От Асоциация на индустриалния капитал в България (АИКБ) предлагат паричното обезщетение за временна неработоспособност поради общо заболяване, трудова злополука и професионална болест да се изплаща от четвъртия ден на настъпването до възстановяване на работоспособността. 

Това каза председателят на АИКБ Васил Велев на кръгла маса на тема "Злоупотребите с болнични листове - вреден за обществото феномен", организирана от Асоциацията. От АИКБ настояват още първите 3 дни от болничния да не се плащат нито от работодателя, нито от НОИ, предава БТА.

Васил Велев аргументира предложенията си, позовавайки се на статистиката от НОИ и НСИ, която показвала, че общо 2 748 173 са изплатените болнични листа през 2018 г., докато наетите лица са 2 238 402. 

Според него проблемът с т. нар. фалшиви болнични листове възниква от промяната в Кодекса за социално подпомагане от 1 януари 2013 г., когато се задължава осигурителят да заплаща първите три дни от болничния лист на осигуреното лице за временна неработоспособност. 

"Тогава тази мярка е била предвидена като временна антикризисна, която обаче е станала постоянна", каза той.

 Васил Велев се аргументира, че преди да се приеме тази мярка през 2012 г. изплатените болнични листа са били 1 353 504.

Изплатените от НОИ болнични от 2012 г. са нараснали близо три пъти от 2012 г. - от 193 635 081 през 2012 - до 549 240 556 през 2018 г. Статистиката показвала, че средно по 10 дни отсъства служителят по болест, добави председателят на АИКБ.

Двойна разлика се отчита в някои региони на болните хора, допълни Велев. Той даде за пример, че в Стара Загора са издадени 157,87 болнични листове на 100 наети лица за 2017 г., докато в Добрич бройката е 69,93. 

Според него и тези данни будят съмнения за редовността на тези болнични. Освен това имало и много малко наказани лекари за допуснати нарушения при издаване на болнични листове. За 2018 г. са само 8 за цялата страна.

"Всъщност е безнаказано издаването на болничен лист на здрав човек", изтъкна Васил Велев. 

Той отбеляза, че няма и почти никаква разлика в нетното възнаграждение на един работник, ползващ болничен лист за 3 дни и такъв, който не ползва. 

При ползване на болничен лист работникът получава нетно възнаграждение средно месечно само с 3 процента по-малко, но за сметка на това работи с 15 процента по-малко, заяви председателят на АИКБ. Той е на мнение, че това е много сериозен стимул за извършването на тези злоупотреби.

В същото време, на същата кръгла маса, министърът на труда и социалната политика Бисер Петков беше категоричен, че не е съгласен с предложението на работодателите. Според него искането е "непропорционално, прекомерно и социално неприемливо".

Той призна, че от 2012 г. наистина има нарастване на издадените болнични листове, но решение с този проблем може да се намери по друг начин. Затова той предлага да се обсъди възможността за ограничение на периода, в който личните лекари могат да издават болничен лист. Сега този срок е до 14 дни непрекъснато.

"Мисля, че във времето назад е било до 7 дни", обясни Петков. 

Друго възможно предложение е да се създаде ограничение до 40 ди в общата продължителност в рамките на една година, в която личният лекар може да издава болничен лист.

Според него може да се приеме и мярка, в която работодателят участва в обезщетяването на работниците за не повече от 15 дни в рамките на годината. Възможно е да се обсъди и възможността за преразпределение на изплащането на дните между работодателите и държавното обществено осигуряване.

Бисер Петков е на мнение, че общата сума на обезщетения на издадените болнични нараства и заради повишаването на средния размер на доходите. Освен това част от причините за нарастването на болничните са и при тяхното издаване.