Правителството продължава да отчита едни от най-високите бюджетни излишъци, което е напълно очаквано в предизборна година. Превишението на приходите над разходите за първото тримесечие е в размер на над 1,8 млрд. лв., а прогнозата на Министерството на финансите сочи излишък от близо 2,7 млрд. лв. за периода януари-април. Неминуемо данните за изпълнението на бюджета вдъхват доверие относно подобряване на икономическата активност през първото тримесечие на годината, но крият и някои опасности, основно по линия на забавени разходи.

Докато приходите от ДДС през януари бяха учудващо ниски, то през февруари и март са на рекордно високи нива, което навежда на мисълта за оживление както при потреблението, така и при инвестициите. Това се дължи в по-голяма степен на сделки в страната, докато ръста на приходите от ДДС от внос допринася с едва около 20% към общия ръст. Експресните оценки за БВП през първото тримесечие на 2019 г. ще бъдат публикувани в средата на май, когато ще може да се направи по-точна оценка за икономическата активност и нейните двигатели.

При приходите от акцизи също се наблюдава увеличение след по-слабото им представяне през януари. Както вече писахме това е статистически ефект в резултат от освобождаване на по-големи количества акцизни стоки в края на 2017 г., за които дължимият акциз се внася през януари 2018 г., за да се избегне облагането с по-висок акциз (акцизът на 1000 къса се увеличава от 168 лв. на 177 лв. от началото на 2018 г.). Този ефект изчезва през февруари и март 2019 г., когато приходите от акциз върху тютюневите изделия са по над 220 млн. лв. в сравнение с между 45 и 82 млн. лв. през февруари-март 2018 г. Сериозно увеличение се наблюдава и при приходите от акциз върху горивата, които през първите три месеца на 2019 г. са с близо 9% по-високи в сравнение със същия период на предходната година.

Другият приходоизточник, освен косвените данъци, който подпомага увеличението на данъчните приходи през първата четвърт на 2019 г. са приходите от социални и здравни осигуровки. От една страна тяхното увеличение се дължи на естественото увеличение на заплатите, продиктуван както от икономическото развитие на страната, така и от недостига на квалифицирана работна ръка в някои сектори и групи професии. От друга страна от началото на годината влязоха в сила и редица административни мерки, като увеличаване на

минималната работна заплата (МРЗ) от 510 лв. на 560 лв.;

минималният осигурителен доход за самоосигуряващи се лица от 510 лв. на 560 лв.;

минималният осигурителен доход за земеделските стопани и тютюнопроизводителите от 350 лв. на 560 лв.;

максималният осигурителен доход за всички осигурени лица от 2600 лв. на 3000 лв.

Въпреки че не са договорени нови нива на минимални осигурителни доходи (МОД) за 2019 г., увеличението на МРЗ с 9,8% води и до ефективно увеличение на МОД с 4,7%.

Сериозен принос за бюджетния излишък през първото тримесечие на 2019 г. има Фонд „Сигурност на електроенергийната система“ (ФСЕС) по две причини. От една страна фондът има нов приходоизточник от началото на 2019 г. – цена задължения към обществото, която се плаща от всички потребители на електрическа енергия в страната. В резултат на това приходите на фонда се увеличават от 62,7 млн. лв. през първото тримесечие на 2018 г. до 434,7 млн. лв. през първите три месеца на 2019 г. Заедно с това се увеличават и приходите от продажба на квоти въглеродни емисии от 118 млн. лв. до близо 204 млн. лв. Общото увеличение на приходите на ФСЕС през първата четвърт на 2019 г. е с над 461 млн. лв.

Въпреки това разходите на фонда за първите три месеца на тази година са едва 77,3 млн. лв. в сравнение със 183,2 млн. лв. за същия период на предходната година. По-ниските плащания се дължат на забавяне от страна на фонда поради липса на механизъм за разплащане с някои групи производители на електрическа енергия поради отменени актове на Комисията за енергийно и водно регулиране. Това означава, че разходи на фонда, а оттам – и по консолидираната фискална програма, са изкуствено ниски, което ще бъде компенсирано с по-високи разходи през втората половина на годината.

Сходна е ситуацията и с други разходни пера в консолидираната фискална програма, като издръжка, субсидии и капиталови разходи. Традиционно при тях има по-слабо изпълнение през първата половина на годината, което се компенсира с ударно харчене, обикновено през последните два месеца на годината. С други думи това, което изглежда като умерено увеличение на консолидираните разходи през първото тримесечие на годината, много бързо ще изчезне през втората половина на 2019 г.

Съвсем различна е ситуацията по отношение на разходите за заплати, които растат много бързо. Планираното увеличение на тези разходи за 2019 г. е около 700 млн. лв. в сравнение с изпълнението им през 2018 г. Само за първите три месеца на годината се наблюдава увеличение с 270 млн. лв. и представлява близо 40% от планирания ръст за 2019 г. Това, заедно с опита от последните години, отново навежда на мисълта за преизпълнение на тези разходи за сметка на неизпълнение на други разходи – обикновено това са капиталовите разходи. Трудно е да се очаква реформа в администрацията точно в изборна година, но опитът от последните три години показва, че просто липсва интерес и/или воля за такава дори и да няма избори.

Бюджетното изпълнение за първите три месеца на годината носи както положителни новини, така и обезпокоителни такива. От една страна развитието на икономиката естествено води до по-високи приходи и преки и косвени данъци, но от друга – чрез увеличаване на минимални заплати, както и на минимални и максимални осигурителни доходи правителството изземва все повече доходи от населението и бизнеса. Заедно с това редица разходи традиционно се отлагат за втората половина на годината, докато разходите за заплати растат по-бързо от необходимото. Към това се прибавят и местните избори през есента, които неминуемо ще доведат до редица непредвидени разходи.

Институт за пазарна икономика