Article_top

Арт критикът на „Гардиън“ Джонатан Джоунс изглежда е имал честта да се окаже един от последните хора, пикали в концептуалното изкуство на Маурицио Кателан, преди златната тоалетна чиния да бъде открадната от двореца Бленхайм през уикенда. Но критикът има силни съмнения, че ако полицията не открие скоро творбата, наречена „Америка“, едва ли някога ще я видим отново.

Под заглавието „Открадната златна тоалетна: перфектният финал на една 18-каратова шега” Джоунс обяснява защо  Кателан е прав да се наслаждава на загубата на напълно функциониращото си „концептуално чудо“ и как коментарът на артиста за изкуството, парите и тръмповската мечта днес е още по-впечатляващ.

Критикът не вярва, че престъплението е поръчано от „анално обсебен колекционер” или е планирано от гангстери, които искат да използват клозета като обезпечение на сделка в подземния свят.

„Дон Корлеоне, за гаранция на нашата сделка, моля, приемете тази златна тоалетна…“ Нека си го кажем, крадците са откраднали концептуалното чудо на Кателан заради метала, от който е направено”, няма съмнения авторът на „Гардиън“.

Джоунс разказва как импулсивно решил да се възползва от тоалетната на Кателан, докато разглеждал изложбата му в двореца Бленхайм. И в усамотението му в малкото помещение с незаключваща се врата имало медитативен, почти философски момент. Но той изтекъл в канала с пускането на водата:

„Почувствах се банално. Не можеш да позлатиш телесните си отпадъци. Както казва и Кателан.”

Авторът, за когото кражбите на изкуство обикновено са притеснителни, признава, че му е трудно да не се смее на тази. В първите си реакции самият художник поздрави крадците и похвали тяхното постижение като отличен пърформанс – преди да бъде принуден да отрече, че той лично е организирал обира като шега.

Джоунс смята, че аристократичните собственици на Бленхайм, както и други членове на висшето общество, разбират добре съвременното изкуство – дори специално са разположили златната тоалетна срещу стаята, в която е роден Уинстън Чърчил. Но изглежда, че всички крадци са чували думата „злато”. За него обирът е кражба на кюлчета, а не на изкуство. И тя прекрасно продължава шегата на Кателан със света на изкуството от 2016 г.

„Когато Кателан изработи своя златен трон, нарече го „Америка” и го инсталира в музея „Гугенхайм” в Ню Йорк през 2016 г., той се из*ра върху пазара на модерното изкуство”, пише Джоунс.

Той припомня как през 1917 г. Марсел Дюшан е показал порцеланов писоар в художествена изложба в Ню Йорк, за да се запита докъде е стигнало изкуството през 100-те години от тогава.

„Интелектуалният и креативен отговор на Кателан е: доникъде.”

Шокът от новото се превръща в повторение на псевдо-новото – пише Джоунс – и въпреки че „Фонтанът” на Дюшан е бил сметнат за финансово безполезен и изхвърлен, златната чиния на Кателан показва как днес светът на изкуството приема жестовете на Дада от преди век, за да ги превърне в стока за милиони.

„Художественото произведение на Кателан пикае върху ръката, която го храни”, казва Джоунс с възхита от този жест на презрение към парите и смята, че премерената ирония на Дюшан сега е заменена с още по-брутална шега.

Случайно или не, представянето на работата в Ню Йорк съвпадна с изборите, които вкараха „обожаващия златото Доналд Тръмп” в Белия дом. Но дори и хората на Тръмп са забелязали сатирата в предложението на куратора на „Гугенхайм” Нанси Спектър към президента да инсталира „Америка” в Белия дом.

„Златната тоалетна е безполезен опит да се престорим, че телата ни са в състояние да направят нещо различно от това да ядем, да се изхождаме и да умрем”, заключава Джонатан Джоунс.

Критикът обяснява и защо художникът е прав да се наслаждава на похищението на най-прословутото си произведение – защото кражбата е страхотен финал на горчивата му шега с изкуството, парите и желанието на Тръмп да си купи не само Гренландия, но и самото безсмъртие.

„Магическите стойности, които арт светът придава на концептуалното изкуство, са комично обезценени от този обир до цената на материалите, от които е създадено – защото разтопено то би „струвало“ по-малко, отколкото би могло да донесе на арт търг. Изисканите любители на съвременното изкуство бяха оцапани от престъпници, които видяха това „произведение на изкуството“ просто като известно количество злато. Те са истинските критици – забелязали златните кюлчета зад глупостите”, завършва арт критикът.

По следите на златната тоалетна

Втори мъж е арестуван за кражбата на 18-каратовата златна тоалетна от двореца Бленхайм, съобщи „Скай Нюз”. Полицаите все още издирват произведението на Кателан.

„Америка“ бе инсталирана в имение в Оксфордшир от XVIII век, срещу помещението, в което е роден сър Уинстън Чърчил. Кражбата на творбата е нанесла значителни щети в няколко стаи заради наводнението, причинено от скъсания водопровод при изнасянето на чинията.

„Когато тази сутрин ме информираха за грабежа – коментира Кателан, – реших, че това е шега, и ми отне известно време, преди след няколко проверки да стигна до извода, че е истина и не е сюрреалистичен филм, в който вместо скъпоценностите на короната, крадците си отиват с опиканата тоалетна.”

Артистът признава, че винаги е харесвал за филмите за обири и се радва, че най-накрая е част от един от тях, и отправи послание към престъпниците:

„Скъпи крадци, моля ви, ако четете това, кажете ми колко ви харесва тоалетната и как се чувствате, когато пикаете върху злато.”

