България и Хърватия внасят най-много средства в бюджета на ЕС в сравнение с техния брутен национален доход (БНД) на глава от наслението.

Това заяви днес еврокомисарят по бюджета и човешките ресурси Гюнтер Йотингер. Той говори след седмичното заседание на Колегиума на комисарите

Европейската комисия призовава държавните и правителствените ръководители от ЕС да предоставят политически насоки и да дадат нов тласък на преговорите, за да се постигне преди края на годината споразумение по справедлив, балансиран и модерен дългосрочен бюджет на ЕС за периода 2021-2027 г., каза Йотингер.

Следващата многогодишна финансова рамка (МФР) трябва да съответства на предизвикателствата на днешния и утрешния ден, така че да позволи на ЕС да отговори на очакванията на гражданите.

ЕК набеляза днес основните въпроси, които имат нужда от внимание и ясна насока от страна на ръководителите на ЕС, за да се постигне бързо споразумение. Сред тях са:

• общото равнище на финансиране, което да съответства на споделените приоритети на Съюза;

• модерен бюджет с правилния баланс между политиките и силен акцент върху европейската добавена стойност;

• по-прозрачен подход към финансирането на бюджета на ЕС и въвеждането на нови източници на приходи за подпомагане на приоритетите и намаляване на тежестта върху националните вноски;

• по-голяма съгласуваност на политиката посредством по-тясна връзка между финансирането и приоритетите на политиката и по-силни инструменти за защитата на бюджета на ЕС от недостатъци в прилагането на принципите на правовата държава.

Всички трябва да работят за постигане на компромис, смята Гюнтер Йотингер.

"В момент на големи предизвикателства Европа не може да си позволи закъснение на дългосрочния си бюджет. Нашите граждани очакват да видят резултати сега е време да се поеме отговорност. Време за вземане на решения“, изтъкна той.

С приближаването на решителния момент за преговорите сега повече от всякога са необходими стратегически насоки от лидерите, за да може новите програми да бъдат стартирани навреме на 1 януари 2021 г.

Приемане на бюджет, отговарящ на амбициите

Комисията предлага дългосрочен бюджет, равняващ се на 1,114 на сто от брутния национален доход (БНД) на 27-те страни от ЕС (без Великобритания). Днес Съюзът с 27 членки инвестира 1,16 % от своя БНД, включително Европейския фонд за развитие. Ето защо предложеният бюджет е вече по-малък в сравнение със сегашния. Ако бюджетът на ЕС бъде намален още повече, това би затруднило постигането на приоритетите на Съюза и предоставянето на така необходимата подкрепа на земеделските стопани, студентите, изследователите, както и на стотиците хиляди други бенефициери на бюджета на ЕС. Затова лидерите следва да се стремят към реалистичен бюджет, който отговаря на задачата.

Намиране на по-справедлив подход към финансирането на бюджета на ЕС

Днес някои от най-богатите членки на ЕС, получават отстъпки на вноските си в бюджета на ЕС и в резултат на това внасят по-малко средства в сравнение с техния БНД. на глава от населението, става ясно от публикуван документ. Йонтингер изтъкна, че най-много плащат България и Хърватия, които са сред по-бедните страни от Съюза. А петте страни, които плащат най-малко – Дания, Германия, Холандия, Австрия и Швеция, са сред осемте начело в ЕС с най-висок относителен просперитет.

Интересното е, че системата на отстъпки е въведена през 1984 г. заради Великобритания. Сега, след скорошното й излизане от ЕС, има възможност да бъде реформирана приходната част на бюджета на Съюза и да бъде решен проблемът със станалата непрозрачна и изкривена система. Лидерите трябва да използват тази възможност и да подкрепят по-справедлив начин за финансиране на бюджета на ЕС.

Модернизиране на приходната част на бюджета на ЕС

Сега трябва и да се потърсят нови източници на приходи за бюджета на ЕС, по-тясно свързани с приоритетите на политиката му. Сред възможните източници са приходи от схемата за търговия с емисии или вноски на база нерециклирани отпадъци от опаковки от пластмаса.

Модернизиране на разходната част на бюджета на ЕС

Комисията предложи нов баланс между областите на политиката, финансирани от бюджета на ЕС. Политиката на сближаване и общата селскостопанска политика продължават да играят жизненоважна роля в изграждането на бъдещето на Европа, но сега те се модернизират в съответствие с новите приоритети. В същото време повече средства отиват за ключови области на политиката като научните изследвания и иновациите, мобилността на студентите, действията в областта на климата, миграцията, управлението и сигурността на границите, цифровизацията, както и отбраната и външната дейност на Съюза.