С този текст искам да разгледам ситуацията около кризата с БНР през погледа на медиен потребител.

На 13 септември 2019 г. ("фатален" петък за българския медиен сектор) ръководството на БНР не се опита, а направо БРУТАЛНО НАРУШИ КОНСТИТУЦИОННОТО МИ ПРАВО НА ИНФОРМАЦИЯ.

"Всеки има право да търси, получава и разпространява информация. Осъществяването на това право не може да бъде насочено срещу правата и доброто име на другите граждани, както и срещу националната сигурност, обществения ред, народното здраве и морала." Чл. 41, ал. 1 от Конституцията на Република България ( КРБ).

Това право е неотменимо (чл. 57, ал. 1 от КРБ). То НЕ МОЖЕ да бъде ограничавано временно даже при обявяване на война, на военно или друго извънредно положение със закон (чл. 57, ал. 3 от КРБ). В тълкувателно решение № 7 от 1996 г. Конституционният съд на Република България е посочил, че това право е част от т. нар. "комуникационна триада" и е пояснил колко важни са комуникационните права.

От обясненията, публикувани в пресата, става ясно, че генералният директор не се сетил за друг способ за саморазправа с подчинен му служител - журналист. И за да се презастрахова, одобрил решение да ограничи правото ми на информация.

Кой му е дал това правомощие?

Къде в законодателството има подобна възможност? Управленската безпомощност не може да бъде оправдана с цензура (забранена в Конституцията и в чл. 5, ал. 2 от ЗРТ) и ограничаване на правото на информация.

По какъв начин е стигнал до това решение изобщо не ме интересува. От изявлението на прокуратурата стана ясно, че не е съществувал технически проблем, който да оправдае преустановяване разпространението на националната програма "Хоризонт" на БНР за 5 часа. Точка!

Важното в случая е, че бе погазена основна демократична ценност, която ми е призната по Конституция.

Свободата на медиите е прогласена в чл. 40, ал. 1 от Конституцията на Република България.

"Спирането и конфискацията на печатно издание или на друг носител на информация се допускат само въз основа на акт на съдебната власт, когато се накърняват добрите нрави или се съдържат призиви за насилствена промяна на конституционно установения ред, за извършване на престъпление или за насилие над личността" (чл. 40, ал. 2 от КРБ).

След като няма акт на съдебната власт, предизвикал спирането на програма "Хоризонт", намирам действията на генералния директор на БНР (защото той провежда програмната политика и носи отговорност за оперативното ръководство на радиото по смисъла на чл. 68, ал. 1, т. 1 и т. 2 от Закона за радиото и телевизията, ЗРТ) за наказуеми по смисъла на чл. 32, ал. 1, т. 2 във връзка с чл. 67, ал. 1, т. 2 от ЗРТ.

И това ще е най-малкото, което ще трябва да се направи, за да се ограничат максимално бързо щетите от едно необмислено решение на СЕМ да избере толкова неподготвен човек за ръководител на Радиото.

Когато преди няколко месеца бе съобщено кой е избран за ръководител на БНР, в съзнанието ми изплуваха имената на Сирак Скитник и на Йордан Стубел. Първият от тях е положил основите на радиото в България, а вторият е направил всичко възможно във време на война и при бомбардировките на столицата "Гласът" на София да не заглъхва.

Е, 75 години по-късно БНР замлъкна в мирно време за 5 часа поради управленска немощ. Наистина 5-те години трудов стаж в радио (вж чл. 66, ал. 1, изр. 2 от ЗРТ) не са достатъчен критерий, който да гарантира добро ръководство. Преди няколко месеца като генерален директор на БНТ си отиде човек, шофиращ след употреба на алкохол, който при избора си отговаряше на изискванията на закона.

Надзорният орган и в двата случая е спазвал "буквата" на закона. Но отвъд нея стои един по-голям смисъл - да избереш отговорен човек. През последните дни виждам всичко друго, но не и ОТГОВОРНОСТ, която да бъде поета. Тя се прехвърля върху подчинените служители. Което е още по-недостойно. И доказва липсата не само на управленски опит, но и на морал.

Нека не забравяме, че БНР и БНТ имат специален статут, уреден в §6 от Преходните и заключителни разпоредби на Конституцията на Република България.

Нарушенията, за които може да бъде санкционирано БНР, които да повлекат и предсрочното прекратяване на мандата на генералния директор (поради неподаването от него на оставка), са описани в чл. 11, ал. 1, във връзка с чл. 10, т. 1 и чл. 10, т. 2 (гарантиране на правото на информация) от ЗРТ.

Но да се върнем на моето накърнено конституционно право на информация. Него мога да защитя, като заведа срещу БНР граждански иск за непозволено увреждане по смисъла на чл. 45 от Закона за задълженията и договорите за нанесените ми неимуществени вреди - лишена съм за 4 часа и 42 минути да слушам БНР и да упражнявам конституционното си право на информация. Да подадат иск могат всички български граждани.

Може така да покажем на ръководството на БНР, че трябва да подаде оставка час по-скоро. Час по-скоро!

---

Бел. ред. Райна Николова е професор в НБУ и експерт по медийно право.