Министерството на финансите публикува втората за годината оценка на макроикономическите ефекти от изпълнението на програмите, съфинансирани със средства от Европейския съюз.

Докладът се представя два пъти годишно - през март и през септември, и показва реалното влияние върху икономиката на паричните потоци от Стратегическите и Кохезионния фонд на ЕС върху брутния вътрешен продукт (БВП) на страната, нивото на усвоямост на възможните плащания и най-продуктивните програми. 

България се намира във втория си програмен период от приемането си в ЕС през 2007 година. В рамките на програмния период 2014-2020 г. страната е получила достъп до средства по линия на европейско финансиране в размер на почти 10 милиарда евро, предназначени за плащания по 10 програми.

Към края на първата половина на тази година усвоямостта на средствата е едва 34%, или малко над 4 милиарда евро, като от тях 3,5 млрд. евро са пари от ЕС, а държавата е участвала с малко над 500 хил. евро.

Прави впечатление, че по същото време на първия програмен период в доклада от септември 2013 година страната е имала много по-голям успех при усвояването на парите - почти 97% от цялата разполагаема сума. Тогава обаче и обемът на средствата, до които България имаше достъп, бе с около 5% по-малък.

Важно е да се отбележи, че числата, предоставени от финансовото министерство, показват вече приключени сделки и разплатени финансови средства. Тези кандидати, които са кандидатствали и са одобрени по програма, но все още не са получили финансиране, не фигурират в доклада. 

Въпреки това България едва ли ще успее да достигне успеха в усвояването през първия програмен период в оставащите 15 месеца до края на срока. 

Що се отнася до сухите числа, финансовото министерство изчислява, че "през разглеждания период производството и БВП на страната нараства плавно, позволявайки постепенна реална конвергенция с ЕС". Реалният ефект на фондовете в БВП се оценява на 5,5% на година към средата на 2019 г. спрямо сценария без евросредства. В номинална стойност това означава, че ЕС пряко налива в страната над 6 млрд. лева.

За протокола - българската годишна вноска в бюджета на ЕС за миналата година е 1 милиард и 200 милиона лева. 

"При това позитивната роля в средносрочен план ще е свързана както с увеличаването на количествената характеристика на наетите ресурси (труд, капитал), така и с подобряване на качествения им компонент. Повишаването на качествената характеристика на наетия трудов ресурс позволява увеличение на неговата производителност, а оттук и на общата факторна производителност. В резултат на това икономиката се позиционира на по-висока траектория на икономически растеж", сочи анализът на ведомството на Владислав Горанов.

От изнесените данни става ясно, че най-много приети и извършени плащания са направени по програмите "Региони в растеж", "Човешки ресурси", "Иновации" и "Инициатива за малки и средни предприятия".

"Региони в растеж" - ОП „Региони в растеж“ за периода 2014–2020 г. е одобрена от Европейската комисия на 15.06.2015 г. Общият бюджет на програмата е 1,5 млрд. лв. евро, от които 1,3 млрд. евро са принос на ЕС. Към 30 юни 2019 г. по оперативната програма са изплатени средства по първа, втора, трета, четвърта, пета, шеста, седма и осма приоритетна ос на програмата в размер на 696 998 409 евро, от които 595 926 707 евро от ЕС. В резултат на това степента на усвояване на средствата от ЕС по програмата към този момент е 45.4%.

Програмата е насочена основно към изграждането на инфраструктура на местно равнище. 

"Иновации и конкурентноспособност" - Оперативната програма за периода 2014–2020 г. е одобрена от Европейската комисия през март 2015 г. с общ бюджет на програмата 1,3 млрд. евро, от които 1,1 млрд. евро са принос от ЕС.

Към 30 юни 2019 г. са извършени плащания към бенефициенти в размер на 551 825 769 евро по първа, втора и пета приоритетна ос, от които 469 950 748 евро от ЕС. Степента на усвояване на средствата от ЕС по програмата към тази дата възлиза на 41.8% от бюджета ѝ.

Оперативната програма се използва масово от българските предприятия, като освновната й цел е да подобри техните конкурентни позиции.

"Развитие на човешките ресурси" - Общият бюджет на програмата е малко над един милиард евро, от които 940 млн. евро са принос на ЕС. Към 30 юни 2019 г. реално изплатените средства по програмата възлизат на 500 млн. евро, в т.ч. 425млн. евро за сметка на ЕС по всички приоритетни оси. Степента на усвояване на средствата от ЕС по програмата достига 45.3%.

Тъй като програмата е насочена към развиването и подобряването на характеристиката на работниците, министерството отчита, че при нея се наблюдава немалко положително въздействие върху пазара на труда и увеличение с 3,5% на брутния вътрешен продукт още в краткосрочен план. 

Единствената програма, която има пълно усвояване на предоставените средства, е т.нар. Инициатива за малки и средни предприятия. Тя е насочена към кредитирането от банките за бизнеса. Когато искате да изтеглите кредит, кандидатствате по инициативата и ако получите одобрение, банката ще ви отпусне кредит с доста по-ниска лихва, защото цели 60% от заема ще бъдат гарантирани от ЕС.

Най-слабо представящите се програми в България по време на втория програмен период са "Морско дело и рибарство", "Околна среда" и "Добро управление".

От финансовото министерство предупреждават, че оценката на въздействието на еврофондовете включва само краткосрочни ефекти към средата на 2019 г. от реалното изпълнение на програмите.

"Трябва специално да се отбележи, че доколкото тя е направена с данни за реално разплатените средства по програмите към средата на 2019 г., в нея не са отразени част от средносрочните ефекти, както и дългосрочните такива от реализираните интервенции. За тяхното пълно проявление е необходимо да бъде разглеждан доста по-дълъг хоризонт. Поради краткосрочния характер на оценката, направена към този момент, тя представя предимно преките ефекти от направените интервенции, като косвените въздействия от тях се очаква да се проявят в средносрочен и дългосрочен план", пишат от МФ.