Точно преди две години нашата малка държава беше разтресена от поредния маскарлък. Днес позабравен, но останал известен в аналите на политическите водевили като „Кумгейт“. С няколко думи „Кумгейт“ беше драматургия в няколко действия, която разкрива интимни връзки между политиката и роднинските отношения в една малка община. Всичко обаче бързо се забрави. А тогавашните герои днес са кандидати за нови постове в местната власт.

Само за няколко месеца от есента на 2017 г. шуробаджанашките сюжети в политическия естаблишмънт се разгърнаха като истории с неочакван край. В тях се надиплиха политици от управляващата партия, представители на местната власт и общинари. Заговори се отново какво работи комисията за разкриване на конфликт на интереси, как така семейните фирми на един или друг кмет се оказват единствени доставчици за строителните материали за ремонтите и проектите на общината.

„Кумгейт“ трябваше да бъде началото на големия публичен разговор за т.нар „местен феодализъм“, в който кметът е най-големият работодател, благодетел на тези, които са му се врекли, строител на всякакви форми на естествени монополи.

В рамките на няколко батални сцени между ГЕРБ и БСП наяве излязоха грозни истини за това как се управляват малки населени места в България. Хасково и Батак очертаха ясна фронтова линия между двете водещи политически сили, които започнаха да мерят мускули коя по-успешно развива своя модел на „шуробаджанащина “.

В едната община фамилията на бившия депутат депутата Делян Добрев била единствена компетентна да ръководи местната администрация, а в Батак – фамилната фирма на кмета през годините се превърнала в „естествен монополист“.

Тогава сам кметът Петър Паунов – сменил за няколко мандата всички цветове на червеното, разказа, че „Престиж Паунов“, управлявана от сина му, притежава единствения бетонов възел в региона, снабдява изпълнителите на обществени поръчки с техника и материали, „храни 32 семейства“.

В края на октомври 2017 г. спецпрокуратурата повдигна обвинение на Петър Паунов заради продажба на държавен имот. ГЕРБ бързо поиска оставката му, но той отказа да я подаде. В крайна сметка през юли тази година спецсъдът оправда Паунов, а в края на делото той обяви: „все пак в България има правосъдие“.

Всъщност „кумгейтовете“ като класически политически водевил приключват както обикновено става у нас – без финал. Защото краят увисва по средата.

За времето до днешните местни избори хасковският депутат на ГЕРБ Делян Добрев напусна парламента след няколко опита – единият, от които пародиен – желанието му да се гласува неговата оставка стигна до Конституционния съд. Елена Йончева – острието на БСП, което поде кампанията срещу шуробаджанаците в политиката и местната власт, днес е тих глас на левицата в Европейския парламент.

Кандидат за общинар е и Бенчо Бенчев от Бургас. През август 2018 г. той беше заловен в един хотел с бившия депутат на ДПС Несрин Узун и лидера на Организирана престъпна група (ОПГ) - Димитър Желязков (Митьо Очите). Според разследващите двамата се опитали да осигурят бягството на Желязков. Тогава БСП се разграничи от своя дарител, който се хвалеше със скъпия си ролс-ройс. Днес и Бенчев, и представителят на ДПС се държат все едно нищо не е станало. Бенчев дори се видя като жертва, определяйки процеса срещу себе си като „политически“. А случаят разкри едно - връзките между политиката и различни форми на престъпност.

От години вниманието към недъзите сред управляващите, безличната опозиция, съмненията за злоупотреби, срастванията между бизнес и политика, нагласени обществени поръчки, корупция и всякакви други форми на схеми и безвластие поддържат високи нива на обществено възмущение. За мнозина е видимо, че нещата не са по-различни на местно ниво, напротив – дори са по-видими.  

Но това обществено възмущение изпуска само пара. Липсва силна критична маса, чиято колективна памет не е от ден до пладне, която може  да пребори този откровен политически гьонсуратлък. Но като че ли обезверяването е довело съпротивителните сили до безпомощност. Бенчовците и „дриймтиймът“ на големите партии се готвят отново да управляват в местната власт. И да се готвим за нови „гейтове“ с нежни имена. А това ще е така, докато гражданите не осъзнаят, че промяна без зор няма да дойде.