Article_top

Не се хабете. Не можете да го съборите. Той сам ще падне. Като бившия си клиент Тодор Живков.

Не всички днес помнят как падна Живков, но аз съм от стопяващото се малцинсто, което помни.

Това малцинство се стопява по естествени причини и защото някои в него се правят на забравили.

Затова истината трябва да се повтаря. Без нея ще расте безпаметна младеж.

 

1.

 

Истината е, че Живков падна от вътрешнопартиен преврат.

На народа отдавна му беше писнало от него, но той (народът) се оправяше по народному - с надхитряне на властта и с вицове за нея. 

Мераклии за революция не се виждаха и шубето беше голям страх. То остана такова и после.

Ключовата промяна беше, че освен на народа, в един момент и на партията й писна от Живков и от обкръжението му. За важна част от нея той стана пасив. И тази част от партията започна да му търси цаката.

Да се освободи от Живков за нея стана въпрос на оцеляване. Но и за нея шубето беше голям страх.

Тя го преодоля, когато Живков загуби външната си подкрепа. Т.е. когато стана ясно, че Москва няма да прати танкове да го спасява както в Чехия през 1968 г.

В Кремъл дойде Михаил Горбачов, а той не си падаше по старата гвардия лидери от някогашния съветски блок.

Така узряха вътрешните и международните условия да падне Живков.

Трите следващи десетилетия някои наричат демокрация, други - преход, аз ги наричам борба за наследството му.

Естествено, в процеса на тази борба, България се демократизира и опазари. Нямаше как да остане извън тенденцията за цяла Централна и Източна Европа.

Не всички българи са съгласни, че това, което имат днес, е точно демокрацията и пазарната икономика, които им бяха показвали по международните новини.

А нямаше ли дисиденти, борци за свобода и правда, народни будители и трибуни, лидери на промяната? 

Имаше, естествено. Каква промяна щеше да бъде тя без тях? Вътрешнопартийните превратаджии и съюзените с тях служби за всички се бяха погрижили.

Те просто отпушиха флакончето с опозиционна мисъл, което старият режим държеше плътно затворено. Позволиха да се недоволства на глас и групово, да се пътува, вместо да се бяга в чужбина, да се пазарува по реален, вместо по черен валутен курс.

И си намериха "нови лица", които да свършат вместо тях ненопулярната част от промените. Част от новите лица имаха стари досиета на сигурни места.

На днешната младеж трябва да се разяснява, че до преврата на 10 ноември 1989 г. Партията беше всичко. Тоталитарен режим означава тотален контрол, основаващ се на тотален страх и апатия, които се манифестират като тотална подкрепа.

Без партията не вирееха нито домати, нито опозиция. БКП разреши да има СДС. Целият преход е следствие от това обстоятелство.

 

2. 

 

Но защо все пак БКП направи това? Образованието е виновно.

Светът принуди режима да отгледа образовани политическа и технократска класа, за които той - режимът - постепенно се превърна в пречка.

Те искаха и можеха да бъдат капиталисти или поне средна класа, а трябваше да продължават остарялата и оглупяла диктатура на пролетариата.

Те нямаха нищо общо с него, защото още родителите им и техните предци бяха еволюипрали от революционен пролетариат в комунистическа номенклатура. 

От миналото си бяха запазили само насилието и класовия подход, които ги крепяха на власт.

Но само с тях в модерния свят не можеше. Освен липса на свобода, соцът беше поредица от фалити на една безумна икономика и последващи ги безвъзмездни (само финансово) бейлаути от съветста страна. Те бяха изцяло политически мотивирани в условията на Студената война.

Живков разбираше, че това не може да продължава безкрайно. Че с методите от 1950-те режимът не можеше да съществува през 1980-те.

Затова дойдоха "качество и ефективност", "нация техническа", "новият икономически механизъм", "електронизацията"(сега е цифровизация), Указ 56 (люлката на днешната имотна класа). 

Режимът се опитваше в условията на политическа диктатура да създаде ефективна икономика с всякакви средства, дори рискувайки понякога да разгневи Кремъл. 

Този процес неизбежно минаваше през създаването на образована класа от професионалисти в различни области. Неин коренен интерес обаче стана да се отърве от отгледалия я режим на Тато. 

Има нещо едиповско в това.

Живков сам създаде гробокопачите си, включително в БКП, където беше абсолютен господар.

 

3. 

 

На партийна власт, сравнима с Живковата, в днешна България се радва само Бойко Борисов, макар в съвсем различни във вътрешно и международно отношение времена. 

Също като БКП ГЕРБ има само един и неоспорим вожд. Също като в БКП членската маса и партийната номенклатура го третират приживе като мъртвец - за него или хубаво, или нищо.

Също като в БКП волята на водача на две не става. Също като в БКП зад, или по-скоро под него се манифестира пълно единодушие.

Също като в БКП всяко отклонение от генералната линия - идейно, политическо или битово - се наказва минимум с отлъчване, ако не и със съдебна репресия.

Също като в БКП вождът има тесен вътрешен кръг, на който е разрешено всичко, освен да се домогва до властта му.

Също като в БКП има и малко по-външен кръг, където се намира фабриката за дитирамби. 

