Русия налива милиарди в „рая на Путин”, за да се погребе кошмар на президента на Русия отпреди 8 години. Това пише в свой репортаж от Москва Андреас Боумер за немската редакция на американския новинарски сайт Business Insider.

За какво се сеща германецът, когато мисли за Москва? За водка, червени кули, позлатени куполи? За красиви станции на метрото, мраз и студ и за много порутени сгради от времето на Съветския съюз? Със сигурност е така.

Но не и за хиляди санирани сгради, нови пешеходни зони и огромен модерен парк, разположен в самия център на Москва, наречен парк "Зарядие". С подземен град, люлеящ се мост и амфитеатър с остъклен покрив. Парк, откъдето се вижда цяла Москва – от Кремъл и Червения площад до известния квартал Басмани.

Време е за излет из нова Москва. Един град, който все още се смята за врата към миналото, за огледало на царските времена, чужд, тайнствен и прочее. През изминалите години Москва коренно се промени и под закрилата на Владимир Путин, който не иска да е съвременния цар, но гледа на себе си като на продължител на царската традиция.

Столицата на Русия инвестира милиарди

И тъй като Путин иска да влезе в руската история като блестящ владетел, естествено трябва да остави след себе си и блестяща столица. Една столица, където поданиците, всъщност гражданите да се чувстват щастливи и да почитат своя цар, своя президент. Един град, където за Кремъл да не се повтаря преживян преди 8 години кошмар. Речено - сторено. И то как!

През изминалите години често в Москва пребиваваше световноизвестният канадски архитект Майкъл Гелър - за обмяна на мнение със свои руски колеги. Наскоро също беше в руската столица и беше изумен. Бил изключително впечатлен колко много е било направено през последните две години, каза самият той за канадския тв канал СВС и подчерта:

"Вън от съмнение е, че са били вложени много пари. Но е прекрасно."

В Москва пристигна и журналист от онлайн списанието Calvert Journal, известно с репортажите си за културата и туризма от страни в Източна Европа. Целта е била "да се документира драматичната кампания по модернизация в най-новата история на Русия". Само между 2016 и 2017 г. градската управа на Москва е инвестирала 15 на сто от бюджета си в нови строителни обекти. В миналото това е било невъзможно. Между другото авторът на репортажа пише:

"В момента Москва се намира в епоха на най-голяма промяна след Сталиновите времена. Възстановяват се също и покрайнините, за пръв път след кампанията на Хрушчов масово се строят жилища."

Хрушчов сменя Сталин във властта и управлява Съветския съюз от 1953 до 1964 г. Доста отдавна.

Путин се оказа по-силен от опозицията

И кой е символът на нова Москва? Естествено паркът "Зарядие" на брега на река Москва, дело на американското архитектурно бюро Diller Scofidio+Renfo. Паркът беше открит през есента на 2017 г. в чест на 870-годишнината от основаването на Москва.

Година по-късно сп. “Тайм” го обяви за едно от най-впечатляващите места в световен мащаб – разположен е на площ от 10 хектара. Изразходвани са били 14 милиарда рубли (близо 200 милиона евро). Критиците наричат парка "рая на Путин".

Преди 7 години самият президент обяви изграждането му, и то по време на бурни месеци, когато из улиците на Москва се издигаше лозунгът "Русия без Путин!". Тогава силният човек на Русия преживя един от най-слабите си моменти.

Времената бяха застрашителни за автократи. Арабската пролет помете президента на Египет Хосни Мубарак и либийския диктатор Муамар Кадафи, който дори заплати с живота си. Изведнъж и руснаците заляха улиците. Протестираха срещу манипулиране на избори по време на парламентарния вот през 2011 г. На 10 декември в Москва пристигнаха над 100 000 демонстранти от 90 града, което след рухването на Съветския съюз никога не е било. Те протестираха не само в името на провеждането на свободни избори, а настояваха и за края на авторитарния режим на Путин. Щеше ли да го споходи съдбата на Мубарак, че и на Кадафи?

Путин се оказа по-силен. Той решително се опълчи на опозицията. През пролетта на 2012 г. отново беше избран за президент и разработи обхватна инфраструктурна програма – за цяла Русия, но преди всичко за центъра на властта Москва.

Така Путин искаше да умилостиви недоволни граждани и да укрепи властта си. Антиправителствени протести имаше, но не такива внушителни демонстрации като в края на 2011 г. Дори сега, когато опозицията редовно излиза из улиците на Москва, за да настоява за свободни избори, както беше през миналата седмица, към протестиращите се присъединяват малко над 20 000 души, но далеч вече не и 100 000.

Може ли милиардите да циментират системата на Путин?

Но оттогава стопанинът на Кемъл направи много за народа – Олимпийските зимни игри в Сочи през 2014 г., две години по-късно Световното първенство по футбол. Възвърна и голяма доза национална гордост, когато първо окупира Крим, а след това го анексира.

Ясно е, че Русия премина през тежки времена на икономическа криза. Особено й навреди драстичното падане на цената на петрола, също и наложените й от Запада санкции заради анексирането на Крим.

Същевременно обаче в Русия настъпи неподозиран бум в строителството, особено в Москва. Това продължава и до днес. До 2024 г. правителството възнамерява да изразходи сума, равняваща се на 89 милиарда евро за строеж на магистрали, пристанища и друга инфраструктура. Ще се възползва и Москва. Нови високоскоростни влакове ще изминават по-бързо разстоянието от столицата до Нижни Новгород и Санкт Петербург.

През 2024 г. приключва четвъртият президентски мандат на Путин. Тогава той ще е на 71 години.

Но в състояние ли ще са милиардите трайно да циментират системата на Путин? Или ще се надигнат гласове за повече свободи и по-голямо благоденствие?

Антропологът изследовател Михал Нуравски от британския University College of London School заявява за СВС: “Рано е да се прецени. Все още не можем да знаем дали паркът "Зарядие" и други строителни проекти чрез архитектура пораждат един вид демокрация и свобода. Единственото, което знаем, е, че хората в парка сега правят повече селфита отпреди. И че на последните президентски избори повече хора гласуваха за Путин.”