След огледало под колата се отварят портите на двореца на бившия губернатор на Британската империя в Йерусалим. Кацнала върху един хълм, импозантната сграда сега е щаб на ООН, строго охраняван, в който е главната квартира на постоянния представител на организацията Николай Младенов. Той е господарят на мястото - българин на 47 години, без връзка и с физика на агент 007 ала Даниел Крейг, разделена брадичка и елегантен силует, пише Гийом Жандрон във в. "Либерасион".

Пристигнахме, за да видим мъжа, който без съмнение е може би единственият, който може да стисне ръката на израелския премиер Нетаняху и на лидерите на организацията Хамас в Газа. Специалният пратеник на ООН в Йерусалим счита, че е необходимо да се говори на всички, каквото и да се мисли за позициите на всеки един от тях. Да сновеш като совалка е работата в един район, където списъкът с онези, които не искат да говорят помежду си, е много дълъг, казва Младенов.

А да говориш с журналистите е - олеле... Една недобре преведена дума и примирието, което е крепено с толкова неизказани фрази и византийски еквилибристики, е в опасност.

Освен хирургични брифинги пред Съвета за сигурност и туитове оскъдни колкото милиметър, думата му е рядкост. Толкова рядка, че молбата ни за среща е отпреди една година, когато ситуацията вече беше "газастрофична". Любим израз на палестинците в блокирания анклав Газа, които виждат в Младенов пожарникаря на Газа.

Този, който успява с помощта на египтяните да гаси огъня от ракетите и израелските изтребители F-35 през уикендите, когато лошото изглежда неизбежно. Този, който отговаря и гарантира за фондовете на Катар и пуска светлината в обезкръвения анклав.Този, който дърпа ръчната спирачка, когато еврейската държава и Хамас се втурват към пропастта при всяко "ескалиране на напрежението", евфемизмът на военната граматика - толкова изтощителен, колкото и изтощен.

Ако погледнете влошаването на хуманитарната и политическата ситуация, както и на положението с безопасността, вече трабваше да има военен сблъсък под някаква форма, казва Младенов като вещ онкологичен диагностик. През май имаше един труден уикенд, през който сблъсъкът изглеждаше неизбежен.

Задава се четвъртата война за десет години и всички заинтересовани говорят за нея като за сигурно нещо, за което остава - само да се уточни датата. Но, ето как той описва начина по който „специалният координатор за мирния процес“ носи отговорността за спирането на военния процес:

"Ежедневно и с изключително усилие", като Сизиф в Светите земи.

Изразът "мирен процес" предизвиква у него нервен и кратък смях.

"Слушайте, няма повече процес, да започнем оттук..."

Целта е да се спаси онова, което може да бъде жестокият консенсус на "решението за две държави", изправен пред насоките на дуета Тръмп- Нетаняху. За Младенов "няма алтернатива". Другото е на "реалността с една държава [...], или недемократична, или нееврейска.

"Не мисля, че някой в Израел иска това. А палестинците няма да го приемат".

Неговите различия с американците и Сделката им на века изглеждат неразрешими:

"Този конфликт не е сделка с недвижими имоти", казва Младенов.

Идвайки от Балканите, този православен християнин е чувствителен към свещените национални стремежи и към сложността на териториите с рани от паметта, заплетени с етнически групи, параклиси и граници. Той също така иска да припомни, че страната му - макар и съюзник с нацистите - е отказала да депортира своите еврейски граждани. Той реално не познава "съветската България". Баща му е посланик и детството му минава в Дамаск, в климатизирана стая, която той отказва да напуска и да излиза с баща си, да се разхожда из малките улички. Но когато се връща в Близкия изток в началото на 2000-те години, усещането му е за „завръщане у дома“. Една история за усещането на неописуем парфюм във въздуха, едно клише, за което той малко се извинява, както и съжалява, че "наистина" не говори арабски.

Неговият предшественик издържал осем години. Младенов е номиниран през 2015 г., наследявайки пушещите руини на Газа и администрация на Обама, която вече беше хвърлила кърпата. За четири години Младенов постига подвиг, признат почти единодушно.  

"Студен, дискретен и пресметлив, той изработи поведение „без глупости“ и толкова е на "ти" с Нетаняху,  колкото и с някой емир от Персийския залив. Той е единственият, който има 360-градусова визия и реално въздействие", признава европейски дипломат.

Неговият метод? Говорете сурово и обещайте минимума. Бъдете "повече политик, отколкото дипломат".

Единствената сянка на масата: Рамала му обръща гръб. Палестинската автономна власт не му прощава, че е издигнал ислямистките съперници от Хамас като незаменим партньор под прикритието на прагматизма.

"Неразбирателството се задълбочи чрез медиите", казва Младенов, който твърди, че работи "тясно" с президента Махмуд Абас.

Това не му пречи да критикува него, както и неговата стратегия за финансово и енергийно задушаване, за да постави господарите на Газа на колене. "Всъщност не става дума за Хамас, а той оказва натиск върху населението", обяснява Младенов.

От Балканите до балаган ("конфликт" на еврейски), пътят на българина е този на родените и добре образовани в чужбина. Между "изучаването на войната" в King's College London и първите стъпки като консултант на Световната банка от Йемен до Афганистан. Той е член на Европейския парламент от 2007 до 2009 г., след което става министър на отбраната, а по-късно на външните работи в България, до заминаването си за Ирак през 2013 г. - първата му мисия като пратеник на ООН.

Член е на ГЕРБ, консервативната еврофилска партия на власт. Той е "детето на българската политика, но техническата му страна не е тази, която вдига тълпите". Той беше сложен за министър, за да успокои Запада, защото никога не е бил замесен в някакви афери, независимо че е близък до премиера Борисов - местния Берлускони и негов кум.

Името на този амбициозен политик бе споменато и като кандидат за заместник на Федерика Могерини начело на европейската дипломация. Оттук и известна горчивина, когато разглеждаме последните назначения в ущърб на новите държави-членки. Младенов като центрист предупреждава за риска от "скъсване между Изтока и Запада", както и от визията за "добри хора, които искат прогрес и лоши момчета, които гласуват популистки". За момента този баща на две момичета не предполага завръщане на Стария континент особено при невъзможната му роля на стабилизатор в ерата на Тръмп.

"Туристите, които пристигат в Тел Авив или Рамала, нямат представа колко сложно е да се запази положението в момента. Има толкова много гняв ... "

И той го знае - толкова малко са перспективите.