Георги Харизанов е изпълнителен директор на тв "Европа", член на ГЕРБ и на Института за дясна политика. Той е бивш управител на държавното дружество "Напоителни системи". През 2013 г. срещу него и двама негови колеги от ръководството на предприятието беше повдигнато обвинение за злоупотреби с продажбата на скрап, а след това съдът не откри доказателства за престъпление. Водил е собствено предаване по Канал 3 и тв "Европа". 

Г-н Харизанов, защо защитавате кандидатурата на Иван Гешев за главен прокурор?

Аз в нито един момент не съм защитавал неговата кандидатура. Първо, защото това няма никакво значение. И второ, защото не съм човек, който разполага с каквато и да е юридическа експертиза, за да мога да имам мнение върху професионалните му качества. Излезем ли от мнението за професионалните качества, навлизаме в субективни категории – симпатичен ми е, не ми харесва, което няма никакво значение за избора на нов главен прокурор. 

Това, което казвам, е, че фокусирането върху личността е ненужно. Превръщането на темата в политическа – също. И в крайна сметка тези две неща – личностната оценка за Гешев и превръщането на въпроса в политически, по-скоро пречи, отколкото помага. 

Но тук въпросът не е за личността, а за процедурата и за начина на управление на прокуратурата. И то тази система, от която вие лично пострадахте, когато месеци лежахте в следствения арест заради недоказано обвинение. 

Аз това казвам. То и няма как да бъде доказано, защото не бях в следствения арест заради обвинение, а заради една сглобка между ДАНС, някакъв мистериозен анонимен свидетел и тогавашния шеф на следствието Петьо Еврото, че съм щял да си нарушавам условията по гаранцията, определена от съда, която беше подписка. Смехотворна работа.

Аз имам проблем с институцията на главния прокурор с нейните гигантски правомощия и с липсата на контрол. А не с личността на конкретния главен прокурор, който и да е той. Когото и да изберем, той е всесислен, подлежи на формален контрол и еднолично управлява цялото държавно обвинение. 

Тази процедура, която в момента върви, не е ли повод да обърнем внимание именно на тези проблеми?

Нека обърнем внимание на начина, а не на това, че Гешев е единственият кандидат в момента. Колкото и да са те, единият от тях ще стане главен прокурор, който ще е всесилен. Аз това имам предвид – темата се персонализира и се политизира погрешно. Вместо да се каже, че реформата се спря. Вместо да се каже, че ГЕРБ и г-н Борисов обещаха реформа да има след Цацаров, а тя не се прави. След като Христо Иванов заяви, че прокурорите не са магистрати и това, че те сами си определят кандидати, не е магистратско самоуправление, нека се извади прокуратурата от съдебната власт, нека стане държавно обвинение, както е в САЩ, съдиите да бъдат оставени на мира. Да се знае, че държавното обвинение е политизирано, но за него управляващите носят отговорност.

Сега процедурата е проведена по буквата на закона. Затова и няма формално нарушение на процедурата. Това, че г-н Гешев е единствен кандидат, не е негов проблем. Затова и не се присъединявам към хора на хората, които го плюят. Но това не значи, че го защитавам или имам положително мнение за институцията. 

Как си обяснявате това забравено обещание на ГЕРБ за нова реформа в съдебната система след края на мандата на Сотир Цацаров?

Това трябва да е политическият разговор. Защото в момента какво ни казват извънпарламентарните партии – това е кандидат на статуквото, защото всички от парламентарната квота са го подкрепили. Добре, а вашата парламентарна квота къде е? Нямате такава, значи така е преценил избирателят. Съгласно закона парламентарните партии имат квота във Висшия съдебен съвет, която Христо Иванов държеше да е по-голяма в Прокурорската колегия. И тази квота номинира прокурор. На кого да се сърдим в момента.

С това смълчаване в момента значи ли, че има намеса от страна на политическата класа в избора на главния прокурор? 

Аз не мисля, че е смълчаване, напротив. И петимата представители на парламентарната квота в прокурорската колегия подкрепят кандидатурата на г-н Гешев. Това не е смълчаване, а е ясна позиция. 

Това не е ли ясно послание към българските граждани, че главен прокурор, избран с подкрепата на политическата класа, гарантира недосегаемост на същите тези политици?

Така е конструиран законът в момента. И тук се сблъскват две тези, които бяха повод за голямата правителствена криза от 2015 г. и оставката на Христо Иванов като правосъден министър.

Едната е логичната и вярна ваша теза – парламентарната квота гарантира мълчаливото съгласие на главния прокурор да не закача избралите го партии.

От другата страна е г-н Иванов, който си подаде оставката за това, че парламентарната квота не беше увеличена, казвайки, че ако прокурорската квота има надмощие, живеем в прокурорска република и Цацаров взема надмощие над парламента. Няма как и двете тези да са еднакво верни.

