Едва година и половина, след като управляващите се съгласиха да "затегнат" режима за приватизация на обособени части от държавни търговски дружества (например имоти, включени в капитала им - б.р.), правителството възнамерява да облекчи същия този режим. Това става ясно от публикувания за обществено обсъждане проект за чисто нов Закон за публичните предприятия.

Чрез него - с преходни и заключителни разпоредби - се променя и Законът за приватизация и следприватизационен контрол, в който са описани правилата за раздържавяване.

Поправка от януари 2018 г., по предложение на БСП и приета от мнозинството на ГЕРБ и патриотите, въведе забрана за продажба на обособени части от държавни търговски дружества, които са част от т.нар. "забранителен списък" за приватизация, освен ако Народното събрание не разреши с нарочно решение. Предложението за продажба трябва да е направено от Министерския съвет. До приемането на текста се стигна заради скандални случаи на продажба на имоти.

Емблематичен бе казусът с Дипломатическия клуб "Бояна", продаден в края на 2016 г., както първо Клуб Z разкри. Имотът бе част от капитала на дружеството АДИС - 100% собственост на Министерството на външните работи и част от забранителния списък. Агенцията за приватизация и следприватизационен контрол обяви търг за имота като "обособена част", въпреки че е част от капитала на държавната фирма.

На търга се яви само един кандидат - новорегистрирана фирма на трима старозагорски младежи. Така и не се разбра откъде младежите намират парите за покупката, въпреки че имаше и проверка на НАП. От нея се разбра само, че сумата от над 8 млн. лв. е дошла от заем от друга фирма. 

Сега правителството явно е размислило по въпроса дали във всеки случай на продажба на обособена част трябва да се минава през решение на Народното събрание (където се налага да се търси консенсус, мнозинство за гласуването и решенията са политически - б.р.). 

Първо - управляващите предлагат в приватизационния закон да отпадне изобщо т.нар. "забранителен списък" за приватизация. В него в момента има десетки държавни компании - като се започне от всички ВиК дружества, военнопромишления комплекс, АДИС, Българския енергиен холдинг, БДЖ, летища, пристанища и се стигне например до държавните болници, Института за виното и спиртните напитки и много други. По действащия закон нищо от попадащото в този списък не може да се раздържавява. 

Действащият текст в момента звучи така:  

Чл. 3. (1) Държавното участие в капитала на всички търговски дружества се счита за обявено за приватизация от момента на влизането в сила на този закон, с изключение на включените в списъка - приложение № 1 (забранителния списък - б.р.) към този закон.

Предложението за промяна звучи така: 

„Държавното участие в капитала на всички търговски дружества се счита за обявено за приватизация от момента на влизането в сила на този закон, с изключение на търговските дружества с повече от 50 на сто държавно участие в капитала или търговските дружества, чиито дялове или акции са собственост на търговско дружество с повече от 50 на сто държавно участие в капитала или обособени части от тях“.

Просто казано - вече забранителен списък няма, но ще има специален режим за приватизация на всички държавни предприятия, при които над половината от собствеността е на държавата. Напрактика това разширява броя на дружествата, които към момента са в Приложение №1 на закона. 

Във всичти тези случаи - на държавни дружества с над 50 на сто участие на държавата, ако новият закон бъде приет, разрешение за раздържавяване ще се дава от Народното събрание по предложение на правителството. Това ще важи при продажба на целите дружества. 

Когато става въпрос за имоти или т.нар. обособени части, решението вече да не минава през парламента, както бе прието през 2018 г. Правителството към днешна дата предлага това да се случва с негово решение. Напрактика - предложението е Министерският съвет да продава обособени части, вместо парламента. Дали вариантът с решение на Народното събрание би сработил - не е ясно, защото от влизането в сила на действащата разпоредба досега тя на практика не е използвана. 

В мотивите към законопроекта за тази поправка, идваща няма и година и половина след предишната, пише: 

"Предлаганият нов подход (решенията да са на МС, а не на НС - б.р.) ще осигури по-голяма оперативност в работата по подготовка и осъществяване на приватизационните процедури за обособени части и в същото време ще даде необходимата сигурност, че направените от дружествата и министрите, в качеството им на собственици на капитала на тези дружества, предложения за приватизация на обособени части ще са правно и икономически обосновани."  

