Article_top

Седмица преди изборите на 26 май и часове преди да излязат последните социологически проучвания, се смята, че разликата между двете големи политически формации ГЕРБ и БСП е толкова малка, че никой не може да каже кой ще е победител. Ситуацията е подобна на изборите за Европарламент през 2007 г. и на парламентарния вот през 2017 г.

Същевременно опитът ни научи да се страхуваме от последната седмица на изборната кампания. Когато някой планиран или случаен инцидент, подобен на този като изказването на Доган от 2009 г., може да промени крехкия баланс.

Особеното при тези европейски избори. Защото те се разглеждат като началото на период, който е свързан с участието на многобройни фактори, повечето труднопредвидими. Предложената графика е по-скоро инструмент, който се опитва да очертае и свърже най-вероятните фактори и варианти за политическото развитие в страната в рамките на следващите две години. Процентите, с които са оценени различните сценарии, са баланс от мнения и оценки, събрани от приятели и колеги.

Резултатите от изборите за Европарламент се очаква да дадат отговор на въпроса не само коя е първата политическа сила, но и как ще се преподредят останалите политически формации.
Според различните социологически агенции броят на участниците в евровота, които ще минат бариерата от 5,89% за влизане в Европейския парламент, варира. В случая шансът да успеят към този момент имат само 3 политически формации и той се оценява на 40%. А повече от 3 имат 60% шанс. Като за момента коалицията с най-голям шанс да стане 4-та, минала бариерата, е ВМРО (поне като се гледа интензивността на тяхната предизборна кампания).  

За разлика от българските парламентарни избори, при които влизането в парламента предопределя съставянето на правителството, при евровота резултатите ще са по-скоро тест за електоралния потенциал. Преминаването на границата от 5,89% за "Демократична България" би означавало, че електоратът на т. нар. традиционна десница е успял да намери свой политически представител. Но дори резултати над 4% могат да се оценят като успех. Донякъде изненадващо, някои от проучванията показват известно възстановяване на загубените позиции от „Воля“. Дали е така – единствено изборите може да покажат.

Графика Тихомир Безлов

Следизборните сценарии  ясни очертания, но с „размити изходи“

При първия сценарий  победа на ГЕРБ и подкрепящите я съюзници (дори с малка преднина). Това означава, че натискът върху правителството на Борисов ще отслабне поне за известно време. Не е ясно обаче дали тази победа ще доведе до някаква реабилитация на втория човек в ГЕРБ Цветан Цветанов. Един успех би трябвало да означава, че Цветанов е успял да мобилизира партийния апарат въпреки несигурността в партийните редици.  

Победата обаче този път не гарантира нищо – нито на втория човек, нито партийния апарат. Премиерът Борисов говори за „чистката“, а незначителният спад на електоралната подкрепа според социологическите проучвания изглежда показва, че избирателите харесаха този подход. Същевременно очакването е, че участието на ГЕРБ в правителството означава да продължи да губи електорална подкрепа. За три десетилетия демократични избори не е имало партия, която да не е загубила избиратели след участие във властта.

Евентуалната победа на ГЕРБ би означавала и проблеми за Корнелия Нинова, съответно възможност за търсене на нов лидер в социалистическата партия. Тази изборна кампания ясно показа колко са силни противниците на Нинова в БСП.

Победата на ГЕРБ също в никакъв случай не означава стабилизация на коалицията дори и при сътресения в БСП. В редиците на „Обединени патриоти“ няма никакви признаци, че разцеплението може да бъде преодоляно. 

На тези избори ВМРО, "Атака" и НФСБ на практика тестват електоралния си потенциал и за момента големият победител е ВМРО. Партията на Каракачанов успя да изсмуче националистическия електорат, който прие, че е по-добре да го представя някой в Европарламента, вместо да остане лоялен на неговата партия.

Интересното е, че ако погледнем индивидуалните резултати от 2013 г., когато трите партии се явяваха самостоятелно, ВМРО е партията с най-малка електорална подкрепа. Тогава „Атака“ получи 7,3%, НФСБ – 3,7%, а ВМРО – 1,9%. 

В този план и "Атака", и НФСБ след изборите за Европарламент имат интерес да подобрят позициите си, атакувайки ВМРО и подкрепяйки правителството. Обратното – ВМРО има интерес да отиде на бързи избори. 

Победата на ГЕРБ няма да премахне потенциала на улични протести срещу правителството, подобни на тези през октомври 2018 г.  Независимо дали ще са заради цените на горивата или въвеждането на тол системата.

Вторият сценарий – победа на БСП

Това е равновероятна възможност. Но за разлика от президентските избори през 2016 г. сега знаем, че това няма да доведе до оставка на премиера Борисов. Победата на левицата обаче ще затвърди позициите на Нинова начело на партията. 

