Баварският моторен концерн БМВ (BMW Group) има например свои монтажни заводи в Русия (в Калининград) и Египет (в Кайро и в Мадинат ас-Садис мин Уктубар).

Кристалночиста демокрация и безукорна бизнес среда ли?

За Русия отдавна е ясно, че не плаши никой от гигантите. Друга емблема на германското автомобилостроене - „Даймлер“ (Daimler) – откри в началото на април завод на „Мерцедес“ недалеч от Москва. Инвестицията в „Moscovia” е за над 250 млн. евро, 1000 работника ще произвеждат по 25 хил. автомобила годишно, предимно за руския пазар.

„Фолксваген“ също работи в Русия. От ноември 2007 г. „Фольксваген Груп Рус“ прозвежда автомобили в Калуга, от 2015 г. там действа и отделен завод за двигатели. През 2011 г. германците придобиха и мощностите на ГАЗ в Нижни Новгород, където днес се сглобяват по над 310 хил. коли с марката „Фолксваген“ и „Шкода“. Общият размер на вложенията в страната надминава 1,8 млрд. евро, заети са 3 хил. работника. Просто бизнес, нищо друго.

Малки тайни

В историята си глобалните автомобилопроизводители кътат неособено светли моменти на отношения с диктатури и авторитарни режими. Нещо повече, последните имат склонността умело да се възползват от присъствието на именити чужденци – и да (зло)употребяват с репутацията им за собствени имиджови нужди.

Самите чужди предприемачи пък често са готови да си затварят очите пред местните „несъвършенства“ и особености в разбирането за демократичност и правов порядък – които нерядко се разминават съществено от онези в родината им. От онова, което все още по инерция наричаме „уредената Западна Европа“. За корупция и „черни каси“ въобще няма да отваряме дума, достатъчно е да погледнете аферите около „Сименс“ (Siemens).

Но тъй като говорим за автомобилния бранш, нека припомним два момента.

“Фолксваген“ подкрепя военната диктатура в Бразилия, управлявала между 1964 и 1985 г. Германският автомобилопроизводител функционира в южноамериканската страна от 1953 г., дава работа на 20 хил. човека там. От края на 50-те в завода в Сау Бернарду ду Кампу се произвеждаха и легендарните „Костенурки“ (VW Käfer, от нем. „бръмбар“, познати в страната като Volkswagen Fusca). „Костенурките“, между другото, са много популярни и в Мексико, където машиностроителите от Долна Саксония също имат свои заводи още от средата на 60-те. В страна, която също преживя превратности, сътресения и завои.

В годините на военния режим в Бразилия „Фолксваген“ съучаства в репресии срещу опозиционни работници. Това се казва в изследване на историка Кристофер Копер от Университета в Билефелд, поръчано от самата компания. „Фолксваген“ е заинтересован от осветяването на тази мрачна страница, ръководството в общи линии не отрича тъмния епизод и търси споразумение с жертвите.

През есента на 2015 г. бивши служители от завода в Сау Бернарду ду Кампу подадоха колективен иск срещу „Фолксваген“. Според жалбата им в германската фабрика е съществувала своеобразна „тайна полиция“, преследвала опозиционно настроени към властта служители. Дванайсетима са били незаконно арестувани и подложени на мъчения, други са заведени в „черен списък“ и постоянно наблюдавани.

Неприятното за германците беше фактът, че искът за компенсации в Бразилия дойде тъкмо в разгара на машабния скандал с манипулираните данни за извърляните вредни газове от дизеловите двигатели. Концернът още не се е възстановил от огромната афера, която промени из основи целия бранш, а глобалните щети може да надхвърлят 100 млрд. долара. Едно от последните развития: в средата на април прокуратурата в Брауншвайг повдигна обвинение срещу бившия шеф на „Фолксваген“ Мартин Винтеркорн и четирима други висши мениджъри.

Мрачното минало тегне и върху „Даймлер“. Още в далечната 1951 г. отваря заводът на „Мерцедес-Бенц“ край аржентинската столица Буенос Айрес. Той е и първата производствена мощност на „звездата“ от Щутгарт извън Германия. През 1999 г. германската журналистка Габи Вебер разследва поведението на компанията през периода на хунтата (1976-1983).

Според независимата правозащитна организация Европейски център за конституционни и човешки права (ECCHR) един от нявгашните началници в завода е съпричастен към изчезването (и предполагаемото убийство) на синдикални функционери, за които се подозира, че са отвлечени от аржентинските тайни служби. През 1999 г. Волфганг Калек от ECCHR завежда иск срещу мениджъра на „Мерцедес-Бенц Аржентина“. През 2003 г. ресорната прокуратура в Нюрнберг-Фюрт спира проверката, но в Аржентина случаят не е приключил.

Свръхочаквания

Всичко това иде да покаже, че чуждият инвеститор не е някакъв всемогъщ вълшебник, който с един завод и няколкостотин милиона евро ще направи от блатото райска градина. Той не ще оправи кусурите на мудната и свръхразпростряла се бюрокрация, не ще изправи кривосъдието, нито озапти поръчковата прокуратура... Няма и да затвори лакомите уста на политици и чиновници, камо ли да разсече порочните оплитания между власт, публични ресурси и бизнес схеми. Най-много да ги лустроса, поизлъска и напарфюмира. Да им тури европейски етикет, „за пред хората“. И в крайна сметка, да ги подсили.

Не съм против мащабна германска инвеститиция, никак. Само че не виждам повод за самозабравяне и възторг до небесата. Нагледал и наслушал съм се на реномирани предприемачи от „белия свят“, които в нашенски (мътни) води веднага заплуват по тукашному. Заиграват по местната свирка и бърже усвояват локалните мурафети. Щото в ума им се върти на първо място печалбата. А сетне някои от тях горчиво се жалват от „недостатъчна правова сигурност“, „цъфтяща корупция“, „слаба защита на частната собственост“ и т.н. Без да съзнават, че нерядко и самите те допринасят за неуредиците и бъркотиите.

Чуждият инвеститор е добре дошъл, само когато сме си свършили нашата работа. Той няма да я свърши вместо нас.