Имената на седем европейки се спрягат като еветуални кандидатки да оглавят новата Европейска комисия или да заемат висши постове в европейските институции, пише днес Ройтерс.

Това са Маргрете Вестагер от Дания, сега еврокомисарка по конкуренцията, и.д. президентката на Световната банка Кристалина Георгиева от България и испанската министърка на икономиката Надя Калвиньо. В надпреварата са също Натали Лоазо, бивша френска министърка по европейските въпроси, еврокомисарката по правосъдието Вера Йоурова от Чехия и оттеглящата се президентка на Литва Далия Грибаускайте. Мадрид може да предложи министърката на екологичния преход Тереса Рибера.

Клуб Z не можа да се свърже веднага с Георгиева. При неотдавнашно посещение в България тя каза, че е съсредоточена върху сегашната си длъжност и не коментира спекулациите, че може да бъде предложена за най-високия пост в ЕС. Тя беше комисарка по международното сътрудничество, хуманитарната помощ и отговора на кризи във втората Комисия на Жозе Барозу и комисар по бюджета и човешките ресурси в сегашната Комисия на Жан-Клод Юнкер от 2014 до 2016 г. включително.

Според европейски източник на Клуб Z, пожелал анонимност, френският президент Еманюел Макрон наскоро е споменавал името на Георгиева сред възможните според него номинации. Досега като подходящи за тях Макрон публично беше споменавал Вестагер, главния преговарящ на ЕС за Брекзит Мишел Барние (дясноцентрист, Франция) и първия заместник-председател на сегашната Европейска комисия Франс Тимерманс (социалдемократ, Холандия).

Макрон не крие различията си с германската канцлерка Ангела Меркел, която подкрепя кандидатурата на баварския дясноцентрист Манфред Вебер, председател на групата на Европейската народна партия в Европейския парламент. Френският президент обаче заявява, че Вебер, за разлика от цитираните политици, не покрива неговите критерии за председател на Комисията - да има опит на висш пост в изпълнителната власт на страната си или в Европейската комисия.

Държавните и правителствените ръководители се събират на редовен Европейски съвет в Брюксел на 20 и 21 юни, за да се споразумеят кого да номинират за председател на Европейската комисия, чийто мандат трябва да започне на 1 ноември т.г.

Номинацията е част от пакет назначения на висши длъжности в ЕС, които включват председателите на Европейскя съвет и на Европейския парламент, шефа на европейската дипломатическа служба и председателя на Европейската централна банка. За последната длъжност, дори да има негласно споразумение, то едва ли ще бъде обявено на идващия Европейски съвет. Шефът на ЕЦБ трябва формално да бъде предложен от финансовите министри на еврозоната, а държавните и правителствените ръководители да дадат одобрението си за него. Поради изискването за независимост на банката, това решение се взема отделно от политическата сделка, която води до разпределението на другите постове.

На извънредна среща на върха на 28 май, два дни след европейските избори, държавните и правителствените ръководители декларираха, че ще се стремят поне два от четирите висши поста в ЕС да бъдат заети от жени.

Досега не е имало жени да председателстват Европейската комисия и Европейския съвет, затова пък от създаването й през 2009 година Европейската служба за външно действие е имала само ръководителки - британката Катрин Ащън и италианката Федерика Могерини.

Вестагер (либералка) , германката Мария Франциска (Ска) Келер (зелена) и словенката Виолета Томич (крайнолява) са жените сред т.нар. водещи кандидати на европейските политически семейства да оглавят Европейската комисия.

Не е сигурно обаче, че Европейският съвет ще номинира някого от водещите кандидати, дори при риска Европейският парламент да отхвърли номинацията.