52,6 на сто от наблюдаваните места за къпане в България са имали отлично качество на водата през 2018 г.

Това се казва в разпространен днес доклад на Еврокомисията и Европейската агенция за околна среда (ЕАОС) за местата за къпане в ЕС.

И въпреки че водата в над половината от тези места у нас е с отлично качество, България е на предпоследно място в класацията. След нас е само Полша, която изостава значително от всички. Процентите в тази сфера там са едва 28.

И все пак ситуацията в страната ни е отчайваща предвид факта, че огромният процент изпълнява минималните критерии на ЕС (виж таблицата).

Взети са общо 816 проби от 95 места в България – 91 на сушата и 4 във вътрешността. В 50 от местата водата е с отлично качество. В 36 места, или 37,9 на сто, качеството е добро. Като задоволително то е оценено в 7 места, или 7,4%. На по едно място (по 1,1%) водата е съответно лоша и невключена в класификация.

Оценката на качеството е направена въз основа на два микробиологични параметъра – наличие на бактериите ешерихия коли и чревен ентерокок. Те са включени в Директивата на ЕС относно водите за къпане.

97,9 на сто от проверените води в България отговарят на минималните стандарти за качество на Директивата.

Картината в Европа

85,1 процента от местата за къпане в Европа са оценени като отлични по отношение на качеството на водата, се казва в доклада. В 28-те страни членки са наблюдавани 21 831 места. И от тях 95,4 на сто са отговаряли на минималните изисквания за качество.

Включени са и 300 места за къпане, наблюдавани в Албания и Швейцария.

Делът на местата за къпане, отговарящи на най-строгите стандарти за „отлично“ качество, се е повишил с една десета от процента - от 85% през 2017 г. на 85,1% през миналата година.

Броят на местата за къпане, отговарящи на минималните изисквания за „задоволително състояние“, е спаднал от 96% през 2017 г. на 95,4% през 2018 г. Този незначителен спад се дължи главно на отварянето на нови места за къпане, за които все още не е наличен наборът от данни за четирите сезона за къпане, необходими за класификацията по Директивата.

През 2018 г. 301 (или 1,3%) от всички места за къпане в ЕС, Албания и Швейцария са оценени като места с „лошо“ качество на водата. Това е малко под отбелязаните през 2017 г. 1,4%.

Какво изисква Директивата

Изискванията към водите за къпане са установени в Директивата на ЕС за водите за къпане. Прилагането на нейните правила помогна за значително подобряване на качеството на водите за къпане в Европа през последните 40 години. Ефективното наблюдение и управление, въведени в съответствие с Директивата, заедно с инвестициите в пречистването на градските отпадъчни води, доведоха до рязко намаляване на дела на нетретираните или частично третирани битови и промишлени отпадъци, попадащи във водата. Съгласно правилата местните органи събират през целия сезон водни проби от официално определени места за къпане. Пробите се анализират за два вида бактерии, които показват замърсяване от отпадъчни води или от добитък.

Други важни заключения

• В 4 държави е установено, че 95 на сто или повече от местата за къпане имат „отлично“ качество на водата. Това са Кипър (99,1%), Малта (98,9%), Австрия (97,3%) и Гърция (97%).

• Всички включени в доклада места за къпане в Кипър, Гърция, Латвия, Люксембург, Малта, Румъния и Словения са били поне със „задоволително“ качество на водата през 2018 г.

• Трите държави с най-голям брой на местата за къпане с „лошо“ качество на водата са Италия (89, или 1,6%), Франция (54, или 1,6%) и Испания (50, или 2,2%).

Опасността от замърсяване

Замърсяването на водите с фекални бактерии продължава да представлява риск за човешкото здраве, особено когато такова замърсяване се среща в местата за къпане. Къпането в замърсени реки или езера може да доведе до заболявания. Основните източници на замърсяване са отпадните води и водите, оттичащи се от стопанства и земеделски земи. Това замърсяване се увеличава по време на проливни дъждове и наводнения поради препълване на канализационната мрежа и отмиване на замърсените отпадни води в реките и моретата.

В зависимост от констатираното количество фекални бактерии качеството на водите за къпане се класифицира като „отлично“, „добро“, „задоволително“ или „лошо“. Когато то е „лошо“, държавите членки трябва да вземат определени мерки като например забрана за къпане или препоръка то да се избягва, предоставяне на информация на обществеността и предприемане на подходящи мерки за отстраняване на проблемите.