Парламентът прие декларация, с която подкрепи започването на предприсъединителни преговори на ЕС със Северна Македония и Албания. С декларацията се подкрепя и рамковата позиция на правителството по въпроса. 129 депутати бяха "за", 4-ма "против", а един се въздържа.

Гласуването на декларацията бе предшествано от двучасови дебати. Прозвучаха сериозни различия между различните партии по темата. Но все пак имаше и дух на консенсус.

Един от първите изказали се бе Павел Шопов от "Атака". Той поиска в декларацията да бъде записано, че в България и Северна Македония живее един народ. Това предложение, закономерно, не беше прието.

"Всичко друго е отстъпление от българския национален идеал - всички българи в едно отечество", каза Шопов.

Според него ако този текст не бъде приет тази декларация ще мине "под диктовката на чужди господари, които имат своя интерес на Балканите". Шопов каза, че този интерес е "Северна Македония да бъде вкарана в орбита, да бъде обкръжавана Русия, Сърбия". Шопов не посочи кои са "чуждите господари", но от изказването му стана ясно, че за него Русия и Сърбия, очевидно, не са чужди страни с интереси, различни от българските.

Йордан Цонев (ДПС) заяви, че партията ще подкрепи декларацията, защото за нея присъединяването на Западните Балкани към ЕС винаги е бил "въпрос от първостепенно значение". Цонев изтъкна още, че и Турция трябва да се присъедини към ЕС.

"Без присъединяването на тази държава стабилността винаги ще бъде под някакъв въпрос", аргументира се той.

Джема Грозданова (ГЕРБ) заяви, че иска "българската роля в целия този процес да започне да се цитира като стандарт в политиката".

"В някои моменти прави импровизации, те не са характерни в развитите демокрации. Да не правим импровизации, да се придържаме към това, което дълго време работихме", призова Грозданова.

Станислав Станилов ("Атака") я репликира с това, че в декларацията се посочва, че Северна Македония трябва да реабилитира репресираните заради българското си самосъзнание от югославския комунистически режим. И припомни, че в Кралство Югославия е имало репресирани българи, а жертвите са дори повече.

"Тях няма ли да ги реабилитираме?", попита Станилов.

При гласуването на декларацията текстът за югославския режим отпадна и така документът на практика призова Северна Македония да реабилитира всички репресирани и убити заради българското си самосъзнание.

Лидерът на НФСБ Валери Симеонов поиска да се запише, че Македония ще съдейства за възстановяването на войнишките паметници. Това предложение също беше прието.

Пространно изказване по темата направи Валери Жаблянов (БСП). Той изтъкна, че България и до днес чувства емоция към Северна Македония, което е нормално.

"Въпросът е какво да се прави с емоцията в днешните политически реалности. Не беше изсъхнало мастилото под договора за приятелство, когато премиерът Зоран Заев на официална церемония, говорейки за Илинден, изреди участниците, народите, които са го организирали, в присъствието на български официални представители. Нямаше нито един българин според г-н Заев", изтъкна Жаблянов.

Според него тази декларация е просто морално успокоение, с което да забравим позорния договор за приятелство.

"Да уточним онова, което в договора не беше уточнено. Да кажем на нашите другари и приятели от Скопие, че не сме будали. Това е известно, какъв е смисъла от тази декларация? Договорът вече е подписан. Нашата декларация няма такова гигантско значение. Нашите следовници ще имат повече мъжество, мъдрост, да се справят с това, което ние днес не можем да се справим", каза Жаблянов.

Според него България трябва да поиска да се признае българският характер на освободителното движение в Македония.

"Да признаят българския характер на ВМОРО. Скопие да признае, че това е българска по своите цели, състав, дух, революционна организация. Такова изискване поставя нещата на мястото им. Няма да водим спора Даме Груев какъв е бил, Гоце Делчев какъв е бил. Не смятам, че сме изчерпали най-същностните въпроси. Най-същностният въпрос не е поставен", заяви Жаблянов.

Според него тази декларация е трябвало да бъде предшествана от оставката на министърката на външните работи Екатерина Захариева, защото тя е признание за провала на договора. Жаблянов все пак призна, че "не можем да бъде жестоки като някои други, знаем, че става въпрос в една или друга степен за част от нашия народ". И изтъкна, че издребняването и вътрешните свади са недопустими.

"Ние нямаме правото да отказваме възможността на една част от българския народ да се ползва с постиженията на ЕС и най-малкото да се противопоставяме на тяхната воля да бъдат част от тази общност", каза Жаблянов.

