Само няколко дни след като Комисията за защита на конкуренцията обяви, че започва задълбочено проучване на сделката по закупуването на активите на "ЧЕЗ България" от застрахователния гигант "Еврохолд", компанията-купувач изпрати днес допълнителни документи на комисията, които трябва да докажат, че придобиването няма да изкриви пазара и да даде предимство на дружеството.

Членовете на антимонополната комисия решиха да предприемат допълнителното проучване, заради съмнения, че застрахователния бизнес на "Еврохолд" може да влияе на  участниците на електроенергийната борса, които сключват договори за застраховна на гаранциите по сделките си. Обединяването на дейностите на два такива големи икономически мастодонта пък би се отразило съществено и на техните пазарни позиции. 

В изпратените днес от "Еврохолд" документи са представени доказателства за приложимите регулаторни изисквания и разпоредби на застрахователния и енергийния пазар, ограничителните режими на Платежоспособност II, рестриктивните разпоредби за публичните дружества, както и нормите, касаещи контрола на сделките между свързани лица, пишат в официална позиция от компанията. 

В документите се констатират следните по-важни моменти:  

  • Застрахователните дружества на Еврохолд в България нямат водеща позиция в „застраховка гаранции“ на българския пазар нито поотделно, нито взети заедно. Комбинираният им пазарен дял в този сегмент е 5%.  
  • Застрахователните дружества на Еврохолд в България не предлагат “застраховка гаранции” на търговци на електроенергия и нямат приходи от този продукт. 
  • Застрахователните дружества на Еврохолд в България предоставят застрахователни гаранции по обществени поръчки в различни сектори.  Доколкото ги има, енергийните дружества са бенефициенти, а не са купувачи на този вид застраховки. Същите застраховки се предлагат от много на брой застрахователни компании и при много по-добри условия. 
  • При осъществяване на концентрацията между застрахователните дружества на Еврохолд и дружествата от групата на ЧЕЗ България, същите ще са свързани лица. Съгласно европейската регулаторна рамка в енергийния сектор, директива Платежоспособност II, общите европейски разпоредби, отразени и в българското законодателство, сделките между свързани лица, както и финансовото подпомагане на свързани лица, са силно регулаторно ограничени. Над определени лимити те са дори забранени. Поради тази причина няма как търговците на електроенергия от новата група да се възползват или да получават каквото и да било конкурентно преимущество под формата на гаранционна застраховка от застраховател в групата. Вътрешногруповият достъп на търговците до “застраховка гаранции” ще бъде негарантиран, бавен и финансово неизгоден за всички участници в групата.      
  • Европейското законодателство, имплементирано и в българската нормативна уредба, стриктно ограничава финансовите групи по отношение на подкрепата за свързани дружества. 
  • Европейската практика в конкурентното право допуска възможността финансови групи да инвестират на енергийния пазар, без да се констатира каквото и да било конкурентно предимство от тази свързаност. Има множество примери в ЕС за големи финансови групи, които пряко или непряко, инвестират в енергийни компании. В предоставените на КЗК документи са приложени редица примери за значително взаимодействие между енергиен и застрахователен пазар на европейско и глобално ниво.

В края на съобщението си от "Еврохолд" твърдят, че приветстват решението на КЗК за задълбочено проучване и са готови да съдействат и подпомагат комисията с още информация, както и да отговарят на всички нововъзникнали въпроси.

Забавяне с поне още 4 месеца

Решението на КЗК да удължи срока на проучването означава, че сделката ще бъде забавена с поне още 4 месеца. Това предвижда българското законодателство. Освен това комисията има право на още едно удължаване от 25 дни, ако сметне, че времето за разглеждане на случая не е било достатъчно. 

Така сделката за закупуването на българските активи на ЧЕЗ продължава да се точи във времето. Предишният кандидат-купувач - компанията "Инерком" на вече известната, но дотогава безизвестен играч на енергийния пазар Гинка Върбакова, беше спрян именно от КЗК. Предварителният контракт с "Инерком" бе подписан през февруари 2018 г., но предизвика мащабен политически скандал. Парламентът разследва сделката със специална анкетна комисия по настояване на опозицията. Държавата дори говореше за вариант да участва, но впоследствие се отказа.Последваха решения на КЗК, които забраняват сделката - първо с мотив, че ще доведе до концентрация на пазара заради това, че компании на Върбакова се занимават и с производство на енергия от фотоволтаици. Въпреки че Върбакова излезе от въпросните дружества, антимонополният орган отново отказа да придвижи преписката и да одобри продажбата.

Казусът закономерно отиде в съда - след жалби и от "Инерком" , и от централата на ЧЕЗ в Прага. Делото е насрочето за 14 май. Преди да дочакат решение от съда обаче, от ЧЕЗ в Прага се отказват.