Европейският съюз иска България да засили борбата с прането на пари. Това е една от публикуваните днес "специфични препоръки" към страната ни в рамките на т.нар. Европейски семестър, които Комисията ще представи на Съвета на министрите на финансите за одобрение.

Тази препоръка към България се явява за първи път рамките на семестъра, който е ежегодно взаимно наблюдение върху икономическите програми и бюджетните планове на държавите членки. Източник от Комисията каза пред Клуб Z, че тя е продиктувана от това, че държавата ни не е въвела напълно във вътрешното си законодателство най-новата европейска директива против прането на пари и от "някои случаи на пробиви в системата, а именно "венецуелските преводи през някои български банки".

През февруари българската "Инвестбанк" беше обект на проверка от Държавната агенция за национална сигурност (ДАНС) заради съмнения, че през банката са направени преводи на десетки милиони петродолари от Венецуела.

Очаква се българските законодатели да въведат напълно въпросната директива до средата на лятото. Тя е свързана с подготовката на кандидатурата на страната ни за "входа" на еврозоната, т.нар. валутно-обменен механизъм ERM-II. 

Що се отнася до системата за предотвратяване на пране на пари у нас, миналия февруари доклад на Европейската комисия, пак в рамките на семестъра, отбеляза, че две трети от сигналите за такива нарушения са били свързани с "политически видими лица" (politically exposed persons).

След възражения от София, че тази констатация се опира на стари данни, Комисията се съгласи да я поправи, заменяйки думите "две трети" с "известен брой".

България не е единствената държава членка, която е предупредена да укрепи рамката си за борба с прането на пари. Такива препоръки получават и Латвия, Малта, Кипър, Естония, Дания и Швеция. Общото между тези страни е, че всички са убежища за руски капитали, особено -втората и третата, където чужденец може да си купи законно европейски паспорт срещу инвестиция.

Препоръките към България

• 1. Да бъде подобрено събирането на данъци чрез целеви мерки в сфери като данъците върху горивата и върху труда. Трябва да се подобри корпоративното управление на държавните предприятия чрез приемане и прилагане на съответно законодателство;

• 2. Да бъде гарантирана стабилността на банковия сектор чрез засилване на надзора, насърчаване на адекватната оценка на авоарите, включително банковото обезпечаване, и насърчаване на функциониращ вторичен пазар за необслужвани кредити. Трябва да бъде гарантирано ефективно наблюдение чрез прилагане на рамката срещу прането на пари. Да се засили небанковият финансов сектор чрез ефективно прилагане на надзор на базата на риска, приетите наскоро насоки за оценка и надзор на групово равнище. Необходимо е прилагане на предстоящата пътна карта чрез преодоляване на пробивите в рамката за несъстоятелност. Освен това трябва да бъде засилена стабилността в сферата на автомобилното застраховане чрез адресиране на предизвикателствата на пазара и все още оставащите структурни слабости.

• 3. Фокусиране на свързаната с инвестициите икономическа политика към изследванията и иновациите, транспорта, най-вече в неговата устойчивост, водата, отпадъците и енергийните инфраструктура и ефективност, като се вземат предвид регионалните дисбаланси, както и подобряване на бизнес средата;

• 4. Да бъде засилена пригодността за трудова заетост чрез повишаване на квалификацията, включително дигиталната, на адекватността на пазара на труда и на инклузивността на образованието и обучението – най-вече за ромите и други групи в неравностойно положение. Социалното включване трябва да бъде адресирано чрез подобряване на достъпа до работните места и социалните услуги, както и до подкрепата за ефективен минимален доход.  Трябва да бъде подобрен достъпът до здравеопазването, включително чрез намаляване на плащанията от собствения джоб и справяне с недостига на работещи в здравната сфера.

Картината в Европа

Въпреки по-неблагоприятните условия и глобалната несигурност европейската икономика бележи растеж седма поредна година, изтъкват от Еврокомисията. Очаква се това да продължи и догодина.

Ръст бележат икономиките на всички страни от ЕС. Броят на заетите лица е на рекордно високо равнище, а безработицата — на рекордно ниско.

Същевременно продължават да съществуват значителни разлики между отделните държави, региони и групи от населението. ЕК призовава държавите членки да надграждат напредъка, постигнат през последните години. Ефективните реформи, придружени от целенасочени инвестиционни стратегии и отговорни фискални политики, продължават да насочват умело модернизирането на европейската икономика.

Изпълнението на препоръките

Откакто европейският семестър се прилага през 2011 г., страните членки са постигнали поне известен напредък по изпълнението на над две трети от специфичните за всяка от тях препоръки.

Най-добри са постиженията в в сферата на финансовите услуги и политиките по заетостта. Докато препоръките за разширяване на данъчната основа и в областта на здравеопазването и конкуренцията при услугите се изпълняват в много слаба степен.

Корекция на дисбалансите

Някои държави от ЕС продължават да отчитат частен и публичен дълг на рекордно високи равнища. Това ограничава възможностите за действие за преодоляване на отрицателните сътресения.

При някои други страни пък се наблюдават признаци на възможно прегряване, свързано с динамичното нарастване на цените на жилищата и повишаването на разходите за труд за единица продукция.

Всички членки на Съюза имат нужда от допълнителни мерки за повишаване на производителността, увеличаване на инвестициите и насърчаване на потенциалния растеж

През февруари Комисията установи наличието на дисбаланси в 13 държави членки. Това са България, Германия, Ирландия, Испания, Нидерландия, Португалия, Румъния, Франция, Хърватия и Швеция.

В Гърция, Италия и Кипър дисбалансите са прекомерни. Както и в предходни години, те подлежат на постоянен специален мониторинг в рамките на процедурата при макроикономически дисбаланси.

Насоки и решения по Пакта за стабилност и растеж

Въз основа на оценката на програмите за стабилност и конвергенция за 2019 г. ЕК предприе редица мерки в рамките на Пакта за стабилност и растеж (ПСР).

Брюксел препоръчва прекратяване на процедурата за прекомерен дефицит срещу Испания. След като Съветът вземе решение за това, всички процедури за прекомерен дефицит, започнати по време на кризата, ще бъдат приключени.

ЕК прие също така доклади по същия член за Белгия, Италия, Кипър и Франция. В тях се изтъква доколко те спазват изискванията дза дефицитаи бюджет съгласно Договора за функциониране на Европейскя съюз (ДФЕС).

Унгария е предмет на процедура при значително отклонение от 2018 г., а Румъния — от 2017 г. Комисията предупреждава двете страни, че през 2018 г. е констатирано значително отклонение, и смята, че Съветът на ЕС трябва да препоръча на те да го коригират.

Еврокомисията прие и третия доклад за Гърция по рамката за засилено наблюдение. Тази рамка бе въведена след приключването на програмата за подкрепа на стабилността по Европейския механизъм за стабилност (ЕСМ). Изтъква се, че от август 2018 г. Атина е започнала да предприема разумни мерки в контекста на периода след приключването на програмата. Изпълнението на реформата обаче се е забавило през последните месеци. А съгласуваността на някои мерки с ангажиментите, поети пред европейските партньори, не е гарантирана и излага на риск постигането на договорените фискални цели.