"Казвал съм много пъти, че ако ние не се свалим, няма кой. Опозицията няма такъв ресурс". Такива ги разказваше из телевизионните студиа лидерът на "Атака" Волен Сидеров преди близо две години.

Тогава патриотите бяха малко повече обединени от днес. Сидеров волно ръководеше парламентарния живот на политическия съюз с ВМРО и НФСБ в сградата на Народното събрание, Валери Симеонов все още беше вицепремиер - измерваше шума по нощните заведения, броеше "кресливите майки" по площада, а Красимир Каракачанов беше окачил синята си каска на стената и се занимаваше основно с военните сделки за милиарди левове. Така, де, имаше за всекиго по нещо. 

Но само за половин мандат – по-малко от година време дори, политическата тройка Сидеров-Какракачанов-Симеонов преразказа в няколко епизода онази стара закачка: един воевода - патриот от класа, двама воеводи - сговорна дружина, трима воеводи - коалиция с предател.

Отношенията в тройката винаги са били една обикновена бизнес сделка. Там разприте имат история още от времето, когато бившите кумци Волен и Валери се съдеха за клевета, после пак се сдбориха, за да влязат в парламента, и отново се разлюбиха, когато "заработиха" за редниците "редник Цеко" и "редник Киро"...

За да достигнат до безинтересния финал на тези откровено битови междуособици. Сидеров беше изгонен позорно от парламентарната група, защото "не ходел на работа", а заедно с него първо го отнесоха двама от най-верните му сподвижници – Десислав Чуколов и Павел Шопов.

А в първия ден на новия политически сезон групата напуснаха зам.-председателят на парламента Явор Нотев и още трима атакисти. И това предизвика съжалителния коментар на Валери Симеонов, че групата се свила и станала с по-малко депутати от тази на ДПС – от трета парламентарна сила станали четвърта.

Всъщност за лидера на ГЕРБ Бойко Борисов тази ситуация е по-добра.

"Поотделно с тях съм в прекрасни отношения", каза премиерът, като преди това обясни, че патриотите се карат помежду си и това не е новина. Но има нещо притеснително в пълното спокойствие, с което се приема "домашното насилие" върху отделни членове на патриотичното семейство. Това показва, че раздорите сред патриотите по никакъв начин няма да променят стабилността на парламентарната подкрепа за кабинета. 

На практика цеховата схизма в патриотичното обединение създаде ново безлично парламентарно мнозинство в Народно събрание, което дори не е и нещо невиждано. Там всеки се кара с всеки, но по под "халището" всеки по отделно работи много добре с когото трябва. Доган се топли от своя студен резерв, на Пеевски бизнесът му върви отлично, социалистите се занимават със себе си, партия "Воля" гласува под строй... Сред парламентарните сили цари пълно съгласие и по важната тема - кой ще оглави държавното обвинение в следващите седем години.

С няколко думи: разделението прави силата.