Нобеловата награда за химия тази година беше присъдена на американеца Джон Гуденау, британеца Стенли Уитингъм и японеца Акира Йошино за изобретяването на литиевите батерии, които днес присъстват в многобройни технологии, предават европейските медии.

"Този тип лека презаредима и мощна батерия се използва сега навсякъде - в телефоните, компютрите и в електрическите превозни средства. Тя също може да запази значителни количества слънчева и вятърна енергия, отваряйки пътя към общество, свободно от изкопаеми горива", обясни Шведската кралска академия на науките, която присъжда наградата.

В годините след петролните кризи от 70-те години на миналия век Стенли Уитингъм започва да търси неизкопаеми източници на енергия, пише френският в. "Монд". Така създава нов катод (отрицателен полюс) в литиева батерия, като използва титанов бисулфид (TiS2) (съединение на титан и сяра).

Джон Гуденау, който сега става на 97 години най-възрастният Нобелов лауреат в историята, по-късно е предсказал, че свойствата на този катод биха могли да бъдат подобрени, ако бъдат произведени от метален окис вместо от бисулфид. Пред 1980 година показва, че комбинацията на кобалтов окис с литиеви йони, може да произведе до 4 волта напрежение.

Акира Йошино след това създава първата комерсиализирана литиева батерия през 1985 година.

Първи метал в периодичната таблица на Менделеев, литият e също по-лек, ценно качество за електронните устройства.