Георги Киряков е експерт по политически маркетинг. Има сериозен опит в партийното строителство и провеждането на предизборни кампании. 

Г-н Киряков, с какво тази кампания за местните избори е по-необичайна?

С обичайно острия тон и с опитите по доста подъл начин, по думите на премиера Борисов, да бъдат елиминирани политическите конкуренти, едва ли. По-скоро необичайността е в концентрирането на изборите за местна власт в София. Битката за София се превръща в битка за страната, в референдум за и против управлението на Бойко Борисов и коалицията на ГЕРБ с "Обединените патриоти", която между другото вече се разигра преди няколко месеца по време на кампанията за ЕП.

Битка, която БСП загуби катастрофално, заради очакванията, които сама създаде в обществото. Необичайното разбира се е и това, че в кампанията за местни избори се вплита и изборът на нов главен прокурор, което сериозно измества вниманието на публиката към този сюжет, сякаш излязъл от сериала „Игра на тронове“.

Какви са причините да се възпроизвеждат участниците в изборите в някои градове на страната? Във Варна например кандидатите за кмет са почти същите, каквито бяха и през 2015 г., а Демократична България дори няма номинация.

Съвсем логична причина за това е сериозният дефицит на хора в партиите, или, казано по друг начин, скъсяването на резервната скамейка. Между другото това е валидно и за премиерската партия ГЕРБ, понеже и на тях им се налага на места, където трябваше да подменят досегашните кметове, да разчитат на не чак толкова познати лица, Друга немаловажна причина е и нежеланието на изявени личности да се впускат в политическа надпревара, да се занимават с политика изобщо и това не е от сега, това е тенденция от доста години насам. Да не говорим, че значима част от „качеството‘ на българите просто предпочита друг вид избор – Терминал 1 или 2. Така се озоваваме в ситуацията на поредни избори партиите да разчитат или на малцината останали подходящи кандидати, или на недоизградени партийци, или пък, какъвто е случаят с БСП на много места, в това число и в София, на извънпартийни кандидати, с цялата условност на казаното, на кандидати, определящи се като независими.

А защо от „Демократична България“ все още нямат кандидат във Варна, или пък ще им се наложи да разчитат на кандидат, предложен от най-малкия партньор в коалицията, е важен въпрос, особено имайки предвид претенциите им да бъдат алтернатива на управляващите. Или разчитат, че стихийността в революционните им занимания ще изтласка от само себе си на повърхността и ще отсее подходящите за високоотговорната им задача лица. Малко вероятно!

Как този „феномен“ на избори „дежа вю“ работи в полза на ГЕРБ – ще успее ли партията на Борисов да повтори резултатите си отпреди четири години?

Както беше написал читател под една твоя статия: Само като гледам алтернативата, статуквото ми домилява! И макар да изглежда съмнително на този етап ГЕРБ да повтори резултата си от предишните местни избори, то е напълно възможно да не излезе с много големи електорални щети и да утвърди властовите си позиции, особено ако обявяващите се за тяхна алтернатива не успеят да направят значими пробиви по места, но с партийни кандидати.

Подкрепата на независими кандидати е просто опит за заблуждаване на обществото, че има силна алтернатива и опозицията на властта е значима. Което, както в случая с президента Радев, не сработи. Засега той се представя, по ред причини, за алтернатива сред алтернативите. Тази битка за алтернативност, която между другото включва и относително десни партии, само укрепва властовите позиции на ГЕРБ и на премиера Борисов.

Какво пречи на БСП да стане реална алтернатива на ГЕРБ?

Разбира се, пречи продължаващата вътрешна битка за партията, битка между старото и новото, битка между поколенията, битка за лидерство, която не позволява разгръщане на опозиционния потенциал идващ от тлеещото недоволство на обществото в много отношения. С поведението си БСП само провокира, от друга страна, желанието на знайни и незнайни герои да се включат в надпреварата за алтернативност. Докато партията не изчисти образа си на вторачена във вътрешните си проблеми, докато не се самоочисти от „враговете“ в собствените си редици, няма да види скоро управление. Друг е въпросът, че тези процеси на самоочистване могат да доведат до самоунищожение, така както преди много години подобни процеси доведоха до самоунищожение на СДС. Макар че, поне на пръв поглед, намеренията на Иван Костов изглеждаха чисти и почтени, действията му доведоха до катастрофален разпад и пълно разочарование сред членове и симпатизанти, а и в обществото.

А защо Демократична България не може да надскочи претенциите за „алтер его“ в управлението?

Участващите в коалицията две основни партии и лидерите им имат вече дълга традиция в намерението си да са алтернатива и коректив, но досега са се проваляли катастрофално с всички последици за сменящите се постоянно коалиционни формати. Устойчиво там е единствено желанието за „исторически компромиси“, ще рече за промяна, преобръщане, преборване на системата отвътре. Но засега без особен резултат и обикновено с цената на поредното поставяне в ситуация на лидерско оцеляване и на укрепване на статуквото, отново на принципа „задаващата се алтернатива, стабилизатор на властта“.

А защо все искат да играят ролята на беквокали е въпрос на самооценка за възможности и липса на идеи, а може би нежелание, за достигане до необходимия им за самостоятелно управление електорат. Именно отношението им към огромна част от хората с право на глас, често мизантропско, им отрежда винаги второ- и третостепенна роля във вземането на важните за България управленски решения.

