Сделката за продажба на българските активи на ЧЕЗ е вече в третата си година и по нищо не изглежда по-близо до приключване. През този период са били спрягани три компании като потенциални купувачи - "Фючър енерджи", „Инерком“ и "Еврохолд". Първата фалира в края на 2018 г., втората има сключен предварителен договор, но не успява да изпълни условията по него и продавачът се отказва, предстои да стане ясно каква ще е участта на третата. Единствената константа в тази история е отношението на управляващите към подобна сделка, което е лишено от всякакъв ентусиазъм.

До края на 2018 г. правителството не проявява абсолютно никаква публична заинтересованост около бъдещето на компания, която снабдява с електроенергия и осигурява мрежови услуги на около 1/3 от обществото. Такъв интерес се заражда едва в началото на 2019 г. след медийни публикации и политически изказвания относно притеснения за бъдещата сделка с „Инерком“. В резултат на това само за около седмица правителството преминава от едната крайност – уверения, че не може да се меси в частна сделка, до другата – решение да придобие управляващ дял в активите на ЧЕЗ. Ситуацията в момента изглежда подобна – на фона на медийни атаки правителството твърди, че няма отношение към сделката.

Като се има предвид, че и двете компании са публични дружества, е нормално около сделката да няма много предварителна информация и да се спекулира. За сметка на това сделката традиционно е обект на одобрение от два регулатора – Комисия за финансов надзор и Комисия за защита на конкуренцията, а от май 2018 г. и на Комисия за енергийно и водно регулиране. С други думи държавата разполага с всички инструменти, за да защити интересите на обществото, предвид ключовата роля на ЧЕЗ България в социалния и бизнес живот в страната.

Същевременно вдигането на много шум и постоянните спекулации около продажбата на активите на компанията има точно обратния ефект. Нещо повече – поведението на правителството при сключване на предварителния договор между ЧЕЗ и „Инерком“ внася допълнителен и значителен риск, който може да се е оказал непреодолима пречка при осигуряване на финансиране на сделката.

Заедно с това се вменяват задължение на Комисията за енергийно и водно регулиране да „разрешава сделки по разпореждане с дялове и акции, представляващи повече от 20 на сто от капитала на търговски дружества, които осъществяват лицензионна дейност по пренос и разпределение на електрическа […] с оглед гарантиране сигурността на доставките, защитата на националната сигурност и обществения ред” (Закон за енергетиката, чл. 21, ал. 1, т. 23а). С това действие управляващите индиректно показаха, че нямат доверие, че независимият енергиен регулатор ще извършва ефективен надзор и контрол над дружествата на ЧЕЗ, чиято дейност е изцяло регулирана, което може да застраши доставките на електрическа енергия. С други думи правителството ясно показа, че каквото и да върши регулаторът, законът много бързо може да бъде променен, така че да усложни и дори изкриви регулаторната дейност.

Нещо повече – промените в закона влизат в сила на 8 май 2018 г., а все още не са приети ясни критерии на законово ниво, на база на които регулаторът може да одобри или отхвърли дадена сделка. Оттогава до сега Законът за енергетиката е променян във всеки месец от 2018 г., както и през февруари и май 2019 г., но в нито един случай темата за критериите не е повдиган. Сега  това вече е неизбежно, но най-вероятно ще бъде направено прибързано, необосновано и без необходимото обществено обсъждане, което е поредният политически риск.

Всъщност тази сделка не би трябвало да се радва на чак толкова голям интерес, тъй като става въпрос за регулирана дейност в която дружествата, независимо от собственика им, имат силно ограничени възможности за провеждане на бизнес политика, в сравнение с останалите сектори. Независимо кой е собственик на ЧЕЗ Електро, ако дружеството реши да спре тока на битов или небитов потребител на регулирания пазар - без основателна причина, разписана ясно в законовите и подзаконовите нормативни актове, както и в общите условия на дружеството - това е нарушаване на лицензионната му дейност и следва отнемане на лиценза. Същото се отнася за ЧЕЗ Разпределение – то не може да ограничи подаването на електрическа енергия нито до регулирания, нито до свободния пазар, освен при основателни причини като в гореописания случай, защото, отново, губи лиценза си.

Ако отнемането на лиценза на дружествата може да доведе до нарушаване на сигурността на доставките, Комисията за енергийно и водно регулиране назначава особен търговски управител (чл. 83, ал. 1 от наредбата за лицензиране на дейностите в енергетиката). Особеният търговски управител продължава осъществяването на лицензионната дейност до прехвърляне на собствеността върху енергийните обекти и определянето на нов лицензиант. При този случай обаче (за разлика от настоящата ситуация, в която се променя единствено собствеността на компаниите с лиценз за определена дейност, но не се променят условията на лиценза) енергийният регулатор прави проверка относно възможността на новия собственик да извършва лицензионната дейност.

Фокусът в момента би трябвало да е върху няколко основни неща:

  • Разполага ли купувачът с достатъчно средства както за завършване на сделката, така и за обезпечаване на лицензионната дейност? Това включва финансиране на първоначалното прехвърляне на акциите, както и последващи предложения за изкупуване на акциите от миноритарните акционери, рефинансиране на дългове. Към това се прибавя и инвестиционната дейност на дружеството, която предвижда инвестиции в размер на около 184 млн. лв. през 2019 и 2020 г.
  • Може ли сделката да доведе до нарушаване на пазарните отношения в сектора?

Всичко останало е в ръцете на енергийния регулатор, който разполага с достатъчно законови инструменти, за да извършва ефективен надзор и контрол над лицензираните дружества. Ако пък някой има съмнение, че такъв не се извършва, следва да се приведат съответните доказателства и да се вземат мерки, каквито също има предвидени.

Вдигането на шум и политическото вмешателство в бизнес отношения (в случая прехвърляне на собственост) не защитава обществения интерес. Напротив – това влошава бизнес средата и обезкуражава инвеститорите, от което в последствие страда обществото.

Анализът е публикуван на интернет страницата на Института за пазарна икономика