Със сигурност една победа на левицата би увеличила и натиска върху правителството. Съответно би накарала БСП да търси нови улични протести. Основният проблем на протестната стратегия е, че правителството пада само в парламента. Както видяхме при правителството на Пламен Орешарски, а след това и при следващите правителства на Бойко Борисов - улицата в България се уморява до 2-3 месеца. 

В този план е важно какви ще са резултатите на другите парламентарно представени партии. Според някои от политическите наблюдатели добрите резултати на ВМРО и "Воля" биха ги мотивирали да търсят бързи предсрочни избори. Успехът на този вариант обаче минава през ДПС.

Тежка загуба на ГЕРБ – малко вероятен сценарий

Съществува и трети сценарий, който в настоящия момент се смята за малко вероятен – тежка загуба на ГЕРБ в резултат на „Апартаментгейт“, къщите за гости и нов гейт в последния момент. Малката вероятност на този сценарий се аргументира с доста твърдия електорат на ГЕРБ, който се доближава като поведение до този на ДПС и БСП. 

При втория и третия сценарий вероятността за бързи предсрочни избори за парламент, които да съвпаднат с местните избори, се увеличава, но има един фактор, който работи в обратната посока. Смята се, че това е изборът на главен прокурор. По тази причина провеждането на предсрочни избори заедно с местните се оценява с доста ниска вероятност – около 10-15%.

Идването на „новия спасител“

Възникването на нова голяма политическа формация, която да има значимо влияние през следващата една година, също се оценява като малко вероятно (около 20%). Причината е, че съществуващите партии имат много лоялен и устойчив електорат независимо дали е на ГЕРБ, БСП и ДПС или на националисти и традиционна десница. Една нова партия трудно би имала по-голяма подкрепа от партията на Бареков през 2014 г. Тук е възможен инженерен вариант Мая Манолова–Слави Трифанов, които биха показали амбиция да атакуват следващия парламент. Големият проблем на този вариант е, че и ГЕРБ, и "Демократична България" ще играят агресивно срещу него.

Безспорно много по-решителните избори ще бъдат за местна власт. 

Предсрочни парламентарни избори след местните 40%
Без предсрочни парламентарни избори
50%
а) в същата партийна конфигурация 
30%
б) с преформатиране на партийната конфигурация
 20%

Тихомир Безлов е старши анализатор в Центъра за изследване на демокрацията. Анализът му е написан за читателите на Клуб Z.

 

Седмица преди изборите на 26 май и часове преди да излязат последните социологически проучвания, се смята, че разликата между двете големи политически формации ГЕРБ и БСП е толкова малка, че никой не може да каже кой ще е победител. Ситуацията е подобна на изборите за Европарламент през 2007 г. и на парламентарния вот през 2017 г.

Същевременно опитът ни научи да се страхуваме от последната седмица на изборната кампания. Когато някой планиран или случаен инцидент, подобен на този като изказването на Доган от 2009 г., може да промени крехкия баланс.

Особеното при тези европейски избори. Защото те се разглеждат като началото на период, който е свързан с участието на многобройни фактори, повечето труднопредвидими. Предложената графика е по-скоро инструмент, който се опитва да очертае и свърже най-вероятните фактори и варианти за политическото развитие в страната в рамките на следващите две години. Процентите, с които са оценени различните сценарии, са баланс от мнения и оценки, събрани от приятели и колеги.

Резултатите от изборите за Европарламент се очаква да дадат отговор на въпроса не само коя е първата политическа сила, но и как ще се преподредят останалите политически формации.
Според различните социологически агенции броят на участниците в евровота, които ще минат бариерата от 5,89% за влизане в Европейския парламент, варира. В случая шансът да успеят към този момент имат само 3 политически формации и той се оценява на 40%. А повече от 3 имат 60% шанс. Като за момента коалицията с най-голям шанс да стане 4-та, минала бариерата, е ВМРО (поне като се гледа интензивността на тяхната предизборна кампания).  

За разлика от българските парламентарни избори, при които влизането в парламента предопределя съставянето на правителството, при евровота резултатите ще са по-скоро тест за електоралния потенциал. Преминаването на границата от 5,89% за "Демократична България" би означавало, че електоратът на т. нар. традиционна десница е успял да намери свой политически представител. Но дори резултати над 4% могат да се оценят като успех. Донякъде изненадващо, някои от проучванията показват известно възстановяване на загубените позиции от „Воля“. Дали е така – единствено изборите може да покажат.

Графика Тихомир Безлов

Следизборните сценарии  ясни очертания, но с „размити изходи“

При първия сценарий  победа на ГЕРБ и подкрепящите я съюзници (дори с малка преднина). Това означава, че натискът върху правителството на Борисов ще отслабне поне за известно време. Не е ясно обаче дали тази победа ще доведе до някаква реабилитация на втория човек в ГЕРБ Цветан Цветанов. Един успех би трябвало да означава, че Цветанов е успял да мобилизира партийния апарат въпреки несигурността в партийните редици.  