Изключение за начините на приватизация има само за обособени части на лечебни заведения, за които има различен специален ред.

Според предложения законопроект промени ще има и в начина, по който се случва приватизация на дружества, които са собственост на други държавни дружества с над 50 % държавен капитал. С отпадането на забранителния списък за приватизация в тази графа например ще попаднат компании, които досега са били в него, но са част от капитала на мегадружеството "Държавна консолидационна компания". 

Предложеният текст гласи следното: "Приватизацията на дялове, акции и обособени части, собственост на търговски дружества, чийто капитал е собственост на други търговски дружества с повече от 50 на сто държавно участие в капитала, се извършва от Агенцията за публични предприятия (какво ще представлява тя - виж по-надолу - б.р.), след съгласуване с органа, който упражнява правата на държавата в капитала на дружеството, и след решение на компетентния му орган на управление.

Предвижда се и още нещо за реда на приватизация, което на практика е ремонт на последния ремонт на закона, приет през лятото на 2018 г. Тогава по предложение на ГЕРБ и "Обединени патриоти" се прие, че всички продажби на имоти (обособени части) на държавни дружества ще се случват чрез т.нар. "електронна платформа за продажба на имоти". Явно година по-късно властта е размислила - сега се предлага това да важи "по желание", тоест моментът на задължителност отпада. 

Промяната в позицията е обяснена в мотивите така:

"Изменението дава възможност приватизиращият орган да прецени в кои случаи, при продажба на обособени части, да се ползва платформата с оглед необходимостта за определени сделки в тръжните договори да залегнат допълнителни задължения за купувача."

Задължителната продажба през електронна платформа никога не е тествана, за да се прецени дали е нужна промяна в текста, защото... все още не е изградена и въведена. С текстовете от август 2018 се реши Министерският съвет да приеме наредба за функционирането на тази електронна платформа за продажба на имоти, а Министерството на икономиката - да обяви обществената поръчка за изграждането й и да я плати.

В закона е заложен срок, в който електронната придобивка, която според мотивите трябва да осигури прозрачност на продажбите и по-широк достъп до информацията до потенциални купувачи, да заработи. Той е 1 година от влизането в сила на текстовете - тоест 3 август 2019 г. 

През април сред обществена поръчка Агенцията за приватизация и следприватизационен контрол избра за изпълнител на електронната платформа държавната фирма “информационно обслужване”. Цената е над 83 000 лв. с ДДС.

Нова мегаагенция ще отговаря за всички държавни предприятия

Всъщност всички описани до момента промени на правилата за приватизация са част от проекта за нов Закон за публичните предприятия, чието предлагане е мотивирано с кандидатстването на България за присъединяване към т.нар. "предверие на Еврозоната" - механизма ERM2 - и поетите ангажименти за целта. 

Предвижда се подобряване на управлението на държавните предприятия спрямо насоките на Организацията за икономическо сътрудничество и развитие, затова и законопроектът регламентира принципите и правилата за функциониране на публичните предприятия.

Начело на агенцията ще има изпълнителен директор, който ще отчита работата си пред Министерския съвет. Новата мегаструктура ще разработва държавната политика за предприятията с публична собственост и ще прави монигоринг на дейността им. Освен това ще дава разрешение на ръководителите на държавните дружества да се разпореждат с активи, кредити, договори за наем и др. Структурата ще определя политиката за участие на държавата в държавните дружества. Планът за това ще се актуализира на всеки 4 години.

Правата на държавата в държавните дружества се упражняват от правителството, но могат да бъдат делегирани и на ресорните министри, пише в проекта. Премахва се практиката в органите на управление на държавните дружества да влизат заместник-министри, членове на политически кабинети, депутати и др.

Агенцията за публичните предприятия ще поеме и част от случаите на приватизация, които досега бяха в правомощията на приватизационната агенция - например продажбите на имоти с данъчна оценка над 10 000 лв.

Ако законът бъде приет, правителството ще възложи на новата агенция анализ на създадените със специални закони държавни предприятия за изясняване на характера на осъществяваната от тях дейност – предимно търговска или предимно публични функции и политики.

Документът ще трябва да е готов в рамките на година и въз основа на него Министерският съвет ще трябва да се заеме с програма за тяхното преобразуване в еднолични търговски дружества или съответно в административни структури, когато това е възможно. Срокът за това е 3 години от приемането на закона, гласят още текстовете.