"Площад Славейков"

 

Арт критикът на „Гардиън“ Джонатан Джоунс изглежда е имал честта да се окаже един от последните хора, пикали в концептуалното изкуство на Маурицио Кателан, преди златната тоалетна чиния да бъде открадната от двореца Бленхайм през уикенда. Но критикът има силни съмнения, че ако полицията не открие скоро творбата, наречена „Америка“, едва ли някога ще я видим отново.

Под заглавието „Открадната златна тоалетна: перфектният финал на една 18-каратова шега” Джоунс обяснява защо  Кателан е прав да се наслаждава на загубата на напълно функциониращото си „концептуално чудо“ и как коментарът на артиста за изкуството, парите и тръмповската мечта днес е още по-впечатляващ.

Критикът не вярва, че престъплението е поръчано от „анално обсебен колекционер” или е планирано от гангстери, които искат да използват клозета като обезпечение на сделка в подземния свят.

„Дон Корлеоне, за гаранция на нашата сделка, моля, приемете тази златна тоалетна…“ Нека си го кажем, крадците са откраднали концептуалното чудо на Кателан заради метала, от който е направено”, няма съмнения авторът на „Гардиън“.

Джоунс разказва как импулсивно решил да се възползва от тоалетната на Кателан, докато разглеждал изложбата му в двореца Бленхайм. И в усамотението му в малкото помещение с незаключваща се врата имало медитативен, почти философски момент. Но той изтекъл в канала с пускането на водата:

„Почувствах се банално. Не можеш да позлатиш телесните си отпадъци. Както казва и Кателан.”

Авторът, за когото кражбите на изкуство обикновено са притеснителни, признава, че му е трудно да не се смее на тази. В първите си реакции самият художник поздрави крадците и похвали тяхното постижение като отличен пърформанс – преди да бъде принуден да отрече, че той лично е организирал обира като шега.

Джоунс смята, че аристократичните собственици на Бленхайм, както и други членове на висшето общество, разбират добре съвременното изкуство – дори специално са разположили златната тоалетна срещу стаята, в която е роден Уинстън Чърчил. Но изглежда, че всички крадци са чували думата „злато”. За него обирът е кражба на кюлчета, а не на изкуство. И тя прекрасно продължава шегата на Кателан със света на изкуството от 2016 г.

„Когато Кателан изработи своя златен трон, нарече го „Америка” и го инсталира в музея „Гугенхайм” в Ню Йорк през 2016 г., той се из*ра върху пазара на модерното изкуство”, пише Джоунс.

Той припомня как през 1917 г. Марсел Дюшан е показал порцеланов писоар в художествена изложба в Ню Йорк, за да се запита докъде е стигнало изкуството през 100-те години от тогава.

„Интелектуалният и креативен отговор на Кателан е: доникъде.”

Шокът от новото се превръща в повторение на псевдо-новото – пише Джоунс – и въпреки че „Фонтанът” на Дюшан е бил сметнат за финансово безполезен и изхвърлен, златната чиния на Кателан показва как днес светът на изкуството приема жестовете на Дада от преди век, за да ги превърне в стока за милиони.

„Художественото произведение на Кателан пикае върху ръката, която го храни”, казва Джоунс с възхита от този жест на презрение към парите и смята, че премерената ирония на Дюшан сега е заменена с още по-брутална шега.

Случайно или не, представянето на работата в Ню Йорк съвпадна с изборите, които вкараха „обожаващия златото Доналд Тръмп” в Белия дом. Но дори и хората на Тръмп са забелязали сатирата в предложението на куратора на „Гугенхайм” Нанси Спектър към президента да инсталира „Америка” в Белия дом.

„Златната тоалетна е безполезен опит да се престорим, че телата ни са в състояние да направят нещо различно от това да ядем, да се изхождаме и да умрем”, заключава Джонатан Джоунс.

Критикът обяснява и защо художникът е прав да се наслаждава на похищението на най-прословутото си произведение – защото кражбата е страхотен финал на горчивата му шега с изкуството, парите и желанието на Тръмп да си купи не само Гренландия, но и самото безсмъртие.

„Магическите стойности, които арт светът придава на концептуалното изкуство, са комично обезценени от този обир до цената на материалите, от които е създадено – защото разтопено то би „струвало“ по-малко, отколкото би могло да донесе на арт търг. Изисканите любители на съвременното изкуство бяха оцапани от престъпници, които видяха това „произведение на изкуството“ просто като известно количество злато. Те са истинските критици – забелязали златните кюлчета зад глупостите”, завършва арт критикът.

По следите на златната тоалетна

Втори мъж е арестуван за кражбата на 18-каратовата златна тоалетна от двореца Бленхайм, съобщи „Скай Нюз”. Полицаите все още издирват произведението на Кателан.

„Америка“ бе инсталирана в имение в Оксфордшир от XVIII век, срещу помещението, в което е роден сър Уинстън Чърчил. Кражбата на творбата е нанесла значителни щети в няколко стаи заради наводнението, причинено от скъсания водопровод при изнасянето на чинията.

„Когато тази сутрин ме информираха за грабежа – коментира Кателан, – реших, че това е шега, и ми отне известно време, преди след няколко проверки да стигна до извода, че е истина и не е сюрреалистичен филм, в който вместо скъпоценностите на короната, крадците си отиват с опиканата тоалетна.”

Артистът признава, че винаги е харесвал за филмите за обири и се радва, че най-накрая е част от един от тях, и отправи послание към престъпниците:

„Скъпи крадци, моля ви, ако четете това, кажете ми колко ви харесва тоалетната и как се чувствате, когато пикаете върху злато.”

"Площад Славейков"

Коментари

Най

Следвайте ни

 
 

Още по темата

Още от категорията

Анкета

Какъв ще е резултатът от първия тур на изборите в София?