Джема Грозданова го репликира, че "договорът е такъв, какъвто можеше да бъде подписан в онзи момент, за да има положително развитие за Северна Македония".

Юлиян Ангелов (ВМРО) заяви, че винаги могат да се намерят нюанси, но трябва да се покаже, че парламентът има единна позиция, "че подкрепя братска Македония, но не безусловно".

"Не виждам как с една декларация да решим историческите спорове", каза Ангелов.

Според него ако България е била по-твърда в исканията си, е щяла да създаде предпоставки следващо правителство в Скопие да отмени този договор.

"Разходете се, вижте, за 2 години в обществото там (в Северна Македония - б.р.) и в мисленето на хората има коренна промяна към Бългрия. Голяма част от хората казват своя произход и никой не ги тормози за това. Отварят се културни центрове, изразяват своя български характер. Никой не ги преследва. Много е лесно да стоиш на банката, да четеш книги и да мислиш, че знаеш всичко. Бяха изчистени доста въпроси от средновековната история. Няма как една идеология, която 75 години е набивана в главите на хората, да я пребориш за един ден. Имаме претенции към политиците, не към хората в Северна Македония", каза Ангелов.

И посочи, че има много случаи, в които наши институции не признават български произход на хора от Северна Македония.

"А ние искаме Северна Македония да го признае. Е, как да стане?", попита Ангелов.

Той припомни, че Албания е признала българско малцинство.

 "Това не забива ли нож на македонизма в гърба? В Албания вече има новини на български по националната телевизия. Защо трябва да отричаме напредъка", каза още Ангелов.

Тома Биков (ГЕРБ) също заяви, че с една декларация няма как да се решат всички проблеми, защото това е процес. Той припомни, че е имало моменти, в които България е била безкомпромисна - например през Междусъюзническата война - и това ни е лишило от възможността да получим част от българското пространство.

"Този договор е начало, ако търсите краен резултат - няма да видите. Наслоенията са много големи. Вероятно ще бъдат необходими десетилетия, за да можем да постигнем дори част от това, което искаме. Но би трябвало да демонстрираме единство и съгласие по посоката, в която вървим. Да не се случи така, че отново да се окажем на изходна позиция. Трябва да търсим възможност да постигнем възможното. Споделям голяма част от тезите на г-н Жаблявноа, но не смятам, че това може да бъде постигнато сега и веднага", каза Биков. 

Той допълни, че "внушението сега и веднага цели да обслужи геополитическия контекст". Биков коментира, че отношенията между страните на Балканите не са сами по себе си.

"В момента има геополитически прозорец, от който ние можем да се възползваме и да разрушим границата между България и Македония. Такива възможности има много рядко", каза Биков.

Според него има депутати, които обслужват интересите на други държави, които в момента не съвпадат с българските.

"Обичайте повече България, отколкото другите си родини", призова Биков.

Жаблянов го репликира със следните думи:

"През геополитическия прозорец единственото, което можете да направите, е да скочите, да си счупите главата. Колкото пъти сме видели геополитически прозорец, винаги сме свършвали между паважа и бордюра. Няма нищо геополитическо. Има поредица от политически грешки на български политици в сегашното праивтелство".

Кристиян Вигенин (БСП) бе по-умерен от Жаблянов.

"Винаги, когато сме се поддавали на романтиката и емоциите, сме стигали до катастрофи. Може би сме стигнали до момента тази романтика и тези емоции да ги облечем в прагматични решения. Да не сме разделени. БСП се опитва и прави възможното да търси съгласието, да подхожда отговорно. Не сме безкритични към това, което се направи. Правим това усилие да вървим заедно напред. Преговорният процес няма да приключи с това правителство, нито със следващото. Много е важно да има национална позиция, стратегически подход", каза Вигенин.

Той допълни, че партньорите ни в ЕС и НАТО все още не разбират българската чувствителност по темата с Македония.

"Искаме Северна Македония да бъде част от ЕС. За пръв път имаме шанса да бъдем заедно в един съюз. ЕС е една уникална възможност за нас като държава. Да постигнем поне частично онзи национален идеал. Да кажем, че даваме тази зелена светлина, но няма да допуснем в ЕС да влязат страни, които не са добронамерени към нас, които преиначават. присвояват нашата история. Очакваме мъдрост от тях. Политиката е изкуство на възможното. Как този договор се реализира. Не е достатъчно нашите отношения да вървят само през ЕС. Не правим почти нищо за културата, медиите, икономическо проникване, свързаността", каза още Вигенин.

При гласуването на декларацията все пак имаше депутати от БСП, които бяха против и въздържали се.