Приказният живот начело на СССР - първата работническо-селска държава

Преди 95 години в СССР избухва скандал за огромните разходи на проповядващите социално равенство високопоставени болшевики. За първи път в новосформираната държава привилегиите на властимащите стават обект на обществено обсъждане. За огромните суми, отпускани за пътувания в Европа, за разкоша, в който са се къпели ръководителите на първата работническо-селска държава, и за политическите дивиденти, които Сталин успява да извлече от скандала, разказва Артьом Кречетников от руската редакция на Би Би Си.

На 5 август 1924 г. секретарят на ВЦИК (след 1937 г. – Президиум на Върховния съвет) Авел Енукидзе изпраща до Сталин, тогава още не едноличен вожд, а секретар на ЦК ВКП(б) по кадрите и организационната дейност, справка за изразходваните средства за почивка на „особено отговорни другари”.

„ВЦИК има на разположение документи за разходи за неподлежащи на разгласяване помощи на другарите, за отделно раздавани суми по време на пътуванията им за почивка, а също и за оборудване и поддръжка на помещения, предназначени за почивка на тези другари“, се посочва в бележката.

Секретени помощи за отпуски

От документа с печат на подписа „Съв. секретно. Лично“ и бележка „Без номер и без копие“ следва, че през предходната 1923 г. за почивка и лечение (в страна с безплатно здравеопазване) на ръководителя на Коминтерна и Ленинградската партийна организация Григорий Зиновиев са изразходвани 10 990 рубли, а на председателя на Революционния военен съвет Лев Троцки са дадени 12 930 рубли. Част от тези пари са отишли за ремонт на вилите им, които след това са били използвани и от други водачи, но числата все пак са астрономически.

„Златната” неповска рубла през 1924 г. се равнявала на 2,2 тогавашни, или около 33 съвременни долара. По същото време месечната заплата на гражданина Корейко от „Златният телец” на Илф и Петров, служител във финансово-счетоводния отдел на държавно учреждение, е 46 рубли. Така са почивали Троцки и Зиновиев – всеки от тях срещу 20-годишните заплати на обикновен съветски служител.

Другите вождове били по-скромни. Сталин е похарчил за себе си 1640 рубли, Лев Каменев – 1250 рубли. Но за първата половина на 1924 г. Каменев получава за почивка и лечение 5450 рубли, а Зиновиев – отново 10 хиляди.
Както е посочено в друг документ по-късно, Енукидзе лично е управлявал парите в неподлежащия на разгласяване фонд, а правила и ограничения не е имало. Той просто раздавал исканите суми, не можел да спори с членовете на Политбюро.

В повечето случаи исканията са били получавани от Енукидзе чрез ръководителя на специалното звено на ОГПУ за охрана на висшите служители Абрам Беленки.

Освен в кавказките и кримски курорти вождовете редовно почивали в чужбина, особено в приятелска ваймарска Германия и в рускоезична Латвия.

През 1924 г. Риков получил три хиляди долара (днес на стойност около 45 хиляди долара) за тази цел, секретарят на Централния комитет Вячеслав Молотов – 1213 долара и 1500 латвийски рубли, председателят на Държавната комисия за планиране Александър Цюрупа (който във филма „Ленин през 18-ата година” припада от глад на заседание на Съвета на народните комисари) – 977 долара.

През 1922 г. заместник-председателят на Върховния съвет на народното стопанство Ивар Смилга харчи около две хиляди златни рубли за лечение в чужбина, за което не може да представи никакви документи. В обяснителна записка до Централния комитет той признава, че част от парите са отишли за дрехи, „както и за дребни разходи под формата на ресторанти, таксита, театри и т.н.“.

Златната рубла е била равностойна на царската. През 1913 г. някой си Л. Жданов, споделяйки опита си в излизащото в Санкт Петербург списание „Космополит”, описва как е прекарал 36 дни в Европа, пътувал е до Австрия, Италия, Франция, Белгия и Германия и похарчил всичко 342 рубли и 25 копейки.

