10 дни преди вота - фрагментиран ли ще е следващият парламент

Десет дни преди парламентарните избори на 5 октомври актуалните изследвания на социологическите агенции показват няколко факта, които изглеждат безспорни. Въпросителните обаче са доста повече. 

1. Засега победата на ГЕРБ изглежда неоспорима. Както и сериозната преднина на първата партия пред втората - БСП. Този път всички социологически агенции са се застраховали с чувствителна разлика (при "Галъп" тя стига почти до 18%). Вероятно и за да не се повтарят неудобните ситуации от евровота, в който до последно повечето проучвания упорито отчитаха почти изравнени позиции на ГЕРБ и БСП, а някои даже смело даваха по 1-2 процент преднина на червените. Изборната загуба на БСП обаче беше съкрушителна като актуалния въпрос в нощта на 24 срещу 25 май беше дали ДПС няма да стане втора политическа сила. Така сега всички агенции (само "Медиана" и "Афис" не са се прежалили съвсем и дават по-малка разлика - от около 9%) отчитат дистанция - при това нарастваща. От "Екзакта", които последни представиха във вторник изследването си обясняват, че БСП е стигнала в общи линии максимума си, симпатизантите й са мобилизирани и заради възможността за префернециален вот. ГЕРБ обаче има все още потенциал в периферията, както и заради привличането на конформисткия вот. 

2. Към момента данните на агенциите за ДПС му отреждат между 10 и 15%.  В изследванията по обясними причини няма как да бъде отразен реално изселническият вот от Турция за ДПС, освен в някакъв тип допълнително преизчисляване. Проучванията отчитат, че електоратът на ДПС в момента изглежда най-мобилизиран, но и това не е изненада. 

3. Реформаторският блок - към момента мястото на блока в 43-тия парламент изглежда сигурно, но с резултат близък до границата от 4%. "Екзакта" е най-щедра към РБ - с 7,3%.  Повечето резултати от електоралните изследвания се движат между 5 и 6%.

4. С голяма степен на вероятност изглежда, че в следващия парламент ще се лишим от Волен Сидеров и компания. Единствено от "Афис" засега допуснаха възможност и "Атака" да влезе в 43-тото Народно събрание.

5. ББЦ, Патриотичният фронт и АБВ са някъде около бариерата. Шансовете на "България без цензура" изглеждат малко по-големи, на АБВ - малко по-малки. Всъщност тук е и най-големият разнобой между агенциите като процентите варират. Най-високият резултат за коалицията на Николай Бареков е на "Галъп" - 5,8%. (Според агенцията ББЦ макар и в рамките на статистическата грешка, но изпреварва леко Реформаторския блок). АБВ е в по-благоприятни позиции според данните на "Екзакта" - 5,3% и "Афис" - 5,3%. Доста по-скептични за представянето на формацията на Георги Първанов са от "Алфа рисърч" - 3,9% и "Галъп" - 3,6%.  Не съвсем сигурно е и положението на Патриотичния фронт - коалицията между НФСБ и ВМРО. Данните обаче към момента не оправдават високомерно-поучителния тон на ББЦ към напусналите ги партньори от партията на Красимир Каракачанов, които пристанаха на Валери Симеонов.

6. Колко политически сили ще има в следващия парламент? Това засега изглежда въпрос с повишена трудност за социологическите агенции, които предпочитат да се презастраховат с варианти - от три до седем (даже осем в случая с "Афис"). Крайностите обаче са по-скоро в сферата на теоретизирането. Така остава вариант между 4 и 6 партии. Големите неизвестни - не е ясно нито колко, нито кои от по-малките. "Истината ще е някъде по средата", застрахова се Кънчо Стойчев от "Галъп".

По-малкият брой партии в НС увеличават шансовете на ГЕРБ да се приближи до пълно мнозинство. Към момента социолозите изглеждат по-скоро скептични партията на Бойко Борисов да има повече от 120 депутати. Както и ГЕРБ и РБ математически няма да имат проблем зедно да постигнат мнозинство.

Повечето партии гарантират фрагментиран парламент, в който по-трудно ще може да се формира стабилно мнозинство. Може би означава и широка коалиция, какъвто и смисъл да влагаме в това понятие. 
Както обикновено обаче дяволът е в детайлите. Едва ли ще минем без изненади  и на тези избори.

* Данните са в проценти.