Паметникът на Съветската армия да бъде погребан под хълм предлага Борислав Игнатов, председател на Камарата на архитектите в България. Това е втората идея на архитекта за трансформация на спорния монумент.

Паметникът на Съветската армия предизвиква у мнозина у нас крайни реакции и призиви за демонтаж, тъй като е издигнат в чест на армия, с помощта на която през 1944 г. в България е извършен държавен преврат, последван от репресии над елита на нацията.

Решение за премахването на паметника има – взето е през 90-те от Столичната община – но все още не е изпълнено. През годините монументът често е ставал обект на нападения –  поставяни са му надписи със спрей, а най-ярката проява бе през 2011-а, когато художниците от групата „Дистрактив криейшън“ оцветиха едно от скулптурните пана във вид на комикс. Руското посолство у нас реагира остро пред българското правителство след тези случаи, а в момента Руската федерация подготвя закон за наказателна отговорност за унищожаване и повреждане на символи на воинската слава на Русия – включително и в други държави.

През юни тази година Борислав Игнатов сподели във фейсбук идея паметникът да бъде променен – вместо войниците с шмайзери на върха на постамента той предлага да бъде поставен гербът на България, а отпред да има надпис „България над всичко“.

Въпреки че бе направено в наверечерието на местните избори, предложението изглеждаше като случаен каприз на въображението, поднесено в условно наклонение: „Ако бях кмет…“ Но идеята му предизвика широк обществен интерес, понрави се на мнозина патриотично настроени потребители на фейсбук и излезе от социалната мрежа, след като архитектът бе поканен да изложи мисълта си по телевизиите.

Днес, половин месец след онова хрумване, Борислав Игнатов лансира втора идея за метаморфоза на паметника – да бъде затрупан с пръст, превърнат в стръмно възвишение и залесен. Направи го отново във фейсбук, като „надграждане на идеята“.

Архитектът припомня основните критики към идеята му за герб върху постамент:

„1. Паметникът е история – да не се докосва!

2. Паметникът трябва да се премахне изцяло! На негово място да се възстанови зеленината на Княжеската градина.

3. Държавният герб отблъсква и стресира мнозина, понеже политиците са се постарали през годините хората да си намразят държавата. Те се отнасят с подозрение към патриотичните символи, когато не са решени елементарни проблеми.“

Затова решава да доразвие концепцията си за промяна на монумента и предлага нов вариант, като подчертава, че идеята е негова инициатива и не е обвързана с други лица или организации:

„1. След като толкова много хора смятат, че паметникът е много важна част от нашата история, то той се запазва непокътнат. Нещо повече – запазва се и от разрушаващото влияние на природата и градската среда – бури, киселинни дъждове, сняг, температурни амплитуди, изгорели газове, графити, злонамерени действия. Това става, като около паметника се изгражда саркофаг за негова защита, подобен на гробницата в Свещари. Така паметникът става експонат в собствено пространство. Той е музейно осветен и видим от различни гледни точки. Историята по неговото построяване и обществената му роля през годините е разказана на посетителите чрез тематична експозиция на различни артефакти и свидетелства. 

2. Около саркофага музей се изгражда терасирана конструкция, върху която се създава нов ландшафт и се засажда богато дървесно озеленяване, което възстановява тъканта на Княжеската градина. Този нов хълм става любимо място за спорт и разходки, тъй като предоставя нови гледни точки и възприятие на столицата. Мрежа от пътеки и стълби води до наблюдателна площадка на върха, от която се разкрива кръгова панорама към Университета, Народното събрание, катедралата „Св. Александър Невски“, Орлов мост, Националния стадион, Парка и планината Витоша. Подобно на примери като Париж (Монмартр), Ница, Сан Себастиан и Белград площадката става притегателно място както за жителите, така и за гостите на града. Новата зеленина пречиства въздуха и подобрява микроклимата.

3. Шумната и монументална символика на герба и българската държавност остават за по-нататък в нашето развитие, когато наистина постигнем висок стандарт и съвременна държава, с която да се гордеем. За момента на панорамната площадка може да се сложи скромен надпис, че това, което се вижда от нея, е България.

Надявам се, че това доразвито предложение няма да има противници, понеже се съобразява с всичко казано до момента. Неговата реализация е напълно възможна и би била полезна за София и България. Тя ще постави природата над всичко и ще успокои духовете, като запази историята на съветската пропаганда, без тя да доминира столицата на страната ни.“

 

 

 

Площад Славейков