Украйна едва ли ще се присъедини към НАТО, докато продължава конфликтът на нейна територия.

Това стана ясно от думите на посланик Кърт Волкър - представител на САЩ в преговорите за бившата съветска република. Той участва в конферентен телефоен разговор с журналисти в Брюксел.

„Фактът, че Русия окупира част от Украйна и че в Украйна има сражения, е обезпокоителен. И страните членки на НАТО няма да искат да поемат конфликт“, каза дипломатът.

Но веднага след това добави:

„Същевременно смятам, че това изпраща погрешно послание до Русия, че стига само тя да нападне една страна, и членството на тази страна в НАТО вече няма да бъде обсъждано. Искаме да дадем ясно да се разбере, че продължаваме да подкрепяме ангажимента, поет през 2008 г. в Букурещ, че Украйна един ден ще стане членка на НАТО.“

Но и властите в Киев имат да свършат много работа в различни сфери - засилването на демократичните институции, борбата с корупцията, стабилизирането на икономиката, а също така реформиране на отбранителния сектор и допринасяне за общата сигурност в Европа.

Унгария също спира по някакъв начин пътя на Украйна към НАТО и Молкър призна, че засега няма напредък в тази сфера. Заради приетия от Киев закон за езика Будапеща блокира работата на комисията „НАТО - Украйна“.

„Трябва да има споразумение меду Украйна и Унгария за разрешаването на въпроса за националните малцинства, за правото им да говорят и се обучават на майчиния си език и в същото време да бъдегарантирано, че всички граждани на Украйна ще учат и използват украинския като официален език“, смята Волкър.

Мнението му е, че Унгария допуска грешка, като използва НАТО като инструмент за натиск на фона на външните заплахи за Украйна. Те би трябвало да безпокоят Будапеща, както и останалите страни от пакта.

САЩ покрепят усилията на новоизбрания украински президент Владимир Зеленски, който обеща дълбоки реформи, изтъкна Волкър.

Според дипломата Вашингтон е готов да продължи контактите си с Москва по въпроса за кризата в Украйна. Главният проблем е продължаването на войната в Донбас. А прилагането на Минските споразумения трябва да бъде цялостно - с прекратяване на огъня, изтегляне на чуждестранните, т.е. руските сили, разоръжаването на незаконните въоръжени групи и създаване на ситуация на сигурност в региона.

Само така могат да бъдат предприети допълнителни политически стъпки, които също са част от съглашенията. Сред тях се одобрените вече от Украйна амнистия за хора, извършили престъпления като част от конфликта, и прилагането на специалния статут на Донбас според украинската конституция, провеждането на местни избори там и реинтегрирането на региона. Специален статут обаче не означава автономия, изтъкна американският представител.

Пречката за всички тези стъпки е неспазването на поетите ангажименти от страна на Кремъл.

САЩ не признават и никога няма да признаят анексията на Крим. Вашинтон води политика на санкции и тя няма да бъде променена.

Същевременно разполагането на въоръжение на присъединения със сила полуостров не представлява голяма промяна на руското военно присъствие в Черно море, смята Волкър. Той припомни, че това присъствие и без Крим е силно.

Дипломатът не вярва, че украинците от Донбас ще се втурнат да получават руски паспорти, каквито Москва обеща на жителите на региона. Причината според него е, че те доста страат от руската окупация.

Но и САЩ могат да вземат мерки срещу тези действия на Кремъл:

„Проучваме дали сме можем да идентифицираме и да не признаваме тези паспорти, както правим в случая с паспортите, които вече се издават в Крим“, каза Волкър.