Дипломатическото напрежение между България и съседна Сърбия не спада и днес.

Министерствата на външните работи в София и в Белград днес викат за разговори съответно сръбския и българския посланик. 

През изминалите дни сръбският външен министър Ивица Дачич реагира с недипломатични реплики на коментар на българския министър-председател Бойко Борисов, че новият "външен министър" на ЕС, испанецът Жозеп Борел, няма право да се придържа към националната позиция на страната си, която не признава Косово.

Дачич в телевизионно интервю, с поучителен тон и на "ти"  каза на Борисов да спазва позицията на ЕС, а да не поучава Борел. Според Дачич ЕС не признава независимостта на Косово.

ЕС не признава държави. Това правят неговите държави членки. Косово обаче е страна от процеса на разширяване на ЕС и той води преговори с нея. Това става с общи решения на неговите държави членки.

България е една от 23-те държави членки на ЕС, които признаха Косово. Пет не го признават. Това са Испания, Румъния, Словакия, Кипър и Гърция.

По време на председателството си на Съвета на ЕС (януари-юни 2018 г.) България положи усилия съюзът да продължи процеса интеграция на Западните Балкани. Сърбия и Черна гора имат шансове да се присъединят към ЕС най-скоро, според личната прогноза на председателя на Европейската комисия Жан-Клод Юнкер - не по-рано от 2025 г.

Европейски дипломати обаче неведнъж са отбелязвали, че присъединяването на Сърбия неизбежно минава през признаването на Косово, което Белград отказва.

Белград и Прищина са в преговори за нормализация на отношенията, за които се говори, че могат да включат размяна на населените предимно с албанци райони около Прешево и Буяновац в южна Сърбия срещу предимно етнически сръбско северно Косово, където са и средновековните духовни светини на сърбите. 

Докато САЩ изглеждат склонни да подкрепят такава размяна, ЕС не е единодушен, защото някои от водещите му държави, вкл. Германия, се опасяват, че пречертаването на граници на Балканите може да стане "заразително".

"Разбирам сърбите колко ги боли за Косово. Разбирам ги, обичам ги, трудно им е. Но в същото време така или иначе, ако не се разберат с Косово, няма перспектива за целия регион, не само за тях. Колкото и да е болезнено, там трябва да се вземе окончателно решение. Това е като камъчето в обувката - не го ли извадим, не мине ли, колкото и да си говорим за инфраструктура, дигитална свързаност - няма как", коментира по-късно Борисов, цитиран от "Фокус".

Малко след това косовският премиер Рамуш Харадинай благодари на българския си колега за позицията по отношение на Косово и правото му да бъде част от европейското семейство, предаде БГНЕС.

Харадинай написа в своята страница във Фейсбук, че решението за провеждане на бъдеща среща на страните от Западните Балкани в България и Северна Македония прави Берлинския процес още по-значителен за региона. Прооцесът е германска инициатива, която цели да поощри реформите в страните от бивша Югославия и сътрудничеството между тях с оглед на постепенната им интеграция в ЕС и стабилизирането на региона.

"Косово е важна част от този процес и стои на страната на съюзниците за интеграцията на региона в Европейския съюз. Взаимното признаване със Сърбия в съществуващите граници ще отвори нашите перспективи. Силно подкрепям визията на министър-председателя Борисов за всеобхватна Европа, която надхвърля манталитета от миналия век, причинил трагедии и прецеденти. Без участието на всички страни от Западните Балкани като неразделна част от европейското семейство, ЕС няма да бъде завършен. Благодаря Бойко!", пише Харадинай.