СИМОНА РУСЕВА

БЕРЛИН - Не случайно германската разузнавателна служба БНД шпионира Турция. По всяка вероятност причината е тайно разработвана ядрена програма. Това разкрива в. “Ди Велт” в публикация под заглавие: “Разработва ли Турция тайно атомна бомба?”

“Там, където Европа граничи с Близкия изток, управлява един човек, който следва властови визии. Новата Турция на Реджеп Тайип Ердоган трябва да се развива така динамично, както южноазиатските икономики”, пише авторът Ханс Рюле.

Само че Ердоган действал под прикритието на мюсюлманска смиреност. Новият султан, както и предшествениците му по време на Османската империя, излъчвал страховитост и блясък.

Когато станало ясно, че БНД шпионира Турция, се появили догадки за причините – държавата край Босфора е трамплин за джихадистите на път за Сирия и Ирак; борба с наркотрафика и престъпността, вероятно и заради войнстващи кюрди. Истинският повод да се държи Турция под око от немските спецслужби обаче бил друг и съвсем непознат за широката общественост. Напоследък се множали сведенията, че президентът Ердоган иска да въоръжи страната си с ядрени оръжия, твърди “Ди Велт”. Наясно с опасните намерения на всесилния човек в Анкара били не само германските, а и западните спецслужби. Макар публично да се говорело само за ядрена заплаха от страна на Иран и Северна Корея. Пример за турската ядрена стратегия бил Иран. Техеран се стреми да разработва атомни оръжия под прикритието на цивилна програма за мирно използване на атома.

Действително Турция през изминалите години даде предимство на АЕЦ – само така можел да се догони темпът на икономиката.
През 2011 г. Анкара сключи договор с руската фирма “Росатом” за 11 милиарда евро за изграждането на реактори по Средиземноморието,  на около 300 км източно от курорта Анталия. Две години по-късно беше сключен аналогичен договор за 17 милиарда   евро с японско-френски консорциум.

“Далеч по-интересно от споменатите цифри обаче са договорите и преди всичко онова, което в тях не е записано”, твърди “Ди Велт”.

Обяснението е, че когато фирми строят реактор за лека вода, те по принцип се задължават пред съответното правителство в продължение на 60 години да отговарят за осъществения проект, да предоставят необходимите количества уран и да приемат обратно отработеното гориво.

“Точно това предложиха в конкретния случай на Турция “Росатом” и японско-френският консорциум. Както изглежда, нищо особено”, пише авторът на публикацията и указва на нещо необичайно.

Турция при сключването и на двата договора е отказала да се включат клаузи за доставки на уран и извозване на отработеното гориво. Това можело да се уреди далеч по-късно. Анкара не е обяснила необичайното си поведение.

“Не е трудно да се прозрат намеренията. Турското ръководство иска да държи в свои ръце тази част от ядрената програма. Това е решаващото за всяка държава, която иска да строи атомни оръжия. Проблем в цял свят е отработеното ядрено гориво. Турция обаче в бъдеще не иска да се раздели с ядрените пръчки. Единственото логично обяснение е: иска да започне подготовка за създаване на плутониева бомба”, обяснява Ханс Рюле.

Известно е, че при АЕЦ ядрените пръчки излизат от строя с 9 на сто замърсен уран и 1 на сто плутоний. Ако се построи съответно съоръжение, уранът и плутоният отново стават годни за употреба. Ако обаче те се използват за производство на ядрени пръчки за АЕЦ, то това е много скъпо. Далеч по-евтина е доставката на нови.

“Щом Турция въпреки това иска да задържа отработените ядрени пръчки, има едно единствено обяснение: тя иска да трупа материал за бомба на основата на плутония”, прави заключение авторът.

А че Труция отказала да включи в договорите и доставки на уран, това означавало, че сама може да го добива. По данни на германската разведка БНД като турски премиер още през 2010 г. Ердоган е разпоредил тайно да се градят съоръжения за обогатяване на уран. Други западни спецслужби имали дори данни, че Турция разполага с внушителен брой центрофуги. Откъде се е снабдила с тях, можело само да се предполага – от Пакистан.

“Публична тайна е, че Турция е била в комбина с пакистанския ядрен трафикант Абдул Кадеер Хан, който между 1987 и 2002 г. е снабдявал с хиляд центрофуги Иран, Северна Корея и Либия”, твърди авторът. Електрониката на всички пакистански съоръжения била турско производство. По едно време Хан дори имал серозни намерения да прехвърли производството на центрофуги в Турция.

Наред с това от средата на 80-те години на миналия век южната ни съседка работела по създаването на ракети с обсег до 150 км.

“Явно това вече не е достатъчно. През декември 2011 г. Ердоган възложи на военната промишленост да разработи ракети с далечен обсег. Началото беше сложено два месеца по-късно. През 2012 г. турците тестваха ракета с обсег от 1500 км. През 2015 г. трябва да е гова и ракета с обсег от 2500 км”, припомня амбициите на Ердоган “Ди Велт”.

“На фона на ядрената сила Израел и на задаващата се такава Иран турският президент няма друг избор, освен да въоръжи ядрено страната си, ако иска да осъществи мечтата си Турция да се превърне във велика сила. В противен случай тя би била второстепенна, а точно с това Ердоган категорично не би могъл да се примири”, заключава Ханс Рюле, който е бивш шеф на Щаба за палниране към германското отбранително министерство.