Дейвид Фръм е един от най-известните консерватори в САЩ. Той пише редовно за реномираното сп. "Атлантик", наскоро издаде и книгата си "Тръмпокрация". Как оценява политиката на Белия дом при президента Доналд Тръмп, той разкрива в пространно интервю, дадено за реномирания германски седмичник "Ди Цайт". Предлагаме ви един прелюбопитен политически анализ с известни съкращения.

 

Господин Фръм, ако човек ви следва в Туитър, остава изненадан от емоционалността на един трезвен аналитик, когато става дума за Доналд Тръмп. Защо един президент провокира подобни изблици?

Живеем в емоционални времена. Израснал съм в Канада, където в продължение на десетилетия беше налице чувството, че САЩ ни закрилят, както вероятно е било и във ФРГ. Всичко беше предвидимо и стабилно, цареше благоденствие, поне в северозападното полукълбо. През 1990 г. настъпи момент на опиянение и изглеждаше така, че това ще е бъдещето на планетата. Сферата на мира, свободата и благоденствието ще се разширява до безкрай. Тази надежда изчезна в началото на 21-и век. САЩ станаха непредвидими.

С избора на Доналд Тръмп?

Не. Би могло да се върнем към войната в Ирак. Или към неспособността на Барак Обама да продължи ролята на САЩ като водеща световна сила. При Доналд Тръмп обаче има нещо коварно. Такъв човек не бива да е президент, дори би следвало да му се забрани да доближава Белия дом. Фактът, че се получи обратното, е израз на провала на политическата система на САЩ. Това има нещо общо и с този човек.

Съвременната история изхождаше от това, че отделни сили вече няма да променят решаващо посоката на света.

Не случайно озаглавих книгата си "Тръмпокрация". Има много книги за Тръмп и техният фокус е насочен към личността му. Обратното - аз се интересувам от неговата система на упражняване на власт. Изразил съм го просто и ясно: Доналд Тръмп е криминален престъпник. От неговото обкръжение го знаят по-добре от всички останали хора. Въпреки това те правят системата Тръмп възможна.

Кой или какво се провали?

Преди всичко Министерството на правосъдието при Уилям Бар. За жалост трябва да признаем, че остарялата ни конституция не е в състояние да регулира всички аспекти на съвремието. При всяка друга демокрация юрисдикцията е независима от политическата система. В САЩ това не е така. Джордж Буш младши казваше, че от архитектурна гледна точка Овалният офис е построен така, за да няма кюшета, където като президент да се скриеш. Но постът не промени Доналд Тръмп. Той често прави впечатление на наивен, глуповат човек. Но пък притежава способността да променя други хора. Той открива слабите им места и ги използва.

"Тръмпокрация", книгата, в която анализирате системата Тръмп, се появи на книжния пазар през октомври 2018 г., малко преди провеждането на междинните избори за Конгреса на САЩ. Впоследствие около Тръмп се появиха безброй скандали. Ще продължи ли да расте камарата от скандали и преминаване на допустимите граници или е настъпила качествена промяна?

Някои неща се промениха, но повечето към по-лошо. Президентът вече има по-добро разбиране за това, как да използва властта си. Стана по-обигран.Той е като онези динозаври в Джурасик парк, които все някога проумяват за какво служи бравата на вратата. Поведението на Тръмп стана по-крайно, той започна да лъже повече.

В началото се твърдеше, че опитните сътрудници на Тръмп ще предотвратят най-лошото.

Малцината, които бяха компетентни, изчезнаха. Останаха некомпетентните. Няма го министърът на отбраната Матис. Също и вторият съветник на Тръмп по сигурността Макмастър. Самият Джеф Сешън, първият правосъден министър на Тръмп и крайно реакционен човек, имаше ясна позиция - да защитава правото в отношенията си с Тръмп. И него го няма. Дори доскорошният съветник по сигурността Джон Болтън беше независим от Тръмп и то въпреки крайните му виждания в областта на външната политика и сигурността. Междувременно на Тръмп му се удаде да намери друг вид хора - компетентни, но правят това, каквото той иска.

Чрез своя публикация в сп. "Атлантик" вие призовахте Джон Болтън и други напуснали постовете си в администрацията на Тръмп водещи личности да изразят публично позициите си. Като патриоти това бил техен дълг. Бившият отбранителен министър Джеймс Матис категорично отказа. Не било негова работа да критикува правителството и то от задните редици на властта.

Матис е човек, към когото изпитвам изключително голямо уважение. Той служеше на страната си. Няма и никакви илюзии спрямо Тръмп. Проблемът на хора като Матис е, че те са хора на системата.

Що се отнася до останалата част от света, много правителства, включително германското, са решени просто да изолират Тръмп. Изчаква се края на президентския му мандат с надеждата, че той или няма да спечели втори мандат, или че дотогава няма да се случи нищо лошо.

Къде сбърка Меркел по отношение на Доналд Тръмп? При първата си среща с него тя забрави да вземе със себе си куфар с пари (смее се). Проблемът, който Германия има с Тръмп, е същият, както в Канада, Франция, Великобритания и Австралия. Тези държави са правови, там законите се зачитат и прилагат. Тръмп харесва държави, чиито лидери взимат решения, които са от полза за него.

Какво е най-проблематичното в начина, по който Тръмп управлява?

