Определящите се като специалисти по диетика и лечебно гладуване вече няма да могат да практикуват, без да имат медицинска диплома. Диетиката и лечебното гладуване отпадат от списъка на неконвенционалните методи за благоприятно въздействие върху индивидуалното здраве.

Такова изменение в Закона за здравето готви ресорното министерство. Текстът е публикуван на сайта на ведомството, като общественото обсъждане по него ще тече до средата на следващия месец. Вече обаче има брожения, най-вече сред т.нар. нутриционисти и сред всички, които практикуват неконвенционалните методи на медицина, без да са лекари. Тази "професия" отдавна се практикува у нас, но според здравните специалисти хората лесно могат да бъдат подведени от самозвани диетолози и вместо по-добър ефект за здравето им да се получи влошаване. Факт е, че диетолози ни съветват дори от телевизионния екран.

"Методите на диететиката, включително лечебното гладуване, се прилагат като конвенционални методи при лечението и профилактиката на заболяванията", се посочва в мотивите на министерството.

Предлага се също така да отпадне разпоредбата от закона, според която всеки, който притежава диплома за завършено средно образование и свидетелство за успешно проведено обучение не по-малко от 4 семестъра във висше медицинско училище, да практикува неконвенционалните методи. 

"Предвиденото в закона 4-семестриално обучение обаче не е в състояние да осигури гарантиран обем медико-биологични теоретични знания и практически умения, необходими за целта", посочват от ведомството на Кирил Ананиев.

В допълнение се посочва, че за всички останали методи (без хомеопатията) или използване на нелекарствени продукти от органичен произход, използване на нелекарствени продукти от минерален произход,  акупунктура и акупресура и др. вече няма да е достатъчна само степен "специалист", а поне "професионален бакалавър" (3-годишно обучение).

"С прецизирането на текста (...) ще отпадне възможността лица със средно образование и такива без професионална квалификация по медицинска професия да практикуват неконвенционални методи", се посочва в заключение в мотивите на МЗ за промяната.

ВУЗ-ове раздават дипломи и сега

Готвените от МЗ промени бяха обект на разговор днес и в ефира на бТВ. Гостуваха проф. Божидар Попов, председател на Българското дружество по хранене и диететика, и Яна Данаилова - председател на Сдружението на нутриционистите. И двамата защитиха идеята да има законови изменения, но докато според Попов предлаганите от министерството текстове са правилни, според Данаилова трябва да има диференциация между "медицинските направления" - диететика и лечебен глад, и нутриционистите (консултанти по правилно хранене). От сдружението й призовават нутризионизмът да бъде регулиран като професия.

Двамата влязоха в остър спор, като председателят на Българското дружество по хранене и диететика обяви за наличието на множество случаи, при които на лекарите им се налага да спасяват здравето на хора, влошило се именно заради съветите на консултанти по хранене. Понякога дори сериозно.

"Един лекар има компетенцията да хваща елементите на заболяването. И в никакъв случай хора, които не са лекари, да се занимават с такива важни неща, касаещи човешкото здраве, това е недопустимо. Ние всекидневно се сблъскваме с гафове на такива нутриционисти, които са много. Те са псевдонутриционисти за мен, аматьори. Всички гафове, които правят, рефлектират върху нас. Негативите ги обираме ние, специалистите по хранене", посочи проф. Попов.

И допълни, че такива случаи са "всекидневие", "напаст".

Професията нутрициология е регламентирана в световната практика и се изучава в дълбочина и в България в немедицински специалности, като например в Университета по хранителни технологи (в Пловдив), контрира обаче Данаилова. В действителност УХТ предлага специалност "Храни, хранене и диететика", с която се придобива бакалававърска степен.

"Действия по посока здравна превенция, по популяризиране на здравословни начини на хранене и живот, по цял свят се практикуват от професията нутриционист, която се преподава във висши учебни заведения, не е медицинска специалност и това трябва да се разграничи със закон", защити тезата си Данаилова.

И даже изброи за какво се допитвали до нея хората: "колко време е добре да се накисва чията, колко време се приготвят броколите, кога се добавя мазнина в термичната обработка на храната, кои са храните с най-висока антиоксидантна дейност". Данаилова настоя, че ако човек е здрав, нямало проблем да му се изпише диетичен режим от нутриционист.