Възможността за съкратено съдебно следствие ще бъде премахната само в случаите на умишлено причиняване на смърт. Това гласува днес парламентарната правна комисия при второ четене на промените в Наказателно-процесуалния кодекс. 

На първо четене комисията обедини формално трите проекта за промени в НПК - на БСП, ВМРО и "Воля", които предлагаха опцията за съкратено съдебно следствие при направено признание на фактите от подсъдимия да отпадне, ако делото е за умишлено убийство или тежка телесна повреда. 

Днес обаче от ГЕРБ, които настояваха отпадането да е само за умишлено убийство, представиха статистика, предоставена от Върховната касационна прокуратура. 

От нея стана ясно, че за последните 4 години, от 2015 г насам, са произнесени 567 присъди за умишлени убийства, от които 156 са били при условия на съкратено производство. 

Но по отношение на присъди за тежка телесна повреда ситуацията е по-различна:

"В условия на съкратено производство има само 1 такава присъда за 4 години", заяви Красимир Ципов от ГЕРБ. "Трябва да си дадем сметка какъв ще е броят на делата, ако махнем съкратеното производство, и по какъв начин могат да бъдат създадени затруднения."

Очаквано, от БСП се обявиха против това стесняване на техния законопроект. 

"Няма да подкрепим това, защото считаме, че тежката телесна повреда не трябва да остане в кръга престъпления, при които е допустимо съкратено производство. Тя причинява необратими щети за здравето и нормалния живот на човек", отбеляза Смиляна Нитова-Кръстева от левицата. - "Вместо бързината, съдът трябва да избере справедливостта."

Ципов я репликира, че нищо не гарантира, че едно дело, което продължава с години, ще доведе до справедлива присъда. Ни това-Кръстева отбеляза, че самопризнанието не трябва да е достатъчно за намаляване на присъдата, но от ГЕРБ я поправиха - в случая става дума за признаване на фактите по делото, а не за самопризнание. 

Както често се случва, Симеон Найденов от "Воля" заяви, че подкрепя тезата на ГЕРБ, въпреки другите амбиции на партията на Марешки според законопроекта им. 

Христиан Митев от НФСБ обаче не бе на това мнение:

"Бих се въздържал да подкрепя това предложение на колегите от ГЕРБ. Има логика и резон в тях. Но ще обърна нещо друго, това, което беше прието на първо четене. Дава се малко време, за да можем да направи извод, че ще се стигне до негативни ефекти като претоварване на системата с дела за тежки телесни повреди. Нещо повече, аз мисля, че един такъв негативен резултат можем да имаме и сега при съкратеното съдебно следствие."

И отбеляза, че е по-добре да се даде шанс на текста, включващ и тежката телесна повреда в зала. 

Явор Нотев от "Атака" отбеляза, че статистиката дава основания за прогнози, но те са несигурни. 

"Не бива да забравяме, че това зависи от волята на самия подсъдим, дали ще бъде така или не, е въпрос на бъдеще. Тук става дума за сделка между не равнопоставени ценности. Сделка между справедливост и бързина не може да има. Компромис не може да има."

Емил Димитров-Ревизоро (ОП) отбеляза, че няма да подкрепи предложението на ГЕРБ, но се съгласи, че в действителност случаите със съкратено производство поначало са малко - "1 от 5".

На заседанието присъстваше и зам.-главната прокурорка Мария Шишкова. Тя първо отбеляза:

"Прокуратурата няма основание да отстъпи от становището, а именно - че тогава, когато трябва да баланса да се търси баланс между бързината и справедливостта, превес трябва да се даде на справедливостта."

После обаче изнесе дълга реч, която напълно обърка народните представители. Накрая обаче отбеляза:

"От 156 лица, осъдени по съкратено производство, единствено 10 са осъдени за престъпления, които включват опит за убийство, убийство при превишаване пределите на неизбежна отбрана, рожба непосредствено пред раждането, и един случай на тежка телесна."

Министърът на правосъдието Данаил Кирилов също коментира темата, като отбеляза, че ГЕРБ вече са дали по-добър вариант - промените в НК, които ще дадат преценка на съда дали да има съкращаване на присъдата при съкратено производство и признаване на фактите по делото от обвиняемия. Те обаче бяха отделени от настоящото обсъждане. 

"Ние ще направим селекция на данни в тази връзка и ще сме подготвени като се стигне до дебат за другия законопроект, който не е включен в общия доклад, и вие необосновано, политически неконюнктурно разделихте от дебата. Затова сега ви е толкова тежко да вземете вярното решение", заяви министърът. 

В крайна сметка 9 гласуваха "за" предложението на ГЕРБ, 3-ма бяха против - депутатите на левицата, а "патриотите" се въздържаха. С изключение на единият глас от Воля, не стана напълно ясно откъде идват другите гласове в подкрепа - вероятно от ДПС, чиито депутати не присъстваха на заседанието.