За разлика от Живков Борисов още не е започнал да "пише" тезиси и съображения и да ги издава в многотомни съчинения. Неговото идейно наследство засега се очертава като изключително устно. То е запечатано на хиляди видеофайлове по телевизии и социални мрежи.

Спорно е дали Борисов има свой пророк, какъвто при Живков беше Милко Балев.

Подобно на някогашната народна власт, фокусът на гебрерската е върху доволството, не толкова върху достойнството на народа. Работи се за "все по-пълно задоволяване". 

Лидерът обича да се къпе в прояви на народно доволство. Подобно на Живков той реже ленти, тържествува край нов завод и над нов асфалт. 

Бедността означава да си доволен от малко. Тя води със себе си ниски потребности и ниски критерии. За тях новият асфалт е наистина празник. 

Умберто Еко беше отбелязал, че другаде в Европа това е рутинно задължение на властта и никому не минава през ум да празнува неговото изпълнение. Още повече, че то е финансирано от данъкоплатеца - местен и европейски.

Борисов обаче превръща европейската рутина в балкански триумф. Той не е слуга на народа, а негов баща-господар, който грижовно и справедливо доставя и разпределя благата, поощрява добрите и наказва лошите.

Пак също като Живков Борисов има склонност да се обгражда с технократи и образованци (виж разликата между тях и интелектуалеца в: Дмитрий Лихачов. "Руската Култура", "Руската интелигенция", стр. 115. Издателство "Изток-Запад", София, 2018 г.) да ги купува с възможности за кариерно развитие, с протекции.

Техните роли са няколко. Едната е да предлагат умни изходи от глупавите ситуации, в които властта влиза. Другата е да създават сред масата впечатлението, че я ръководят компетентни и некорумпирани хора.

Технократите и образованците обаче по принцип не принадлежат към най-вътрешния кръг на политическите лоялисти, на бойните другари. Те не могат да оспорват политическите решения и волята на вожда. За всекиго от тях той знае достатъчно, за да предотврати нелоялност.  Все пак вождът идва от службите и подобно на Живков се старае да ги държи на къса каишка.

Всичко това показва, че голямата потенциална опасност за властта на Борисов и на ГЕРБ идва именно от този втори кръг на технократи и образованци. Тяхното положение е такова, че естествено генерира недоволство.

Те няма вечно да се задоволяват с ролята на безропотни изпълнители, на натискачи на правилните копчета. Ролята на тези хора, мястото им в йерархията, ги зарежда с по-високи амбиции. 

Има предел,  до който технократът би търпял да го идентифицират с дадена власт. Отвъд този предел настъпва минимум морален конфликт, а могат да настъпят и политически правни последствия от причастност към действията на властта.

Поради зависимостта от бойните другари вождът един ден става бреме и  пречка за тези, които осъществяват всекидневното управление. Това е конфриктът между управленците и властниците, който събори Живков и който застрашава Борисов. 

 

4. 

 

Образованието е може би политически най-самоубийствената инвестиция на Борисов. Колкото повече квалифицирани кадри произвежда то, колкото повече такива хора се връщат от чужбина, толкова повече противници ще има ГЕРБ. 

Културната среда, в която избуя тази партия бяха чалгата, риалити програмите, жълтокафевите и угодническо-бухалкови медии, т.е. всичко онова, което малцинственият жълтопаветник обозначава като "опростачване". 

ГЕРБ експлоатира тази културна среда целенасочено и тя стана негов атрибут. Тя е негова завинаги.

На съвещание с актива в началото на кампанията за европейските избори Борисов призова колегите си да не превръщат  ГЕРБ в елитарна партия, да пазят връзката с масите. 

Така той сам предпостави антитезата: ГЕРБ - образована класа.

Ако последната присъства в партията и във властта, то е като наемник, често от т.нар. гражданска квота.

Публична тайна са напреженията между нея и партийните кадри.

 

5.

 

Един от признаците, че кризата на режима е в последен стадий, е, че той се вижда принуден да допусне представители на технократите в забранения град на старата гвардия и да прокуди от него висши партийни кадри. 

Така през през зрелия соц от плътния кръг около Живков отпаднаха Борис Велчев, Станко Тодоров, Гриша Филипов, Пеко Таков. В него проникнаха Андрей Луканов , Огнян Дойнов, Стоян Овчаров, Стоян Марков. Те привлякоха на своя страна ключови фигури от старата гвардия - Петър Младенов, Александър Лилов, Добри Джуров, Атанас Семерджиев. 

От висшата йерархия на ГЕРБ отпаднаха Цветан Цветанов, Цецка Цачева, Димитър Главчев, Искра Фидосова. Някои наблюдатели виждат особено в отпадането на Цветанов пукнатина във вътрешния кръг и победа на най-близките до Борисов технократи в правителството. 

Те са част от най-горния етаж на видимата държава. Но има и невидима, с която им предстоят сблъсъци. Това са някогашните бойни другари от охранителния бизнес, притежателите на тайни от архивите на Държавна сигурност и от историята на прехода, олигархията, чийто самотен символ е Делян Пеевски.

В дълбоката държава са и частите от правоохранителната и правоналагащата система, която те контролират. Тази дълбока държава става все по-компрометираща , а следователно и застрашителна, за амбициозната технокрация, допусната във вътрешния кръг на лидера. 

