Новият украински президент Володимир Зеленски направи голям удар през уикенда с успешната, първа по рода си размяна на затворници с Москва. Този напредък обаче може да наложи на Киев опасни отстъпки в бъдеще, предупреждават експерти и медии, коментира Аня Цуканова от Франс прес.
Встъпил в длъжност през май, Зеленски - бивш актьор без опит в политиката, изпълни едно от предизборните си обещания, като издейства от руския президент Владимир Путин освобождаването на 35-те най-известни украински затворници, включително на кинорежисьора Олег Сенцов и 24-мата моряци, пленени при морски инцидент в края на 2018 г.

"В политически план това е голям успех за Зеленски", изтъква украинският политически аналитик Володимир Фесенко. Още повече че всички размени с Москва бяха блокирани от три години, а украинските затворници, посрещнати в Киев от държавния глава, бяха почетени като герои в цялата страна.

В замяна обаче Зеленски бе принуден да предаде на Москва бивш военен командир на проруските сепаратисти, смятан за един от ключовите свидетели по делото за катастрофата на малайзийския пътнически самолет от полет МН17, свален преди пет години над зоната на бойни действия в Източна Украйна.
И тъй като международното разследване стигна до извода, че боингът е бил свален от руска ракета, това решение разгневи Холандия, изгубила 196 свои граждани в трагедията. Хага напразно настояваше Киев да не изпраща този затворник в Русия, категорично отричаща да е замесена в катастрофата.

"Висока цена"

"Да предадеш заподозрян по делото за МН17 е висока цена" за "една скромна стъпка към мира", коментира например влиятелното британско сп. "Икономист".

Популярният германски всекидневник "Билд" вижда тук дори "двойна победа за Владимир Путин - той си връща единствения задържан заподозрян, а Европа губи част от доверието си в Украйна, пренебрегнала апела на Холандия".
А подкрепата на Запада пред лицето на Москва е от решаващо значение за Киев, чиито отношения с могъщия му съсед са в небивала криза, откакто Русия анексира през 2014 г. украинския полуостров Крим и последва война със сепаратистите, взела оттогава близо 13 000 жертви.

Украйна и западняците обвиняват Русия, че е подстрекател на тази война и снабдява бунтовниците с бойци и оръжия, включително ракетата, послужила за свалянето на МН17, което Москва продължава да отрича.
Обаче Западът, който наложи санкции на Русия и на свой ред понесе икономически щети, е уморен от петгодишния практически замразен конфликт и може да се възползва от случая, за да окаже натиск на Зеленски да направи и други спорни отстъпки, например федерализация на страната, смятат експерти.

Натиск от Запад

"Западът със сигурност ще ни притиска да си уредим проблема с Русия. Писнало им е вече от него", признава украински източник, добре запознат с темата.

Според него украинските власти ще трябва да проявят смелост, "за да извлекат максимално възможното от това положение", залагайки на стремежа на Москва да издейства отменяне на санкциите. Има обаче "шансове за известен напредък" в Източна Украйна, посочва той.
На посещение в Москва днес са френските министри на външните работи и на въоръжените сили, които ще имат срещи с руските си колеги. Париж иска да се възстанови базата за "доверие" с Русия.
Според Володимир Фесенко "Западът разбира, че съществуват "червени линии", които Украйна няма да прекрачи".
Но в бързането да постигне споразумение, украинският президент, нетърпелив да сложи край на бойните действия и амбициран да върне сепаратистките територии в лоното на Киев, поема риск "да падне в капаните, заложени от Путин", предупреждава анализаторът.
В този контекст предстоящата среща за мир в т. нар. нормандски формат, която ще събере през септември лидерите на Украйна, Русия, Германия и Франция - първата от три години насам, буди известни тревоги в Украйна.

Договаряйки размяната на затворници, Зеленски показа, че "е готов на спорни отстъпки, за да постигне целта си". Но "никой никога не е виждал" неговия мирен план и "никой не знае какви отстъпки ще склони да направи той" на срещата на върха, отбелязва новинарският сайт "Украинска правда".

БТА.