Победата обаче този път не гарантира нищо – нито на втория човек, нито партийния апарат. Премиерът Борисов говори за „чистката“, а незначителният спад на електоралната подкрепа според социологическите проучвания изглежда показва, че избирателите харесаха този подход. Същевременно очакването е, че участието на ГЕРБ в правителството означава да продължи да губи електорална подкрепа. За три десетилетия демократични избори не е имало партия, която да не е загубила избиратели след участие във властта.

Евентуалната победа на ГЕРБ би означавала и проблеми за Корнелия Нинова, съответно възможност за търсене на нов лидер в социалистическата партия. Тази изборна кампания ясно показа колко са силни противниците на Нинова в БСП.

Победата на ГЕРБ също в никакъв случай не означава стабилизация на коалицията дори и при сътресения в БСП. В редиците на „Обединени патриоти“ няма никакви признаци, че разцеплението може да бъде преодоляно. 

На тези избори ВМРО, "Атака" и НФСБ на практика тестват електоралния си потенциал и за момента големият победител е ВМРО. Партията на Каракачанов успя да изсмуче националистическия електорат, който прие, че е по-добре да го представя някой в Европарламента, вместо да остане лоялен на неговата партия.

Интересното е, че ако погледнем индивидуалните резултати от 2013 г., когато трите партии се явяваха самостоятелно, ВМРО е партията с най-малка електорална подкрепа. Тогава „Атака“ получи 7,3%, НФСБ – 3,7%, а ВМРО – 1,9%. 

В този план и "Атака", и НФСБ след изборите за Европарламент имат интерес да подобрят позициите си, атакувайки ВМРО и подкрепяйки правителството. Обратното – ВМРО има интерес да отиде на бързи избори. 

Победата на ГЕРБ няма да премахне потенциала на улични протести срещу правителството, подобни на тези през октомври 2018 г.  Независимо дали ще са заради цените на горивата или въвеждането на тол системата.

Вторият сценарий – победа на БСП

Това е равновероятна възможност. Но за разлика от президентските избори през 2016 г. сега знаем, че това няма да доведе до оставка на премиера Борисов. Победата на левицата обаче ще затвърди позициите на Нинова начело на партията. 

Със сигурност една победа на левицата би увеличила и натиска върху правителството. Съответно би накарала БСП да търси нови улични протести. Основният проблем на протестната стратегия е, че правителството пада само в парламента. Както видяхме при правителството на Пламен Орешарски, а след това и при следващите правителства на Бойко Борисов - улицата в България се уморява до 2-3 месеца. 

В този план е важно какви ще са резултатите на другите парламентарно представени партии. Според някои от политическите наблюдатели добрите резултати на ВМРО и "Воля" биха ги мотивирали да търсят бързи предсрочни избори. Успехът на този вариант обаче минава през ДПС.

Тежка загуба на ГЕРБ – малко вероятен сценарий

Съществува и трети сценарий, който в настоящия момент се смята за малко вероятен – тежка загуба на ГЕРБ в резултат на „Апартаментгейт“, къщите за гости и нов гейт в последния момент. Малката вероятност на този сценарий се аргументира с доста твърдия електорат на ГЕРБ, който се доближава като поведение до този на ДПС и БСП. 

При втория и третия сценарий вероятността за бързи предсрочни избори за парламент, които да съвпаднат с местните избори, се увеличава, но има един фактор, който работи в обратната посока. Смята се, че това е изборът на главен прокурор. По тази причина провеждането на предсрочни избори заедно с местните се оценява с доста ниска вероятност – около 10-15%.

Идването на „новия спасител“

Възникването на нова голяма политическа формация, която да има значимо влияние през следващата една година, също се оценява като малко вероятно (около 20%). Причината е, че съществуващите партии имат много лоялен и устойчив електорат независимо дали е на ГЕРБ, БСП и ДПС или на националисти и традиционна десница. Една нова партия трудно би имала по-голяма подкрепа от партията на Бареков през 2014 г. Тук е възможен инженерен вариант Мая Манолова–Слави Трифанов, които биха показали амбиция да атакуват следващия парламент. Големият проблем на този вариант е, че и ГЕРБ, и "Демократична България" ще играят агресивно срещу него.

Безспорно много по-решителните избори ще бъдат за местна власт. 

Предсрочни парламентарни избори след местните 40%
Без предсрочни парламентарни избори
50%
а) в същата партийна конфигурация 
30%
б) с преформатиране на партийната конфигурация
 20%

Тихомир Безлов е старши анализатор в Центъра за изследване на демокрацията. Анализът му е написан за читателите на Клуб Z.

Коментари

Най

Следвайте ни

 
 

Още по темата

Още от категорията

Анкета

Какво ще товари и разтоварва новото пристанище на Ахмед Доган?