 

6. 

 

Освен вътрешни превратаджии, за смяна на лидера трябва и повратна точка. 

За Живков това беше т.нар. Възродителен процес, както БКП наричаше насилствената смяна на имената на българските турци и принудителното им изселване в Турция в средата на 1989 г.

Това беше стъпката, с която Живков окончателно загуби покровителството на Москва. Тя се разграничи от действията на София в една сдържана, но достатъчно ясна статия за Голямата екскурзия в тогавашния орган за съветското правителство "Известия".

Освен на практика фалирала за пореден път, България беше и политически изолирана и изложена на гнева на военно по-силен съсед.

По ирония на съдбата, опасността за Борисов днес пак идва от българските турци, но този път - от преяждането на тяхната партийна върхушка с власт, главно съдебна, медийна и икономическа, и от очевидната неохота и неспособност на премиера слънце да ограничи феодалния произвол на велможите от ДПС.

Те периодично тестват прага на търпение на българското население, който изглежда висок за европейските стандарти. Но все един ден ще бъде достигнат.

Не, най-вероятно няма да има кръв и барикади. Ще има пленум и гласуване, а след тях - отново демокрация и преход. Или, ако ви харесва повече, борба за наследството.

Колкото и да се краде, наследство винаги има.

Сценарият може да бъде и друг - доброволно оттегляне с условия преди пленума, за да няма пленум с условие за принудително оттегляне.

Извън залата на пленума, естествено, ще има дисиденти, борци против режима.  Те ще пишат статии и мемоари. Или просто статуси във Фейсбук. Ще има и блогъри като мене - т.е. хора с мнение и с лаптоп. 

Те ще представляват демократичната среда. И  ще бъдат напълно разрешени. От Борисов.

Само дето няма да могат да се похвалят, че са повели народа да го свали. Защото народът я кара по народному, а това не включва четенето.

Забравих да кажа, че през цялото това време ще има многопартийна система, избори, "свобода на медиите" и, общо  взето - демокрация, с която ЕС и НАТО могат да живеят. Като в Турция или пък в Унгария. 

Такива неща имаме вече 30 години и те с нищо не пречат на приликите между Живков и Борисов. 

Демокрациите се изграждат около нациите и носят техните черти. Изграждането на наднационална демокрация поражда политическа съпротива на национално ниво. Примерът на ЕС в това отношение е непрекъснато пред очите ни.

 

7. 

 

Кога ще се престрашат технократите ли? Когато се убедят, че рискът да посегнат на властта на Борисов е приемлив. 

Това означава той вече да не може да ги надвие и в редовете им да няма предатели. И международните партньори, включително отвъд океана, да бъдат на тяхна страна. 

С това обаче историята няма да свърши. Защото технократите може да умеят да управляват, но не умеят да властват.

Те ще забъркат отново един дълъг и тъжен преход, вследствие на който народът ще си поиска пак някой, чийто език и маниери разбира - бате или бай.

Дисидентите и интелектуалците пак ще имат избор - да се продадат или да се спотаят и да чакат някоя технократска хунта отново да им позволи да се изказват високо.

Ако и тогава са същите, пак няма да могат да поведат никого и да променят историята.

Ще могат само да я разказват, да я интерпретират, да я окарикатуряват и да протестират. 

Защо не споменавам военна хунта ли? Защото е невъзможна по технически причини, както казваше историкът Драгомир Драганов. С осем още незакупени изтребителя преврат не става. А и се намираме в ЕС и в НАТО.

Въпросът е, като сме такива, какво правим там.

 

Не се хабете. Не можете да го съборите. Той сам ще падне. Като бившия си клиент Тодор Живков.

Не всички днес помнят как падна Живков, но аз съм от стопяващото се малцинсто, което помни.

Това малцинство се стопява по естествени причини и защото някои в него се правят на забравили.

Затова истината трябва да се повтаря. Без нея ще расте безпаметна младеж.

 

1.

 

Истината е, че Живков падна от вътрешнопартиен преврат.

На народа отдавна му беше писнало от него, но той (народът) се оправяше по народному - с надхитряне на властта и с вицове за нея. 

Мераклии за революция не се виждаха и шубето беше голям страх. То остана такова и после.

Ключовата промяна беше, че освен на народа, в един момент и на партията й писна от Живков и от обкръжението му. За важна част от нея той стана пасив. И тази част от партията започна да му търси цаката.

Да се освободи от Живков за нея стана въпрос на оцеляване. Но и за нея шубето беше голям страх.

Тя го преодоля, когато Живков загуби външната си подкрепа. Т.е. когато стана ясно, че Москва няма да прати танкове да го спасява както в Чехия през 1968 г.

В Кремъл дойде Михаил Горбачов, а той не си падаше по старата гвардия лидери от някогашния съветски блок.

Така узряха вътрешните и международните условия да падне Живков.

Трите следващи десетилетия някои наричат демокрация, други - преход, аз ги наричам борба за наследството му.

Естествено, в процеса на тази борба, България се демократизира и опазари. Нямаше как да остане извън тенденцията за цяла Централна и Източна Европа.

Не всички българи са съгласни, че това, което имат днес, е точно демокрацията и пазарната икономика, които им бяха показвали по международните новини.

