Article_top

Призиви, вариращи от по-голяма европейска ангажираност до западна ненамеса във вътрешните работи белязаха снощния дебат за Украйна на сесията на Европарламента в Брюксел.

Това бе и последният дебат с участието на Федерика Могерини – досегашен върховен представител на ЕС по въпросите на външните работи и политиката за сигурност. В края му тя се сбогува с евродепутатите.

„Когато започнах работа като върховен представител, Украйна бе основен въпрос във външната ни политика. Безпокои ме фактът, че тази тема полека изчезна“, отбеляза Могерини.

Тя е доволна, че ЕП отново поставя въпроса на дневен ред. Дипломат номер 1 на ЕС смята да го направи и на Европейския съвет по-късно този месец.

Сред главните обсъждани въпроси бе как действа формулата на Щайнмайер, носеща името на германския президент и уреждаща специалния статут на Донецката и Луганската област, части от които са контролирани от проруск сепаратисти.

Сериозно съмнение във формулата изрази латвийската евродепутатка Сандра Калниете от Европейската народна партия (ЕНП).

„Проблемът иде от Русия. Тя провокира избори в Донецка и в зруга области. Има слухове, че Москва може да попречи на сближаването на Киев с НАТО и ЕС. Това ще всее напрежение в украинското общество, а печеливша пак ще е Русия“, смята Калниете.

Според полския консерватор Содма Злотовски формулата на Щайнмайер би позволила в бъдеще Германия да вдигне санкциите срещу Русия. А в Украйна това би било сметнато за капитулация от страна на Запада.

Формулата на Щайнмайер = по-малко Украйна в Украйна

Особено критичен към този подход бе българският евродепутат Александър Йорданов (СДС, ЕНП).

„Не мислите, ли, че формулата на Щайнмайер окуражава постоянно г-н Путин да продължава своя план аз Украйна? Не създава ли тя предпоставки за дългосрочно блокиране на всяко суверенно решение на институциите в Киев? Не е ли това формула за по-малко Украйна в Украйна?“, попита той.

Другият голям проблем на Украйна е корупцията, отбеляза Йорданов. И настоя, че в нея са замесени предимно политици и бизнесмени,свързани с Кремъл.

„Не ви ли прави впечатление, че всяка отстъпка пред Кремъл се възприема като отстъпка пред г-н Путин. Там, където той постига успех, Европа губи. Време е някои европейски лидери да спрат да флиртуват с г-н Путин“, призова Александър Йорданов.

Критики заради малцинствата

Властите в Украйна бяха подложени на критика заради отношението си към малцинствата, произхождащи от страни членки на ЕС.

Румънецът Траян Бъсеску (ЕНП), известен с прозападните си настроения, изтъкна, че от 2023 г. в украинските училища на малцинствата, където се говори език на ЕС, ще има обучение само на украински. Властите в Киев и президентът Володимир Зеленски трябва да осъзнаят, че малцинствата там имат право да запазят родния си език, независимо дали са унгарци, румънци или руснаци.

Бъсеску бе прекъснат, тъй като просрочи времето с което разполагаше.

Критики изказа и Ангел Джамбазки от ВМРО и Европейски консерватори и реформисти (ЕКР).

 "Както и в предишния дебат, ще призова отново за по-дръзка политика на ЕС", започна той.

Час по-рано в същата зала Джамбазки поиска ЕС да спре финансовите потоци към Турция заради започналата военна операция в Сирия.

„В Украйна има признати няколко големи групи малцинства. - румънско, унгарско, българско, да не пропусна някое. Когато се преговаря със Зеленски, трябва да се поставя въпросът зе тях. Това са малцинства от ЕС. Трябва да насърчваме Украйна да се интегрира пи-бързо, но като запазва правата на тези малцинства“, заяви българският представител.

Злите сили, платени от Брюксел и Вашингтон

Не липсваха и такива, които нарочиха Запада за главен виновник за избухването на кризата в Украйна преди 5 години.

„В Украйна бе организиран преврат от САЩ, - каза ирландецът Мик Уолъс от радикалната Европейска обединена левица/Северна зелена левица (ЕОЛ/СЗЛ). - Нека ясно се запитаме какво искат украинците. Зеленски спечели вота с обещание за мир, но там се ширят неонацистки групи. Има лица, които имат интерес да изсипват оръжие в тази страна.“

Независимият словашки депутат Милан Ухрик е убеден, че Евромайданът в Киев бил провокран от неправителствени организации, финансирани от Брюксел и Вашингтон. Те само използвали отчаянието на хората от корупцията

„Нека си признаем как стана всичко. Война, милиарди загубени долари. Защо се стигна дотук? Защото никой не се интересува от украинците в този конфликт. Защото става дума за нови пазари за западните компании и влияние на Русия. Нека украинците решат сами, а ние да търгуваме с тях“, призова Ухрик.

Славянска гордост и „Брекзит“

Сънародникът му Радослав Радачовски – също независим, пък намеси славянството и „Брекзит“:

„Аз съм славянин, брат на руския и украинския народи. Съветвам ви да спрете да се месите в работите на тези нации. Те не са джуджета, а нации герои, които живеят заедно от векове. Стига сте се бъркали в живота на славяните. Ние имаме толкова гордост, колкото и в Обединеното кралство, което сега реши да излезе от ЕС.“

 

Призиви, вариращи от по-голяма европейска ангажираност до западна ненамеса във вътрешните работи белязаха снощния дебат за Украйна на сесията на Европарламента в Брюксел.

