Възможността за съкратено съдебно производство и намаляване на предвидените наказания при самопризнания за извършено "умишлено причиняване на смърт или телесна повреда" да отпадне. Такава промяна в Наказателно-процесуалния кодекс внесоха депутати от БСП, начело с лидерката на партията Корнелия Нинова. Проектът вече е в Народното събрание, което утре започва есенната си сесия. 

"Цяло лято само приказки и никакви действия убиецът на Криси от Сотиря да получи справедлива присъда. Вчера внесохме закон - край на съкратено производство и на намаляване на присъдата при самопризнания за тежки престъпления - телесна повреда и смърт. Искаме бързо приемане от парламента и прилагане за случая в Сотиря. Забавянето на този закон ще отърве извършителя.", написа Нинова във фейсбук по повод законодателната инициатива. 

От законопроекта на Нинова и компания, както и от мотивите, не става ясно как промените, дори да бъдат приети, ще влязат в сила със задна дата, за да се отнесат към случая от Сотиря, даден за пример. В Закона за нормативните актове пише:

Чл. 14. (1) Обратна сила на нормативен акт може да се даде само по изключение, и то с изрична разпоредба.

(2) Обратна сила на нормативен акт, издаден въз основа на друг нормативен акт, може да се даде само ако такава сила има актът, въз основа на който той е издаден.

(3) Не може да се дава обратна сила на разпоредби, които предвиждат санкции, освен ако те са по-леки от отменените.

Темата отново стана актуална и след направените самопризнания от Мартин Трифонов за жестокото убийство след изнасилване на 7-годишната Кристин от сливенското село Сотиря. Въпреки че по получените обвинения максималното наказание на извършителя може да е доживотен затвор без право на замяна, съдът няма право да го наложи заради това, че обвиняемият е признал изцяло вината си и започва съкратено производство.

Последва и разкриването на двойното убийство, станало популярно като "случая Негован". Заподозрение и арестувани от полицията двама души също признаха вината си и това също ще доведе до по-леки от предвидените в закона наказания. 

Заради двата случая прокуратурата пък поиска друга промяна в закона - не премахване на възможността за съкратено производство при умишлено убийство, а съдът да дава ход на такова само след становище от държавното обвинение по конкретното дело. Юристи обаче разкритикуваха тази идея, защото на практика се дава правомощие на прокуратурата да участва във взимането на решение от страна на независимия съд. 

Нинова коментира и позицията на БСП по темата "съдебна реформа". И обяви, че левицата щяла да иска съдебен контрол върху актовете на главния прокурор.

"Виждате, че изборът на главен прокурор предизвиква спорове, различни мнения и позиции. Нашата позиция: Трябва принципно да заложим промените в съдебната система, а не обсъждаме личността на кандидатите за висш пост в съдебната система. Подготвили сме и ще внесем предложения за промени, с които се налага съдебен контрол върху актовете на главния прокурор. Преди края на предишния парламентарен сезон изразихме мнение от трибуната на НС, че разделянето на Висшия съдебен съвет на две части – прокурорска и съдийска квота, е грешка и ще доведе до днешната ситуация. Тези хора – две лобита в България, днес се скараха кой да оглави модела, който те заедно измислиха. И си позволиха да обвиняват БСП, докато ние внасяхме алтернативни законодателни предложения и предупреждавахме да не го правят. Да си носят отговорността за модела, който създадоха, нашата позиция е ясна и принципна – законодателно ще я облечем следващите дни в парламента с тези предложения-  за съдебен контрол върху актовете на прокуратурата.

По думите на Нинова стои на дневен ред и въпрос за  два европейски прокурори, които България трябва да излъчи. Според социалистката "няма правила, няма процедура, няма механизъм, по който те да бъдат избрани". БСП щяла да напише такива.