А нямаше ли дисиденти, борци за свобода и правда, народни будители и трибуни, лидери на промяната? 

Имаше, естествено. Каква промяна щеше да бъде тя без тях? Вътрешнопартийните превратаджии и съюзените с тях служби за всички се бяха погрижили.

Те просто отпушиха флакончето с опозиционна мисъл, което старият режим държеше плътно затворено. Позволиха да се недоволства на глас и групово, да се пътува, вместо да се бяга в чужбина, да се пазарува по реален, вместо по черен валутен курс.

И си намериха "нови лица", които да свършат вместо тях ненопулярната част от промените. Част от новите лица имаха стари досиета на сигурни места.

На днешната младеж трябва да се разяснява, че до преврата на 10 ноември 1989 г. Партията беше всичко. Тоталитарен режим означава тотален контрол, основаващ се на тотален страх и апатия, които се манифестират като тотална подкрепа.

Без партията не вирееха нито домати, нито опозиция. БКП разреши да има СДС. Целият преход е следствие от това обстоятелство.

 

2. 

 

Но защо все пак БКП направи това? Образованието е виновно.

Светът принуди режима да отгледа образовани политическа и технократска класа, за които той - режимът - постепенно се превърна в пречка.

Те искаха и можеха да бъдат капиталисти или поне средна класа, а трябваше да продължават остарялата и оглупяла диктатура на пролетариата.

Те нямаха нищо общо с него, защото още родителите им и техните предци бяха еволюипрали от революционен пролетариат в комунистическа номенклатура. 

От миналото си бяха запазили само насилието и класовия подход, които ги крепяха на власт.

Но само с тях в модерния свят не можеше. Освен липса на свобода, соцът беше поредица от фалити на една безумна икономика и последващи ги безвъзмездни (само финансово) бейлаути от съветста страна. Те бяха изцяло политически мотивирани в условията на Студената война.

Живков разбираше, че това не може да продължава безкрайно. Че с методите от 1950-те режимът не можеше да съществува през 1980-те.

Затова дойдоха "качество и ефективност", "нация техническа", "новият икономически механизъм", "електронизацията"(сега е цифровизация), Указ 56 (люлката на днешната имотна класа). 

Режимът се опитваше в условията на политическа диктатура да създаде ефективна икономика с всякакви средства, дори рискувайки понякога да разгневи Кремъл. 

Този процес неизбежно минаваше през създаването на образована класа от професионалисти в различни области. Неин коренен интерес обаче стана да се отърве от отгледалия я режим на Тато. 

Има нещо едиповско в това.

Живков сам създаде гробокопачите си, включително в БКП, където беше абсолютен господар.

 

3. 

 

На партийна власт, сравнима с Живковата, в днешна България се радва само Бойко Борисов, макар в съвсем различни във вътрешно и международно отношение времена. 

Също като БКП ГЕРБ има само един и неоспорим вожд. Също като в БКП членската маса и партийната номенклатура го третират приживе като мъртвец - за него или хубаво, или нищо.

Също като в БКП волята на водача на две не става. Също като в БКП зад, или по-скоро под него се манифестира пълно единодушие.

Също като в БКП всяко отклонение от генералната линия - идейно, политическо или битово - се наказва минимум с отлъчване, ако не и със съдебна репресия.

Също като в БКП вождът има тесен вътрешен кръг, на който е разрешено всичко, освен да се домогва до властта му.

Също като в БКП има и малко по-външен кръг, където се намира фабриката за дитирамби. 

За разлика от Живков Борисов още не е започнал да "пише" тезиси и съображения и да ги издава в многотомни съчинения. Неговото идейно наследство засега се очертава като изключително устно. То е запечатано на хиляди видеофайлове по телевизии и социални мрежи.

Спорно е дали Борисов има свой пророк, какъвто при Живков беше Милко Балев.

Подобно на някогашната народна власт, фокусът на гебрерската е върху доволството, не толкова върху достойнството на народа. Работи се за "все по-пълно задоволяване". 

Лидерът обича да се къпе в прояви на народно доволство. Подобно на Живков той реже ленти, тържествува край нов завод и над нов асфалт. 

Бедността означава да си доволен от малко. Тя води със себе си ниски потребности и ниски критерии. За тях новият асфалт е наистина празник. 

Умберто Еко беше отбелязал, че другаде в Европа това е рутинно задължение на властта и никому не минава през ум да празнува неговото изпълнение. Още повече, че то е финансирано от данъкоплатеца - местен и европейски.

Борисов обаче превръща европейската рутина в балкански триумф. Той не е слуга на народа, а негов баща-господар, който грижовно и справедливо доставя и разпределя благата, поощрява добрите и наказва лошите.

Пак също като Живков Борисов има склонност да се обгражда с технократи и образованци (виж разликата между тях и интелектуалеца в: Дмитрий Лихачов. "Руската Култура", "Руската интелигенция", стр. 115. Издателство "Изток-Запад", София, 2018 г.) да ги купува с възможности за кариерно развитие, с протекции.

Техните роли са няколко. Едната е да предлагат умни изходи от глупавите ситуации, в които властта влиза. Другата е да създават сред масата впечатлението, че я ръководят компетентни и некорумпирани хора.

