Председателят на КПКОНПИ Пламен Георгиев е чакал проверката на доходите му от НАП да приключи, за да подаде своята оставка. Това разкри той пред журналисти в парламента, минути след като депутатите гласуваха освобождаването му.

"Държа в ръцете си акт на НАП, която показва, че съм чист човек. Анализира се всяка една стотинка, която е получена от мен и от моята съпруга като доход и за всеки един ден се прави анализ. Тази проверка доказа, че аз не съм извършил нито едно закононарушение", заяви той.

Георгиев се похвали с успехите си в КПКОНПИ - двама задържани с подкуп за година, над 30 случая подадени в прокуратурата, по 10-20 млн. лева отнето имущество на година и пр.

"Не искам една хиперболизирана тераса, която беше едно абсолютно безумие, да се отрази по някакъв начин на работата на комисията."

Бившият вече председател на КПКОНПИ каза още, че "очевидно" е имало атака срещу него от "олигарсите". Кои - не каза. Заяви и че няма доказателства, но повтори - "то е очевидно". И заяви, че не е говорил с премиера Борисов за своята оставка, внесъл я веднага щом получил заключенията на НАП.

И се оплака как семейството му е било тормозено, децата му са били снимани с дронове и са се страхували да излизат на терасата.

Но призна, че е допуснал "грешка в комуникацията".

"Аз не можах да повярвам, че се случва нещо такова. Допуснах грешка, може би трябваше по-рано да изляза пред вас и да обясня. Извинявам се още веднъж, че не седнах всичко пред вас да обясня", каза той на медиите.

За следващия председател на КПКОНПИ заяви, че трябва да е решителен. А собствените му планове са да се върне в прокуратурата. За бъдещия си шеф Иван Гешев каза, че е "професионалист".

"Аз съм прокурор и в крайна сметка мястото ми в прокуратурата се пази."

Вече бившият шеф на КПКОНПИ е с охрана, защото имало заплаха за живота му. Причината била високия му морал. А от това, че искал да плаща данъци за тераса обща част, защото я ползвал - е започнал целият скандал

Георгиев подаде оставка днес. Това стана ясно след като извънредно в дневния ред на парламента беше внесена точка за освобождаването му.

От БСП се възмутиха от факта, че се решава "съдбата на председателя на КПКОНПИ" набързо, без никакво предупреждение, без яснота "какво е свършил, какво не е свършил и защо не го е свършил", както отбеляза червеният депутат Крум Зарков.

"Процедурно е абсолютно неадекватно пускането на тази точка в дневен ред. Трябваше да е разпределено в ресорната комисия", отбеляза той. 

Филип Попов поиска да бъде поканен Георгиев, за да обясни на депутатите причините за оставката си. Предложението бе подложено на гласуване, 106 бяха за, 32-ма против, 16 се въздържаха. 

След това обаче председателката на НС Караянчева обяви, че "залата видно не иска да види г-н Георгиев днес". Видно стана ясно, че депутатите не са сигурни за какво точно са гласували. От БСП настояваха, че гласуването задължава Георгиев да дойде, а не е просто покана към него.

Караянчева обяви 10 минути почивка, която после беше удължена на 40 мин. - за да има време Георгиев да пристигне.

Той пристигна след около 30 минути, а Караянчева се опита да стартира заседанието отново. Голяма част от депутатите обаче бяха отишли на обяд

Шефката на парламента попита дали има изказвания, без да изчака отбеляза, че явно няма искане за това и обяви край на дебата, въпреки бурните възраженията на БСП. После започна гласуването.

120 гласуваха "за", трима бяха против, трима се въздържаха.

От левицата отново възразиха срещу прекратения дебат. 

"Бяхме казали, че 10 минути ще чакаме, трябваше да бъдете в зала. Нямаше повдигната ръка като питах и прекратих разискванията", обясни Караянчева.

Крум Зарков реагира, че това е подигравка с българските граждани, с Георгиев, със "стотиците в КПКОНПИ, които не знаят какво им се случва". 

"Вие толкова бързахте, че не поканихте г-н Георгиев в зала. Не подложихте на гласуване тази процедура. Не е въпросът нас да ни изслушвате, а него да го изслушаме", заяви и Филип Попов.

Името на Георгиев бе замесено в скандала "Апартаментгейт". Оказа се, че той има тераса от над 180 кв. м. Тя не е била декларирана от Георгиев, той самият твърдеше, че не е негова, а е "общи части", но според документи се оказа, че фигурира в ипотеката за жилището. Впоследствие стана ясно, че от 2012 г. общината се опитва да провери какво е достроено на терасата още при предишния собственик на апартамента, но инспекторите не са били допускани. 

За терасата няма издавани строителни документи и съгласуване.

След скандала общината започна проверка, но тя бе спряна. Това доведе до освобождаването на арх. Влади Калинов, който на практика узакони спорните пристройки на терасата.

Пламен Георгиев оглави КПКОНПИ през март 2018 г. Дотогава бе шеф на комисията за конфискация - Комисия за отнемане на незаконни придобитото имущество.

Пламен Георгиев е роден през 1976 година в София. Завършва право в Софийския университет "Св. Климент Охридски" през 2001 година. Кариерата му започва в Столичната следствена служба през 2002 година, където остава в отдела за разследване на стопански и криминални престъпления до 2005 година. След това за година е прокурор в Софийската районна прокуратура. През 2008 г. Георгиев прави неуспешен опит да стане съдия, но не се класира, а през 2009 година е командирован в градската прокуратура.

След това стига до Върховната касационна прокуратура, където става част от специализирания екип за корупционни престъпления. Сред делата, по които работи, са тези за "Софийски имоти", завършили с оправдателни присъди, разследването срещу кмета на Кърджали Хасан Азис, което беше върнато от съда на прокуратурата, а впоследствие беше прекратено, депутатите от ДПС Митхат Табаков и Гюнай Сефер.

От този период най-ключовото дело, по което Георгиев работи и което така и не стига до съд, е скандалът с подслушването на покойния директор на Агенция "Митници" Ваньо Танов. Разговорите му с тогавашния министър на финансите Симеон Дянков, неговия заместник Владислав Горанов и тогавашния зам.-директор на Агенция "Митници" Антоний Странджев изтекоха в медиите.

Зам. правосъден министър е по времето, когато начело на ведомството е Диана Ковачева.