Това бе и последният дебат с участието на Федерика Могерини – досегашен върховен представител на ЕС по въпросите на външните работи и политиката за сигурност. В края му тя се сбогува с евродепутатите.

„Когато започнах работа като върховен представител, Украйна бе основен въпрос във външната ни политика. Безпокои ме фактът, че тази тема полека изчезна“, отбеляза Могерини.

Тя е доволна, че ЕП отново поставя въпроса на дневен ред. Дипломат номер 1 на ЕС смята да го направи и на Европейския съвет по-късно този месец.

Сред главните обсъждани въпроси бе как действа формулата на Щайнмайер, носеща името на германския президент и уреждаща специалния статут на Донецката и Луганската област, части от които са контролирани от проруск сепаратисти.

Сериозно съмнение във формулата изрази латвийската евродепутатка Сандра Калниете от Европейската народна партия (ЕНП).

„Проблемът иде от Русия. Тя провокира избори в Донецка и в зруга области. Има слухове, че Москва може да попречи на сближаването на Киев с НАТО и ЕС. Това ще всее напрежение в украинското общество, а печеливша пак ще е Русия“, смята Калниете.

Според полския консерватор Содма Злотовски формулата на Щайнмайер би позволила в бъдеще Германия да вдигне санкциите срещу Русия. А в Украйна това би било сметнато за капитулация от страна на Запада.

Формулата на Щайнмайер = по-малко Украйна в Украйна

Особено критичен към този подход бе българският евродепутат Александър Йорданов (СДС, ЕНП).

„Не мислите, ли, че формулата на Щайнмайер окуражава постоянно г-н Путин да продължава своя план аз Украйна? Не създава ли тя предпоставки за дългосрочно блокиране на всяко суверенно решение на институциите в Киев? Не е ли това формула за по-малко Украйна в Украйна?“, попита той.

Другият голям проблем на Украйна е корупцията, отбеляза Йорданов. И настоя, че в нея са замесени предимно политици и бизнесмени,свързани с Кремъл.

„Не ви ли прави впечатление, че всяка отстъпка пред Кремъл се възприема като отстъпка пред г-н Путин. Там, където той постига успех, Европа губи. Време е някои европейски лидери да спрат да флиртуват с г-н Путин“, призова Александър Йорданов.

Критики заради малцинствата

Властите в Украйна бяха подложени на критика заради отношението си към малцинствата, произхождащи от страни членки на ЕС.

Румънецът Траян Бъсеску (ЕНП), известен с прозападните си настроения, изтъкна, че от 2023 г. в украинските училища на малцинствата, където се говори език на ЕС, ще има обучение само на украински. Властите в Киев и президентът Володимир Зеленски трябва да осъзнаят, че малцинствата там имат право да запазят родния си език, независимо дали са унгарци, румънци или руснаци.

Бъсеску бе прекъснат, тъй като просрочи времето с което разполагаше.

Критики изказа и Ангел Джамбазки от ВМРО и Европейски консерватори и реформисти (ЕКР).

 "Както и в предишния дебат, ще призова отново за по-дръзка политика на ЕС", започна той.

Час по-рано в същата зала Джамбазки поиска ЕС да спре финансовите потоци към Турция заради започналата военна операция в Сирия.

„В Украйна има признати няколко големи групи малцинства. - румънско, унгарско, българско, да не пропусна някое. Когато се преговаря със Зеленски, трябва да се поставя въпросът зе тях. Това са малцинства от ЕС. Трябва да насърчваме Украйна да се интегрира пи-бързо, но като запазва правата на тези малцинства“, заяви българският представител.

Злите сили, платени от Брюксел и Вашингтон

Не липсваха и такива, които нарочиха Запада за главен виновник за избухването на кризата в Украйна преди 5 години.

„В Украйна бе организиран преврат от САЩ, - каза ирландецът Мик Уолъс от радикалната Европейска обединена левица/Северна зелена левица (ЕОЛ/СЗЛ). - Нека ясно се запитаме какво искат украинците. Зеленски спечели вота с обещание за мир, но там се ширят неонацистки групи. Има лица, които имат интерес да изсипват оръжие в тази страна.“

Независимият словашки депутат Милан Ухрик е убеден, че Евромайданът в Киев бил провокран от неправителствени организации, финансирани от Брюксел и Вашингтон. Те само използвали отчаянието на хората от корупцията

„Нека си признаем как стана всичко. Война, милиарди загубени долари. Защо се стигна дотук? Защото никой не се интересува от украинците в този конфликт. Защото става дума за нови пазари за западните компании и влияние на Русия. Нека украинците решат сами, а ние да търгуваме с тях“, призова Ухрик.

Славянска гордост и „Брекзит“

Сънародникът му Радослав Радачовски – също независим, пък намеси славянството и „Брекзит“:

„Аз съм славянин, брат на руския и украинския народи. Съветвам ви да спрете да се месите в работите на тези нации. Те не са джуджета, а нации герои, които живеят заедно от векове. Стига сте се бъркали в живота на славяните. Ние имаме толкова гордост, колкото и в Обединеното кралство, което сега реши да излезе от ЕС.“

Коментари

Най

Следвайте ни

 
 

Още по темата

Още от категорията

Анкета

Какъв ще е резултатът от първия тур на изборите в София?