Технократите и образованците обаче по принцип не принадлежат към най-вътрешния кръг на политическите лоялисти, на бойните другари. Те не могат да оспорват политическите решения и волята на вожда. За всекиго от тях той знае достатъчно, за да предотврати нелоялност.  Все пак вождът идва от службите и подобно на Живков се старае да ги държи на къса каишка.

Всичко това показва, че голямата потенциална опасност за властта на Борисов и на ГЕРБ идва именно от този втори кръг на технократи и образованци. Тяхното положение е такова, че естествено генерира недоволство.

Те няма вечно да се задоволяват с ролята на безропотни изпълнители, на натискачи на правилните копчета. Ролята на тези хора, мястото им в йерархията, ги зарежда с по-високи амбиции. 

Има предел,  до който технократът би търпял да го идентифицират с дадена власт. Отвъд този предел настъпва минимум морален конфликт, а могат да настъпят и политически правни последствия от причастност към действията на властта.

Поради зависимостта от бойните другари вождът един ден става бреме и  пречка за тези, които осъществяват всекидневното управление. Това е конфриктът между управленците и властниците, който събори Живков и който застрашава Борисов. 

 

4. 

 

Образованието е може би политически най-самоубийствената инвестиция на Борисов. Колкото повече квалифицирани кадри произвежда то, колкото повече такива хора се връщат от чужбина, толкова повече противници ще има ГЕРБ. 

Културната среда, в която избуя тази партия бяха чалгата, риалити програмите, жълтокафевите и угодническо-бухалкови медии, т.е. всичко онова, което малцинственият жълтопаветник обозначава като "опростачване". 

ГЕРБ експлоатира тази културна среда целенасочено и тя стана негов атрибут. Тя е негова завинаги.

На съвещание с актива в началото на кампанията за европейските избори Борисов призова колегите си да не превръщат  ГЕРБ в елитарна партия, да пазят връзката с масите. 

Така той сам предпостави антитезата: ГЕРБ - образована класа.

Ако последната присъства в партията и във властта, то е като наемник, често от т.нар. гражданска квота.

Публична тайна са напреженията между нея и партийните кадри.

 

5.

 

Един от признаците, че кризата на режима е в последен стадий, е, че той се вижда принуден да допусне представители на технократите в забранения град на старата гвардия и да прокуди от него висши партийни кадри. 

Така през през зрелия соц от плътния кръг около Живков отпаднаха Борис Велчев, Станко Тодоров, Гриша Филипов, Пеко Таков. В него проникнаха Андрей Луканов , Огнян Дойнов, Стоян Овчаров, Стоян Марков. Те привлякоха на своя страна ключови фигури от старата гвардия - Петър Младенов, Александър Лилов, Добри Джуров, Атанас Семерджиев. 

От висшата йерархия на ГЕРБ отпаднаха Цветан Цветанов, Цецка Цачева, Димитър Главчев, Искра Фидосова. Някои наблюдатели виждат особено в отпадането на Цветанов пукнатина във вътрешния кръг и победа на най-близките до Борисов технократи в правителството. 

Те са част от най-горния етаж на видимата държава. Но има и невидима, с която им предстоят сблъсъци. Това са някогашните бойни другари от охранителния бизнес, притежателите на тайни от архивите на Държавна сигурност и от историята на прехода, олигархията, чийто самотен символ е Делян Пеевски.

В дълбоката държава са и частите от правоохранителната и правоналагащата система, която те контролират. Тази дълбока държава става все по-компрометираща , а следователно и застрашителна, за амбициозната технокрация, допусната във вътрешния кръг на лидера. 

 

6. 

 

Освен вътрешни превратаджии, за смяна на лидера трябва и повратна точка. 

За Живков това беше т.нар. Възродителен процес, както БКП наричаше насилствената смяна на имената на българските турци и принудителното им изселване в Турция в средата на 1989 г.

Това беше стъпката, с която Живков окончателно загуби покровителството на Москва. Тя се разграничи от действията на София в една сдържана, но достатъчно ясна статия за Голямата екскурзия в тогавашния орган за съветското правителство "Известия".

Освен на практика фалирала за пореден път, България беше и политически изолирана и изложена на гнева на военно по-силен съсед.

По ирония на съдбата, опасността за Борисов днес пак идва от българските турци, но този път - от преяждането на тяхната партийна върхушка с власт, главно съдебна, медийна и икономическа, и от очевидната неохота и неспособност на премиера слънце да ограничи феодалния произвол на велможите от ДПС.

Те периодично тестват прага на търпение на българското население, който изглежда висок за европейските стандарти. Но все един ден ще бъде достигнат.

Не, най-вероятно няма да има кръв и барикади. Ще има пленум и гласуване, а след тях - отново демокрация и преход. Или, ако ви харесва повече, борба за наследството.

Колкото и да се краде, наследство винаги има.

Сценарият може да бъде и друг - доброволно оттегляне с условия преди пленума, за да няма пленум с условие за принудително оттегляне.

Извън залата на пленума, естествено, ще има дисиденти, борци против режима.  Те ще пишат статии и мемоари. Или просто статуси във Фейсбук. Ще има и блогъри като мене - т.е. хора с мнение и с лаптоп. 