Енукидзе предлага „да се предприемат мерки за установяването на някакви пределни норми за тези помощи на едно лице, а сумите да бъдат съсредоточени в едно учреждение”, допускайки, че „може да възникне недоволство сред някои другари”.

„Говори се по всички кръстопътища”

Справката била напечатана на машина, но конкретните изплатени суми Енукидзе добавил на ръка, очевидно нежелаейки да предаде конфиденциалните сведения дори на доверената машинописка. И все пак информацията скоро се разчула.

Във вестниците, разбира се, не се появило нищо. Но по данни на ГПУ темата била обсъждана, при това със споменаване на точните числа, както сред интелигенцията и непманите, така и сред работници и редови комунисти, много от които през 1924 г. все още се отнасяли сериозно към въпросите на революционния ентузиазъм и пролетарската скромност.

Бившите управници също правели такива неща. Великият херцог Александър Михайлович невъзмутимо си припомня как веднъж се разсърдил на Николай II, който не се вслушал в съветите му, махнал с ръка на всичко и решил да се отпусне. Заминал за два месеца до Биариц, където наел цял хотел за голямото си семейство и многобройната прислуга. Но великите князе не проповядвали социална справедливост.

Изучилият темата историк и журналист Евгений Жирнов смята, че Сталин е организирал изтичането на информацията. Неговият стар приятел Енукидзе би могъл да подготви справката от 5 август както по негово искане, така и по собствена инициатива, с надеждата да влезе в лагера на победителите, обяснява изследователят. 13 години по-късно услугата не спасила Енукидзе от разстрела, но това е друга история.

На 15 септември Сталин чрез Молотов разпространява собствена бележка сред членовете на Политбюро във връзка с факта, че по думите му „сега за тези суми се говори по всички кръстопътища“.

Той не споменава справката на Енукидзе, а се прави, че не е имал представа: чул за слуховете, обърнал се към Енукидзе и Беленки за разяснение и установил, че всичко е вярно.

„Предвид деликатността на това дело и възможните недоразумения, които могат да нанесат сериозен ущърб на партията, бих помолил да се внесе за потвърждение в ЦК следното предложение: 1) да се определи максимална месечна норма за разходите за отпуски в съветски курорти на членовете на ЦК; 2) да се раздават суми на всеки отпускар поотделно в зависимост от срока на отпуската”, написал Сталин, а за себе си за следващата си отпуска помолил за 400-500 рубли (само десет счетоводителски заплати).

Случаят не получил по-нататъшно развитие и Сталин повече не проявил интерес към него. Може да се предположи, че основната цел – дискредитирането на Троцки и Зиновиев – е била постигната.

„По онова време скромността на вождовете в страната започнала да се смята за постулат. Ако вземем предвид безработицата и оскъдните заплати на служителите, информацията за харченето за почивки на властта е била политически убийствена. Сталин майсторски използва инкриминиращите доказателства“, коментира пред Би Би Си Евгений Жирнов.

Ето още някои факти от времената на „ленинската простота” и „сталинската строгост”:

„Червеният хайвер беше в изобилие. Този неизменен хайвер краси не само моите спомени за първите години на революцията”, си спомня Троцки.

Менюто на Феликс Дзержински, съставено от диетолозите, включвало есетра, сьомга, супа от риба тон, пуйка с мариновани ябълки, прясна гъбена супа и някакво „говеждо були“.

Председателят на ВЧК разполагал с три квартири, една от тях в Кремъл, и три вили в Подмосковието. През септември 1918 г. той прекарал отпуска си в Швейцария. Писал на секретаря си:

„Трябва ми шкаф-библиотека. Доставете го. Няма да мога да го платя. Да бъде за сметка на държавата.”

Ленин получил две разкошни вили още през 1918-а, а на следващата година с държавни вили се сдобили останалите членове на ЦК. Ето как описва дачата на Микоян дъщерята на Сталин Светлана Алилуева:

„Мраморни статуи, стари френски гоблени, многоцветни витражи, парк, градина, тенис корт, оранжерия, парници и конюшня.”

