Промените в климата не са илюзия и се случват в глобален мащаб, затова и изискват глобален отговор. Това каза президентът Росен Плевнелиев на срещата на върха на ООН, цитиран от агенция "Фокус". Президентът подчерта още, че законите, които отделните държави приемат в отговор на климатичните промени, трябва да бъдат подкрепени с действия на международно ниво.

“Енергията не трябва да се използва като оръжие, а като ресурс, който се търгува и споделя. Затова държавите трябва да либерализират енергийните си пазари и да диверсифицират доставчиците на енергия”, каза още държавният глава.

Президентът подчерта също така, че в региона на Югоизточна Европа има огромен потенциал за развитието на “чиста енергия” чрез соларни и вятърни инсталации.

"Нашата истинска енергийна зависимост се корени в пилеенето на енергия и затова поставям енергийната ефективност сред приоритетите в политическия дневен ред", заяви президентът.

Росен Плевнелиев отбеляза, че изграждането на нисковъглеродна икономика е в основата на устойчивото развитие, като насърчава конкурентоспособността, намалява разходите на домакинствата и разкрива работни места. България работи за приемането на национална Стратегия за адаптиране към климатичните промени до 2030 година.

Държавният глава подчерта, че това ще бъде документ, основан на “анализ на всеки отделен сектор и на прагматични действия по отношение на здравеопазването, управлението на водните и горските ресурси, селското стопанство, туризма, инфраструктурата, транспорта и енергетиката”. Президентът отбеляза и приемането на Закона за ограничаване на изменението на климата през тази година, който урежда провеждането на държавната политика по ограничаване на климатичните промени.

“Това на практика е програма за преминаване към нисковъглеродна икономика, която включва ефективни мерки за намаляване на емисиите на парникови газове в България с над 18.5 на сто до 2020 година”, посочи Росен Плевнелиев.

Президентът подчерта и че една трета от територията на България е защитена по най-високите екологични стандарти с включването й в “Натура 2000”. Плевнелиев подчерта още, че България подкрепя създаването на Европейски енергиен съюз и работи за изграждането на интерконекторни връзки с газопреносните системи на своите съседи. Според него промяната на отношението към енергийния сектор е от ключово значение за ограничаване на глобалното затопляне, а достъпът до енергийни ресурси - въпрос на сигурност за всяка страна. 

“Усилията за опазването на околната среда са немислими без енергийна ефективност и използването на възобновяеми енергийни източници”, каза още президентът и потвърди подкрепата си за действията на ООН за постигане на ново общо споразумение до 2015 г. за колективни действия за справяне с предизвикателствата, свързани с изменението на климата в световен мащаб.

Пред представители на медиите държавният глава отново призова българските политици да работят за реализирането на един от най-смислените национални приоритети – осъществяването на Национална програма за енергийна ефективност.

В срещата на върха, организирана от генералния секретар на ООН Бан Ки-Мун, взеха участие лидерите на 120 страни. Целта ѝ беше да окуражи държавите да подпишат ново споразумение за глобалния климат по време на срещата в Париж следващата година. На срещата обаче не присъстваха лидерите на големи държави като Руся, Китай, Индия, Австралия и Канада, които влизат в списъка на "най-големите замърсители" в света.