Те ще представляват демократичната среда. И  ще бъдат напълно разрешени. От Борисов.

Само дето няма да могат да се похвалят, че са повели народа да го свали. Защото народът я кара по народному, а това не включва четенето.

Забравих да кажа, че през цялото това време ще има многопартийна система, избори, "свобода на медиите" и, общо  взето - демокрация, с която ЕС и НАТО могат да живеят. Като в Турция или пък в Унгария. 

Такива неща имаме вече 30 години и те с нищо не пречат на приликите между Живков и Борисов. 

Демокрациите се изграждат около нациите и носят техните черти. Изграждането на наднационална демокрация поражда политическа съпротива на национално ниво. Примерът на ЕС в това отношение е непрекъснато пред очите ни.

 

7. 

 

Кога ще се престрашат технократите ли? Когато се убедят, че рискът да посегнат на властта на Борисов е приемлив. 

Това означава той вече да не може да ги надвие и в редовете им да няма предатели. И международните партньори, включително отвъд океана, да бъдат на тяхна страна. 

С това обаче историята няма да свърши. Защото технократите може да умеят да управляват, но не умеят да властват.

Те ще забъркат отново един дълъг и тъжен преход, вследствие на който народът ще си поиска пак някой, чийто език и маниери разбира - бате или бай.

Дисидентите и интелектуалците пак ще имат избор - да се продадат или да се спотаят и да чакат някоя технократска хунта отново да им позволи да се изказват високо.

Ако и тогава са същите, пак няма да могат да поведат никого и да променят историята.

Ще могат само да я разказват, да я интерпретират, да я окарикатуряват и да протестират. 

Защо не споменавам военна хунта ли? Защото е невъзможна по технически причини, както казваше историкът Драгомир Драганов. С осем още незакупени изтребителя преврат не става. А и се намираме в ЕС и в НАТО.

Въпросът е, като сме такива, какво правим там.

Коментари

Оги, Прокопиев и Дончев много

Оги, Прокопиев и Дончев много искат да свалят Борисов чрез техните медии бухалки, но няма да ги огрее. И Гешев много ги страхува

:)

Боко ке падне, факт. :) Но не е това актуалното сега. Льо Пенките и "Сабините" са наясно, че нападението е най-добрата защита. :)

Валери Найденов
„Откакто приключихме с европейското председателство, ходя с измачкани ризи – страх ме е да не би и ютията да ми заговори за предсрочни избори. Радио, телевизия, фейсбук, тръбопровод отвсякъде тече този зов и помпа демократически адреналин. … Как ще се оправя БСП, ако спечели – не знам, но явно пак ще танцува с ДПС...“ - https://www.24chasa.bg/mnenia/article/6990262

И Плевнелиев - "Старата политическа класа в лицето на Иван Костов и Георги Първанов"...
Костадин Генчев's picture
Костадин Генчев
Косьо Генчев

Илия Петров - ГЕРБ

Всички в тази т.нар. партия сте правени по калъп - шизофренни дебили и мазохисти, които се възбуждат от получените отрицателни отзиви за писанията си. И продължавате "с комсомолско дръзновение" да трупате все нови и нови негативи, както в личен, така и в обществен план.
Е . . . както се казваше навремето - дерзайте!

"Умнокрасивите" бленуват

"Умнокрасивите" бленуват Бойко да падне. Ама това ще се случи само в мокрите им сънища. Бойко и ГЕРБ ще са още дълго на власт.

Бойко пада два пъти...

И двата пъти пада заради тъпите и грозните.

Задава му се трети и тоя път тъпите и грозните могат да не го пуснат лесно.

Джамджиева - къде си? По

Джамджиева - къде си? По колко статии ще пускате за Гешев на ден?

Илия Петров

На първи въпрос - на протеста съм. На втори въпрос - колкото трябва.

:)

"Димитрана Александрова вече не е главен редактор на в. „Труд”. Новият шеф е Светлана Джамджиева, досегашен първи зам.-главен редактор. За промяната съобщи лично Любомир Павлов, съсобственик на „Медия холдинг България”.
За назначението обаче главна роля изиграл другият съсобственик – милионерът фармацевт Огнян Донев. Той отдавна повтарял, че човекът, който има качества да ръководи „Труд” е именно Джамджиева.
Може би това е и причината Светлана Джамджиева да откаже на бившия си шеф Тошо Тошев да го последва в новия вестник, където той й е предлагал да бъде първи зам.-главен редактор. След отказа й поста бил зает от Валерия Велева, а Тошев бил силно разочарован.

Светлана Джамджиева е във в. "Труд" от 18 години. Написала е стотици материали - репортажи от горещи точки на планетата, коментари и анализи. Била е редактор, зам.-главен и първи зам.-главен редактор. Считана бе за една от най-приближените журналистки до Тошо Тошев...."
https://frognews.bg/novini/svetlana-djamdjieva-noviiat-shef-trud.html

Затова тук няма да прочетете изчезналите от нета
"Част 2. Как глътнаха сладкото хапче „Софарма"" - http://www.temanews.com/index.php?p=tema&iid=700&aid=15901
"Част І. Виж кой говори..." -http://www.temanews.com/index.php?p=tema&iid=699&aid=15879
"Част ІІІ. Виж кой купува..." - http://www.temanews.com/index.php?p=tema&iid=701&aid=15918

Да, плебс,

тук няма да прочетете лъжи.