Самата Алилуева по думите ѝ, живяла на дачата на баща си в Зубалово, е израснала по същество в условията на имение на едър земевладелец.

На 14 юни 1920 г. били въведени „совнаркомовските” продоволствени дажби за „особено отговорни и напълно незаменими работници“. Порционите, наречени по-късно кремълски дажби, съществували до разпадането на СССР. Броят им многократно се увеличавал, а съдържанието се разширявало и разнообразявало.

Първоначално броят на получателите бил определен на две хиляди, но доколкото същото количество продукти се полагало и на всеки член на семейството, фактически се раздавали повече от 10 хиляди дажби. Те включвали 12 вида продукти, в това число 4 кг месо и 4 кг риба месечно, а също цигари и кибрит. За удивление на изследователите дажбата включвала и над 600 г сол месечно, което е четири пъти над физиологическите потребности.

Само през ноември 1920 г. от складовете на ВЦИК семейството на Ленин е получило 24,5 кг месо, 60 яйца, 7,2 кг сирене, 1,5 кг масло, 1 кг сланина, 2 кг черен хайвер, 4 кг краставици, 30 кг брашно и зърнени храни, 5 кг захар, 1,2 кг бонбони.

Комисия към ЦК РКП(б) и ВЦИК, оглавявана от Матвей Муранов, установила през февруари 1921 г., че от 58 ръководители, живеещи в Кремъл, практически всички имат лична прислуга, а Цюрупа и Луначарский всекидневно вземали от спецстоловой по седем обяда. Комисия предложила въпросът за привилегиите да бъде разгледан на пранирания през март Х конгрес на партията, но той не бил включен в дневния ред.

На 22 юли 1921 г. Ленин нарежда:

„Да инструктира Народния комисариат на храните да уреди специален магазин (склад) за продажба на продукти (и други неща) на чужденци и посетители на Коминтерна.“

Така започва историята на съветските „торгсини“, „берьозки“ и закрити разпределители. Ако при капитализма не всеки може да си позволи скъпи стоки, то в СССР обикновените хора физически не са допускани в специалните магазини.

През пролетта на 1922 г. в гаража на Ленин, който според него бил „под строгия надзор на ГПУ“, имало шест автомобила, включително „Ролс-Ройс”.

„Ожених се през юни 1929 г. Приказен живот, приказен… Апартамент на Манежния площад… Шест стаи… Ходех с колата за обяд, даваха ни я в съдове – не може да изстине, близо е до Кремъл, а за колата ни светофарите светеха само зелено. Храната беше за двама, но можеха да се нахранят девет души. Винаги се даваше килограм масло и килограм черен хайвер, сладкиши, алкохол, а каква риба… И чудесни котлети…“, спомня си снахата на Каменев Галина Кравченко.

На 8 февруари 1932 г. със секретно постановление на Политбюро е отменен така нареченият партмаксимум за отговорни работници комунисти в размер на 2700 рубли годишно. Някои историци смятат това събитие за окончателния крах на комунистическата идея.

Тогава започва и продължава и през 1961 г. практиката за раздаване на номенклатурните кадри на „пакети” – месечни парични бонуси в пликове, толкова секретни, че върху тях не се начислявал дори партийният членски внос.

Сталин ходел скромно облечен и не се обграждал с помпозен лукс. Въпреки това той имал на разположение над десет дачи, повечето от които никога не посещавал, но персонал от служители и пазачи ги поддържал години наред в пълна готовност, в случай че стопанинът внезапно се появи. Сталин тръгвал на юг с два влака, а когато веднъж забравил любимите си чехли в кавказката си вила, от Москва бил изпратен самолет, така че при пристигането му те да чакат собственика си.

Официалната заплата на Сталин била 10 хиляди рубли месечно – двадесет пъти по-голяма от средната работническа заплата, плюс хонорари за книгите, при това нямало къде да ги харчи. По думите на Алилуева чекмеджетата на бюрото в кабинета му в така наречената Близка дача (в Кунцево) били пълни с пакети с пари. След смъртта на вожда там били намерени над 3,5 млн. рубли.

"Площад Славейков"