Обичам да изучавам историята, защото смятам, че националният характер и манталитет предизвикват през дълги цикли събитията да се повтарят.

Помислих си сега, когато отбелязваме 30 г от началото на Прехода, какво се е случило 30 години след Освобождението.

Всъщност тогава България е извоювала своята независимост и е станала царство. Но скоро след това започват войните, за да посрещнем 10 г по- късно първата национална катастрофа.

Този тридесетгодишен период след Освобождението носи изключително много общи черти с нашия преход:

И тогава първите осем години са били пълен хаос, когато е възниквала третата българска държава, изцяло под руско влияние. И е станало драматично събитие- преврат - на осмата година, от изхода на което е зависело накъде ще тръгне България. И тогава се появява държавникът Стамболов, който се опълчва на Русия, ориентира страната на Запад и започва смели реформи. А след него става премиер човек с изцяло европейско образование и говорещ множество езици като Константин Стоилов и т.н. И десетки хиляди младежи отиват да се изучат на Запад и да подготвят следвоенното поколение политици.

Разбира се, някои събития може да са чисто съвпадение. Но ако човек се зачете в тогавашната преса ще остане със същото чувство както днес ако гледа медии - чувство за разпад, поквара и безнадеждност.

Няма нищо общо с днешата приповдигнатост на историческите разкази за онази епоха.

След Освобождението, както и в началото на Прехода, се развихря нечуван грабеж и бандитизъм, но за разлика от днес - Стамболов с крути мерки - екзекуция на място - успява да го прекърши. Може би защото е нямало наследници на турските тайни служби.

Но най-впечатляващото съвпадение е в стопанския живот. Дори почти до края на 19 век преобладаващото мнение сред търговците и занаятчиите е , че са живели по- добре в Османската империя, защото са имали пазари, която Свободата им е отнела. Т.е така наречения creative destruction е причинил много човешки лишения и тогава.

Но все пак през 1908 г България вече е била водещата балканска държава. Каквато уви днес не сме, въпреки саморекламата на наши политици.

Препубликуваме текста от профила на автора във Фейсбук с негово разрешение. Заглавието и подзаглавието са на редакцията.