:)

О, да. Само филтрирана "истина"... Затова ги няма апокрифните, ай да почна с нещо меко:

„Бончева: Моника прилапа наследника на „Свободна Европа”, затвориха ни устите заради Първанов" - http://www.vlastta.com/displaynews/74257

А сега твърдо:
"Престъпна империя: Кой е Огнян Донев!" - anonybulgaria.wordpress.com/2013/03/01/престъпна-империя/
„Борис Велчев - между Ясер Арафат и Конституционния съд“ - http://www.xn--80aepcclrgjoh6i.com/2014-03-31-10-44-02/9-2014-04-04-13-31-46
"Шефът на Зелените направил фонд, в който пенсионни фондове, близки до кръга "Капитал", изливат огромен ресурс" - Труд
"СКАЙ Управление на активи е новото име на Статус Капитал" - Инвестор
10 стинки's picture
10 стинки
10 стинки

Дрън-дрън

Живков бил паднал, съборен бил. Повратна точка, нам кво. И Борисов щял да падне...
Реалността е, че Живков си изживя живота така както искаше. Беше щастлив. Докато аз ходех на детска градина и ме промиваха с песнички за Ленин, тоя дядо махаше гордо от телевизора, говореше разни работи. Всички мълчаха, слушаха, после псуваха недоволно, но тихичко и страхливо.
Съборен бил на 78 години дядо... По-скоро беше пенсиониран щастливо в тиха, китна къща с охрана. Някакво дело течеше. Усети ли бай Тошо че се води дело. Роднините му ли усетиха. В немилост ли изпаднаха? Живееше си старините като старец, обгрижван и пазен. Нито възмездие, нито справедливост получи. Всичко каквото си изкара си остана за него и за семейството му.
Чакайте сам да падне Борисов сам. Ама то брои ли се, ако падне като се разболее или като остарее?

Мутрата ще падне така, както падна Живков

Само че лъжите, които ни се предлагат тук за падането са малко... лъжливи.

Живков падна, когато СССР оттегли подкрепата си от него (главно поради невъзможност да го крепи повече заради собствените си вътрешни проблеми).

Мутрата ще падне, когато "Западът" оттегли подкрепата си от него, т.е. почне да го намира за неприемлив, за недостатъчно послушен или когато "Западът" заради вътрешни проблеми загуби възможност и интерес да управлява в Бг.

Т.е. този момент не е много далече.

Калин

Паралелите между Живков и Борисов са неудачни ! Живков стоя на власт защото митрополията в Москва го поддържаше.
Пак така и падна - от Москва дадоха знак, че не им е необходим.
И всичко това в един съвсем различен геополитически пейзаж и събития след 1985 г.
Няма вечни политически фигури. И на Путин му се люлеят краката.
Иначе можем да си правим журналистически упражнения и импровизация колкото ни се иска.
Можем да сравняваме Борисов и с Елвис Пресли.
Нещата сега са различни. Кога ще падне Борисов, или да речем Орбан - времето ще покаже.
Никой не е вечен.
Ivan Samichkov's picture
Ivan Samichkov
Samichkov

Желев, боядисвай си косата по-добре,

че си заприличал на плашило! Смени си и снимката и спри да мъчиш българското слово! Толкова си объркан, че чак ми е жал за теб. Май само агент Алберт, твой съумник, те пуска отвреме на време в медия.

Ало, троловете, по-кротко, не

Ало, троловете, по-кротко, не се ядосвайте... Май много се вживявате в ролята

Триете, а?

Боли ви задника от фактите за вашите "кадри".
Йовко Манолов's picture
Йовко Манолов
jovko.manolov71

Доколко

и дали е прав в "предсказанията"си Веселин Желев,на мен ми е трудно да кажа,макар и някои неща,казани от него да звучат логично...А от друга страна може да звучат и недотам логично.По такива въпроси,псобено в дългосрочна перспектива и с точност какво точно ще стане,могат да сгрешат и най-опитните и добри политолози.Така,че на този фон коментарите на видния бесепар Йонев и колегата му гербаджия и кон с капаци Илия Петров меко казано мога да нарека смешни,ако не бяха и жалки,защото са индикатор и мерило на нивото на електората,а оттам дава и обяснение защо живеем по този начин!Да ни е честито!
Йовко Манолов's picture
Йовко Манолов
jovko.manolov71

Само да

допълня в отговор на др.Йонев,че колкото определени кръгове от Запада поддържат Борисов,което за съжаление е вярно,толкова пъти по-голяма подкрепа получава от Путинова Русия,защото безмълено и без съпротива допредостави цялата енергетика на БГ в руски ръце!Честито отново!

Хехехе

В сравнение с това, което направи другаря Костов за предоставяне на енергетиката в чужди ръце, г-н Борисов е още сукалче.

Но по Костова не плюете, кой знае защо.
Gotse Delchev's picture
Gotse Delchev
Gotse Delchev

Кой ще свали /замени/ Борисов - естествено руснацците!

Вътрешно-партийните преврати

носят най-малка полза за плебса!

Те се извършват за изгонването на неудобни вече личности, но с идея да запазят статуквото, като малко го украсят с някаква декоративност и с пропаганда.