Корупцията. Правителството е подкупно. Не е вярно, че в условията на демокрация властимащи не биха могли да са подкупни. Корумпирани политици или държавни служители поне се опитват да го затаяват. В крайна сметка корозията за една демокрация не е, че има корупция, а когато тя не се накаже незабавно.Най-странното при  Доналд Тръмп е, че в сърцето на столицата на САЩ Вашингтон откри офис за получаване на подкупи. Тръмп просто окачи табела "Хотел" - "Тръмп интернешънъл". Той е само на няколкостотин метра от Белия дом и всеки, който желае, може да намине. 24 часа в денонощието червеният килим е разгънат. Трябва само да наемеш 50 стаи и балната зала и президентът е наясно: корупцията може да се осъществява публично. Нахалството на Тръмп е безгранично.

Като консерватор чувствате ли се самотен от гледна точка на една консервативна партия, която няма никакви проблеми с Тръмп?

Не вярвам да сме малцина, които се опълчват на Тръмп. През 2018 г. по време на междинните избори за Конгрес участието беше впечатляващо, а поражението за управляваща партия на действащ президент най-катастрофално от 1974 г.  Тогава изборите бяха проведени три месеца след оставката на Никсън поради аферата "Уотъргейт". Какво се случи през 2018 г.? В мнозинството си избирателите от средното съсловие, предимно жени, дадоха гласа си за Демократическата партия, за да възпрат Тръмп

Какво ви дава надежда?

По природа не съм оптимист, но през изминалите години поради изключително големия ангажимент на гражданското общество в САЩ темпераментът ми на песимист беше изправен пред непрестанни предизвикателства. След избора на Тръмп за президент през 2016 г. се опасявах, че ще се появи масово движение в негова подкрепа, хората ще залеят улиците. Това не се случи. Вместо това две години по-късно избирателите масово се отправиха към урните и гласуваха срещу Тръмп.

В началото се твърдеше, че опитните сътрудници на Тръмп ще са в състояние да предотвратят най-лошото.

Изчезнаха малцината, които бяха компетентни. Останаха некомпетентните. Няма ги отбранителният министър Матис и вторият съветник на Тръмп по сигурността Макмастър. Дори Джек Сешънс, първият правосъден министър на Тръмп и с крайно реакционни възгледи, винаги е изразявал ясна позиция  в защита на правото. И него вече го няма. Независимост от Тръмп и непокорство демонстрира и доскорошният съветник по сигурността Джон Болтън и то въпреки екстремните си виждания в областта на външната политика и тази по сигурността. Междувременно на Тръмп му се удаде да намери друг вид хора - компетентни, но да вършат това, което той иска.

Изглежда много правителства по света, примерно германското, са решени просто да изолират Тръмп. Изчаква се края на мандата му с надеждата, че няма да бъде отново избран за президент и че дотогава няма да се случи нищо лошо.

Каква грешка направи Ангела Меркел по отношение на Доналд Тръмп? При първата им среща тя беше забравила да вземе със себе си куфар с пари (смее се). Проблемът, който Германия има с Тръмп, също като Канада, Франция, Великобритания и Австралия е следния: тези държави са правови, там законите се зачитат и прилагат. Тръмп харесва държави, чиито лидери са в състояние да действат така, че да е от полза за Тръмп. 

Кое е най-проблематичноно в начина на Тръмп да управлява?

Корупцията. Изглежда това правителство е подкупно. Не че в условията на демокрация не се е чувало за подкупни управници. По принцип обаче корумпирани политици и държавни служители се стараят поне да прикриват, че са подкупни. В крайна сметка лошото за една демокрация не е съществуването на корупция, а ако тя не се наказва с цялата строгост на закона. Тръмп просто я е нарекъл "хотел" - това е "Тръмп интернешънъл" във Вашингтон. Всеки желаещ може да го види, хотелът се намира на няколкостотин метра от Белия дом. Червеният килим е разгънат 24 часа в денонощието. Трябва да наемеш 50 стаи и балната зала и президентът е наясно - някои иска да обсъди нещо с него. Точно това никой никога не би могъл да си представи - че корупцията може да се осъществява публично. Наглостта на Тръмп е умопомрачителна.

Като консерватор чувствате ли се самотен от гледна точка на една консервативна партия, която няма проблеми с Тръмп? Освен вас има малцина други известни интелектуалци и коментатори, които се възправят срещу Тръмп.

Не вярвам да сме малцина. Да припомня междинните избори за Конгрес през 2018 г. Впечатлаващо участие и ужасно поражение за партията на един президент от 1974 г. насам Тогава изборите се състояха три месеца след оттеглянето на Никсън от властта вследствие скандала "Уотъргейт". Какво се случи през 2018 г.?  Хората, живеещи в елитни квартали и принадлежащи предимно към консервативното средно съсловие, предимно жени, масово дадоха гласа си за демократите, за да възпрат Тръмп.

В момента пишете поредната си книга. За какво става дума?

За времето, когато Тръмп няма да го има на политическата сцена. Това се отнася за 2021 или 2025 г. Съжетът обхваща 2021 или 2025 г. Но проблемите, които доведоха до избора на Тръмп, до Брекзит и основаването на партията Алтернатива за Германия, няма да изчезнат с Тръмп. Как тогава ще стабилизираме демокрацията? Какво ще стане с парактеризиращите я институции?

Какво ви дава надежда?

По природа не съм оптимист. Но през изминалите години темпераментът ми като песимист  непрестанно бе изправен пред предизвикателство поради огромна гражданска отговорност в САЩ. След избора на Тръмп за президент през 2016 г. се опасявах, че ще се появи масово движение в подкрепа на Тръмп, че хората ще залеят улиците. Това не се случи. Вместо това две години по-късно много избиратели, предимно жени, се отправиха към урните и всъщност гласуваха срещу Тръмп. В Конгреса бяха избрани много жени, повечето от които не споделят радикални идеи. Те са готови да работят за обществото и да го реформират. Според мен политика на реформи е най-ефективна, когато е консервативна.