Време е да се каже, че националната сигурност е застрашена. Но не от отклоненията на объркан 16-годишен тийнейджър, а от комплексите и самодоволството на тези, които оглавяват прокуратурата и МВР. Техните показни ювелирни операции, постановки с предизвестен край, гарнирани с ударната доза медиен кофеин и игра с устойчиви обществени страхове, стават все по-опасни. 

Специализираните органи за сигурност са все по-неспособни да „хванат“ истински терорист или най-малкото обикновен престъпник (показателен е последният пример със Стоян Зайков в Костинброд). А историята с 16-годишното момче, която беше представена от зам. главния прокурор Иван Гешев като „първия предотвратен терористичен акт в България“, се превръща в – меко казано – евтин пиар, чиято сметка просто ще плати едно цяло семейство. А всичко се трупа върху цялото общество. Името на младежа няма да спомена, но за тези, които се съмняват във всичко, ще добавя – българско е.

Как се "залавя" някой, който вече се е предал? 

Историята с „16-годишния джихадист“, вербуван от „Ислямска държава“, както беше представен от разследващите, е поредният показателен случай за абсолютната неадекватност на МВР, ДАНС и Специализираната прокуратура.

Защото дори не „заловиха“ предполагаемия „терорист“. Родителите на 16-годишния младеж сами са съобщили за неговото асоциално поведение. Много преди службите и прокуратурата на Гешев да се намесят, с момчето е работел психолог – Иван Тричков. Пред бТВ той заяви, че детето не е било готово да извърши нещо страшно като атентат. Освен това в семейството е имало и тежък проблем с второто детенце, което прави случая по-особен. Това вероятно се е отразило и на радикализираното момче, коментираха психолози.

Защо обаче спецслужбите решиха да си лъснат имиджа?

По време на пресконференцията, на която беше обявено „голямото разкритие“, самият зам. главен прокурор Иван Гешев използваше определения за 16-годишния младеж като „дете“ и „жертва". „Това е в някаква степен едно объркано дете, на което се надявам да му се окаже помощ", каза в събота Гешев.

Не пропусна обаче да похвали работата на ДАНС, МВР и прокуратурата: „Взаимодействието беше перфектно, разви се в рамките на 5-6 часа.“, „Българските граждани могат да се гордеят със своите служби за сигурност и конкретно с прокуратурата и следователите.“

Има ли теч на информация в сателитни медии?

Още тогава Иван Гешев призова „това дете“ да не бъде издирвано, снимано семейството и училището му, защото това ще доведе до неприятен краен резултат.

На въпрос – в училище ли е задържан младежът, Гешев разкри: "Не си представяйте, че сме някакви такива, които ще нахлуят с Отряда за борба с тероризма с бронежилетки в училището.“

А всъщност само два дни след предупрежденията на МВР и прокуратурата сателитни медии, на които първо беше подадена информацията за „големия успех“, организираха публичен линч не само на 16-годишния младеж, но и на неговото семейство. Очевидно е, че има изтичане на информация от службите (напишете в гугъл „Иван Гешев екслузивно“ и "първо в..." и ще видите целия сателитен информационен комплекс). А и редица медии без никакъв свян яхнаха тази трагедия.

За часове се разбра в коя гимназия учи момчето, кои са родителите му, с какво се занимават, какви проблеми имат. Кафяви медии изпратиха свои репортери на място в Пловдив. Снимки на цялото семейство бяха публикувани.

Погазени са всички принципи на човешкото отразяване на подобен тип истории. Бяха потъпкани не само основни граждански права – принципът за невинност до доказване на противното, текстове на закона за защита на правата на детето. Да не говорим за професионалните стандарти в журналистиката, които отдавна пратихме на „майната си“. 

Стигма за цял живот

За пореден път отговорните институции минираха доверието в своята работа. Обикновената комплексарщина, опакована в гръмки изказвания, съчетана с отвращаваща медийна сензационност, извършиха същинския атентат срещу българската публичност.  

Със своята разкрита самоличност – каквито и обвиненията да има сега срещу него, каквито и намерения да е имало (всяко дете в подобна социално-психична ситуация можеше да бъде на негово място), това момче винаги ще бъде сочено с пръст. А неговото семейство никога няма да може да продължи да живее спокойно в Пловдив. Те са обречени на стигма и социална изолация.

Тази връхлитаща публичност без никакви морално-етични задръжки въобще няма да помогне за дерадикализацията на момчето. 

Ако цялата тази история е била използвана за параван да се поиска от МВР създаването на антитерористични центрове, каквато идея предложи вътрешният министър Младен Маринов, то тогава играта "целта оправдава средствата" говори за още по-тежки травми в професионалните стандарти в службите за сигурност. 

А вече е явно, че амбициите на един зам. главен прокурор да стане главен все повече застрашават общественото здраве. Може само да си представим какво може да се случи, ако мечтата му стане реалност.