В този смисъл е трудно да се говори за падане на Живков от власт и то на 78 г., и да му се придава още фалшив ореол. Той просто бе заменен с нови лица, които при настъпващите политически промени, имаха основна грижа да запазят репресивните кадри на комунизма и богатството на държавата да бъде разпределено само между свои хора.

Никой не знае кога Борисов се е продал на руснаците, но в политически аспект Борисов е руска собственост.

Когато Борисов започне да става русонеудобен, някой Решетников ще го замени с друг русоугодник.

Докато не се освободим от руското подтисничество, русите ще ни диктуват правилата на играта, а ние, българите, ще бъдем народ втора ръка, очакващ изчезването си от географските кадри.
Йовко Манолов's picture
Йовко Манолов
jovko.manolov71

По Костов

не плюя,защото няма за какво!А ако приемем,че Костов е извършил грешки относно приватизацията на енергетиката и икономиката,то колко години имаха неговите наследници след него във властта в лицето на Царя,Станишев,Доган и Бойко да ги поправят?Е,направиха ли го?А Костов завари умишлено фалирана и опоскана до последно държава,която за да се приватизира изискваше огромен кураж и качества,които само Костов не се уплаши да прояви,глупако!

Ае стига лъга, ве, комундрел.

"А Костов завари умишлено фалирана и опоскана до последно държава"

Костов завари държава, подготвена от червената номенклатура за приватизация и изпълни червения приватизационен план точка по точка.

Единствената "смелост", която тоя крадлив мангал прояви е да сложи хора като филчев да му пазят гърба и хора като божков да му събират комисионните.
Martin Martinov's picture
Martin Martinov
САМОсеПИТАМ

Из нета:

"Трябва да сте доволни от управлението на Борисов и ГЕРБ.
Показаха по най-идиотския начин безсмислието на политическата класа. Въпросът е, има ли кой да осъзнае това и да поиска да се сложи край.
Очевидно не, съдейки по адептите тук.
Но в края на краищата всяка анархия завършва с диктатура, защото беззаконието не може да се трае вечно. При условие, че има някой останал по тази територия. Но колкото и да я напуска, положението ще става все по-лошо за политиканите, защото природата празно място не търпи. На мястото на напусналите ще дойдат рано или късно чужденци, които ще изритат местните търтеи, за да дойдат чужди такива.
Ей това ще е резултатът от скачанията „кой не е червен“ или „който не е с нас“…
Но от такива хора… такива резултати…“
И земята ни се измита – напомням: по реда крави, птици, кози, овце, сега свине…
Остават хората. Едните засега тръгващи си "доброволно"…
Другите - „хуманно евтанизирани" от супер успешно и ефективно УЖ здравеопазване.. Първи сме по смъртност в Европа.. С ръст на смъртността по-голям от икономическия ни УЖ растеж..
И е готово за нахлуващите в Европа паразити…
Чий ли е планът?
А оценката за изпълнението на плана - 2018 год. България зае първо място в класацията на ООН за най-бързо изчезващата държава от картата на света..
И кой най-дълго се труди за това първо място в 30-те години УЖ демокрация???
Йовко Манолов's picture
Йовко Манолов
jovko.manolov71

Йонев,

комундрел ше викаш на майка ти на сина и,ясен ли съм?

Комундрел ще викам на

всеки, който брани най-мръсната комунистическа сволоч, която продаде държавата на мутрите и червенокуфарчетата.

Браниш драгалевския мангал - значи си комундрел, който се храни от червено куфарче.

Т.е. да, ясен си :)
Йовко Манолов's picture
Йовко Манолов
jovko.manolov71

И тия

тъпотии,дето ги публикуваш за Костов,ги слушаме вече 20 години,нещо ново ще измислите ли,или явочниците ви само тва знаят,а?

Естествено, че истината за управлението на

драгалевския крадец я слушаш вече 20 или 30 години. Тя се случи горе-долу тогава, около 90-92 и после между 97-01.

Българският народ така се омерзи от тия неколко години неприкрит грабеж, че оттогава другарят Костов не е помирисвал власт.

Храни се от ограбеното и от някоя-друга поръчка от цветанвасилевци и подобните им :)))

За варелите, пълни с вода не разбрахме дали са му платили от Козяк, че много бързо се разбра колко е глупав.
Костадин Генчев's picture
Костадин Генчев
Косьо Генчев

курбат йонев

Чудя се само, колко ли малка трябва да ти е пишката, за да се кръстиш така?! Някакъв дълбоко загнезден в подсъзнанието ти комплекс те мъчи, та не ти дава мира.

Миличко,

ти си първият след буба Мара в тоя форум, който подема темата за пишките.

Що не се съберете двамцата да си ги мерите, отива ви.
Йовко Манолов's picture
Йовко Манолов
jovko.manolov71

Няма

по-големи комундели от гербаджийските рашисти,и ти сам си го знаеш!Даже имате един ваш човек в клуба за приятелите с Русия на Шаренкова.Да ти кажа ли кой е,или сам ще се сетиш,отворко гаден?

Най

Следвайте ни

 
 

Още по темата

Още от категорията

Анкета

Защо само Иван Гешев е номиниран за главен прокурор?