Аз мисля, че е по-добре парламентарната квота да е по-малка, а професионалната по-голяма. Затова и онази криза беше измислена, а запъването 5 на 6 и 6 на 5 беше смехотворно. Реформата можеше да продължи, ако г-н Иванов и г-н Кънев не бяха изоставили битката. 

Но тогава имаше и друго усилие, което се превърна във формално - главният прокурор да се отчита пред Народното събрание.

Остана формална тази процедура. Г-н Иванов подаде оставка на етап конституционни промени, а впоследствие г-жа Екатерина Захариева внесе промените в Закона за съдебната власт и отчетността на главния прокурор пред парламента. А имаше още много какво да се свърши. 

Има ли в момента условия да се продължи реформата в съдебната система?

За съжаление не виждам в този парламент конституционно мнозинство, което да осъществи реформата след Цацаров. Нито една от партиите, явила се на последните избори през 2017 г., не е дала заявка за тежки правосъдни реформи. Избирателите пък не подкрепиха партиите, които акцентираха върху тях. 

А колко дълъг ще бъде животът на този парламент след разкола в "Обединени патриоти"?   

От миналата седмица ние се намираме в условия на управление на малцинството. След изключването на тримата депутати на „Атака“ от групата на "Обединени патриоти" управляващите разполагат с 119 народни представители. Но нито в "Обединени патриоти", нито във „Воля“, нито в БСП има кой знае какъв ентусиазъм около провеждането на предсрочни избори. Това ще удължи живота на парламента докрай, но не означава, че няма да има кризи с кворума, номера и опити за предизвикване на нестабилност. Целта ще е не да се предизвикат предсрочни избори, а да се намали популярността на ГЕРБ. Съпротивата ще е дозирана. 

Защо не споменавате ДПС?

Защото ДПС нямат интерес от предсрочни избори, те решиха проблема си с ДОСТ през 2017 г. Второ, местните избори им дават възможност наново да консолидират структурите си, да приберат част от бегълците, подлъгали се да тръгнат с Местан. И трето, ДПС има сериозни позиции в местната власт и успява добре да използва влиянието в парламента, за да си осигури политически комфорт, а в някаква степен и комфорт за прословутите обръчи от фирми и бизнес кръговете около тях. Колкото повече "Обединени патриоти" се карат помежду си, колкото повече отслабва влиянието на Веселин Марешки, толкова повече се засилва влиянието на ДПС. И много добре я играят тази игра. 

Е, при тази окуцяла патриотична патерица на ГЕРБ не се ли създава по-голяма зависимост от ДПС?

Зависимост – не, защото ДПС не е част от управлението. За разлика от доста партии еднодневки ДПС е относително постоянен и надежден партньор, що се касае до важните решения във фискалната и данъчната политика, в икономиката и външната ориентация на страната. Това, че те гласуват заедно с ГЕРБ, е техен начин да извлекат позитив, а не е негатив на ГЕРБ. Не можете да забраните на опозицията да ви подкрепи. В момента, в който оцеляването на правителството зависи от ДПС, бъдете сигурни, че Борисов моментално ще предизвика отново предсрочни избори. Той е наясно какво значи да управляваш официално с ДПС и не мисля, че би го допуснал. 

Защо в ГЕРБ не се говори публично за Ахмед Доган и Делян Пеевски?

Никаква представа нямам. Дали е някакво страхопочитание, дали е някакъв респект към медийната мощ на г-н Пеевски, която за мен е силно надценена – тя към днешна дата се изразява в два-три вестника. Дали е някакво съобразяване с оглед на тънкия лед, по който се ходи за кворума в парламента и това да не ядоса ДПС. Аз нямам такъв комплекс и не разбирам защо оставаме с впечатлението, че това са едва ли не „онези, чието име не бива да се произнася“.

Ще има ли чистка сред кметовете на ГЕРБ за предстоящите избори след разместванията в партията заради „Апартаментгейт“?

Нищо чудно. ГЕРБ е партия, която се променя интензивно от мига на своето създаване. Целият първи състав на изпълнителната комисия отдавна не е част от партията. Няма ги вече Душана Здравкова, Искра Фидосова, Костадин Хаджигаев, Мирослав Найденов и т.н. Те дори не са в политиката. В ГЕРБ никога не е имало страх от интензивни промени. Аз не очаквах г-н Цветанов да излезе от ГЕРБ и от политиката, но и това доживяхме. Мисля си обаче, че неговата липса ще се усети. Но това показва, че партията е по-важна от всяка една личност, хубаво е всеки да го помни. Изкушението на хората да се самозабравят и да си помислят, че са незаменими, е много голямо, особено когато заемат някакъв пост или, да речем, кмет на областен град. „Бог високо, цар далеко“ – ако и кметът е координатор на партията, основен кадровик, самозабравянето е на една крачка. 