Кои са основните фактори, които ще определят победителя на изборите в София?

Медийните послания, желанието на избирателите да бъдат чути тези послания, гневът или удовлетворението от досегашното управление на града, активността на Бойко Борисов, пасивността на БСП, желанието за промяна, преодоляване на инертността на избирателя, мобилизацията на твърди партийни ядра, натискът върху зависими групи гласоподаватели, внушенията, прокарвани пред лидери на мнение, през политолози и социолози, харизмата на кандидатите и, не на последно място, случайното преплитане на тези фактори.

Е, ако възникне някоя непредвидена и тежка политическа ситуация, може да настъпи рязък обрат в нагласите, в която и да е посока. Стихийността не е за пренебрегване, както не е за пренебрегване намесването напоследък в местните избори на „калната борба“, по думите на кандидата за главен прокурор, Иван Гешев, за избора на тази безконтролна длъжност.

Сгреши ли БСП с подкрепата си за Мая Манолова?

БСП нямаше особен избор, понеже вероятността да издигне по-добър кандидат, припознаван от гласоподавателите ѝ, граничеше с нулата, което щеше да ѝ донесе доста неприятности и голямо унижение, особено на фона на непреодолимото желание да се представи за единствена опозиция и алтернатива на Бойко Борисов. Но, от друга страна, влизането на БСП в отбора на бивши съпартийци и яростни вече врагове на столетницата, а и на обявени за десни формации, е спорно и не носи желания резултат. Да не говорим, че конкуренцията за гласове, идващи през условното влияние на Мая Манолова в София, е ожесточена и БСП може да загуби, а не да добави към своите традиционни избиратели.

Да, БСП е във „вълчи капан“, от който се излиза с цената или на загуба на крайник, или направо на политическа смърт. Да не говорим, че на много места в страната БСП влезе в сериозни разправии между различните партийни лобита – във Варна например. Позиционните битки, които започнаха още след избирането на Корнелия Нинова за председател, продължават в поредни избори и отнемат още от и без това оредяващите партийни и електорални редици.

Кметът Йорданка Фандъкова изглежда в позиция на отбрана по няколко фронта – срещу нея са Мая Манолова, но и представители на градската десница Борислав Игнатов (ДБ) и Борис Бонев (Спаси София), които намекват за широк фронт на балотажа. Тя има ли полезни ходове в тази ситуация?

Всъщност тя пряко не участва в битката за София, тъй като тя се води от Мая Манолова срещу безименното статукво, от една страна, и от друга страна от Бойко Борисов в защита на същото това статукво, чрез представянето му за единственото възможно, гарнирано с небивал просперитет и несмогване с наплива на инвеститори. За другите двама претенденти за кметския престол трудно може да се каже, че са сериозна конкуренция, тъй като единият беше брутално „отстрелян“ със скандални снимки, а другият изглежда играе ролята на опорен халф на Йорданка Фандъкова, подаващ и брилянтни за отиграване топки в полето на противника ѝ.

И ако продължим с футболните метафори, то играещият треньор Бойко Борисов е най-голямата сила, но и най-голямата слабост на отбора ГЕРБ, заради това, че играта се организира само около желанието му само той да отбелязва голове. За негова радост, а и за нещастие на противниците му, не се е появил нито техният Стоичков, нито техният Балъков, нито техният Трифон Иванов. Докарват само стихийността и непредвидимостта на играта.

Бившият зам.-председател на ГЕРБ Цветан Цветанов вече е в ново амплоа – на „анализатор“. Как виждате тази негова роля и ще се усети ли липсата му в партийната мобилизация за управляващата партия на 26 октомври?

Дано уменията му в анализа са също толкова добри, колкото уменията му в брокерството на недвижими имоти. Това в кръга на шегата, разбира се. Ако обаче анализите му са като парламентарната му риторика в най-силните му години, приносът му в анализа на политическия и обществен живот у нас, може да е същият. Що се отнася за структурната кондиция и мобилизация на партия ГЕРБ, тя все още повече зависи от политическата кондиция на Бойко Борисов, отколкото на усилията на един или друг фактор в партията.

Обръщат ли се ефектите на управление - „от джипката и през телефона“, за премиера Борисов?

Изглежда така сякаш ефектът е безспорен, но социологически данни подсказват, че има доста малък интерес към ключова за премиера тема – откриването на заводи. Въпреки това, имайки предвид общите електорални нагласи, потвърдени от редица социологически проучвания, изглежда управляващите и в частност премиерът Борисов, все още могат да разчитат, че властта няма да им се изпльзне. Макар опозициите и алтернативите да привиждат тенденции за обратното и да предприемат отчаян щурм, за пореден път, към заветния властови хълм.

Залагайки отново всичко на персоналната битка срещу Бойко Борисов и модела му на управление, те не само отнемат възможността за избор на добри местни управляващи, но и рискуват пак да загубят катастрофално и да подарят за пореден път победата на своя противник. Хазартният ход да поведат битка за София, може да не им се отплати. А и когато във война разчиташ повече на наемници, трябва да знаеш, че наемникът, освен че търси само отплата в различните й форми, но и е силно склонен да те предаде и продаде, по същите причини, поради които е дошъл да те подкрепи.