Кои кметове ще смените?

Засега знам само за г-н Иван Тотев (кмет на Пловдив, бел. ред.), но има и няколко областни града, особено на север от Стара планина, където предстоят сериозни промени. 

Плевен?

Там е по-особен случай, но си мисля, че има и други градове, в които ще има интересни събития. Не съм сигурен дали и г-н Стоилов в Русе ще кандидатира за нов мандат. 

Има ли целенасочена политика да се сменят всички висши партийни кадри, които са били близки до Цветан Цветанов?

За момента не виждам такава тенденция, но това би било странно. Ако един такъв процес се проведе самоцелно, това би довело до самоубийство. 

Трябва ли да се плашат управляващите от нови политически играчи?

Енергия за нови политически проекти аз скоро не съм видял. Това го потвърждава и представителството в парламента с изключение на г-н Марешки. Колкото до г-н Слави Трифонов, той е постигнал всичко, стигна абсолютния връх, що се касае за телевизия и шоубизнес. В политиката обаче всичко, с което се е захванал до момента, е неуспех. Той изпусна засилката, изпусна момента. Ако беше сформирал партия след референдума, когато Борисов подаде оставка (есента на 2016 г., бел. ред.), щеше да има доста сериозно присъствие в сегашния парламент. Пропусна онзи момент, сега пропуска и местните избори. Надценяването на г-н Трифонов като участник на политическия терен винаги ми е било странно. 

Няма ли вариант да участва със свой кандидат на изборите в София?

Вариант е да подкрепи някаква кандидатура. Но какво значи шоумен да подкрепи някаква кандидатура? Това би било толкова комично, колкото и прессъобщението: КНСБ подкрепя Йорданка Фандъкова за кмет.

Има ли колебания в Йорданка Фандъкова да се кандидатира отново и в какъв аспект са те?

Колебания не бих казал, има тактическо изчакване, за да се види какво е разпределението на политическия терен. На 31 юли свършиха и номинационните събрания в ГЕРБ-София. Те ще посочат кандидати за районни кметове и фаворити за листата. В София ГЕРБ няма проблем с избора на кмет, а с листата за общински съветници. 

Защо, кадрови ли е проблемът?

От една страна, да. В годините се създаде традиция, че ако някой е бил общински съветник, едва ли не му се полага пак да бъде. Нещо, което не е вярно. Второ, в някаква степен има капсулиране на партийните структури. Не се привличат нови качествени хора. И ако отново в нея попаднат мълчаливи и анонимни хора, това ще е проблем по време и след изборите. 

Цялата парламентарна група на ГЕРБ е пълна с мълчаливи и анонимни депутати. Това не е ли задължаващо и за общинарите?

Добре, че е Тома Биков, който и не е член на ГЕРБ. В общинския съвет има качествени хора, но не са достатъчни за цялата листа. Трябват повече хора с мнение и позиции и лоялността им да не е единственото качество. Защото има много хора, при които партийната им лоялност е единственото им качество. 

Това ли създаде феномена на „калинките“ в управлението?

Издигането на лоялността в култ води до такива проблеми. Според мен първо трябва да се гледат качествата и чак след това да се култивира лоялността. Не може да искаш от интелигентни хора да са лоялни към партията дори когато тя прави откровени глупости. В този смисъл страхът да се заградиш от независими хора и такива с мнение е основателен за политическите лидери. Но е крайно време да се разбере, че обраното води рязко до сваляне на качеството и на партията, и на управлението, и на начина, по който се развива държавата. Дано и този път лоялността не бъде издигната в култ. 

Г-н Харизанов, защо бившите шофьори и гардове на някогашната номенклатура станаха представители на днешния бизнес и политически елит?

В бизнеса основният капитал са контактите. В една стартираща пазарна икономика, в която частен ресурс реално няма, да познаваш важните хора реално е незаменим ресурс. Това е основно предимство пред всички останали. Хората, които са били близо до властимащите тогава, са познавали важните хора. Но 30 години по-късно нито един шофьор не би могъл да развие и да съхрани онзи капитал, който е попаднал случайно в неговите ръце в началото на 90-те. Не знам защо хората се вторачват в тези, които са се провалили или са били „господин за един ден“.

Аз не виждам защо един Спас Русев, който стана част от световния бизнес елит и който има качества, трябва да се чувства виновен или да бъде критикуван за това, че е тръгнал от много ниско стъпало. Никой не се е родил милионер, важно е кой ще задържи придобитото и кой ще успее да го развие. А такива останаха много малко. Към днешна дата не виждам чак толкова много хора, които са необяснимо богати.